понеделник, 26 април 2021 г.

Как минава Страстната седмица в храма?


Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се опитва да обясни на внуците си какви са установените от Църквата правила в дните преди най-големия празник за православните християни. Откакто е пенсионерка възрастната жена помага в храма за чистотата и за реда, но на богослуженията е от малка. Може да изпее цялата Литургия, ако и да няма глас, защото следи всяка думичка, изречена от свещениците и изпята от църковния хор, украсяващ с песните си всяко богослужение. И ако почти всяка неделя и на повечето големи празници Литургията е все една и съща, то в дните преди Възкресение Христово се служи всеки ден по различен начин. 
За радост на баба Вида внуците проявяват интерес, защото навън вали и не е за разходки и биркане на велосипед. Така в дома на възрастната жена се отваря семейната църква за важен урок за младите. 

 Като мине Лазаровден, когато Христос, възкресил като го върнал от смъртта своя приятел Лазар, а след това в неделята и Цветница, когато тържествено посрещнат, Господ влязъл в Йерусалим, започва Страстната седмица и всеки от дните се нарича велик и свят, реди бабата. Децата бързат да питат защо, но бабата търпеливо изчаква въпросите и продължава. Така е защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че с живота си ще даде жертва за спасението на всички човеци и сам Той човек, но и Бог едновременно. И така във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Му неизбежна смърт, което Той добре знаел, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота, където щели да го разпънат редом с разбойниците, е последният Му път, но и път към вечния живот. 

 През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата с избрани от преди много години части от Евангелието се напомня как Христос дошъл за последен път в Йерусалим, разказва бабата. На Велики понеделник се припомня евангелското събитие как Божият син изгонил от храма в Йерусалим напълнилите го търговци. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала след като била прокълната от Господ защото ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10), а това трябва да ни научи, че човеците са, за да дават духовни плодове като укрепват вярата си и не забравят молитвите си. 
А ти това ли правиш сутрин и вечер пред кандилото, бабо, пита най-малкия внук, но баба Вида продължава своя разказ. 

 На Велики вторник през написаното в Евангелието Иисус Христос ни поучава как да даряваме като ни разказва за една вдовица, която дала всичко що имала, а не само излишното, а като разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, а трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни. В този ден се напомня и притчата за талантите, за да си знаем, че трябва да се трудим и да сме отговорни към дадените ни от Бога способности и който пее или свири на барабани, като тебе , Дани, трябва повече да се упражнява, а на когото му е дадено да пише, не трябва да се разсейва с друго. 

 В деня на Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се за многото си грехове жена изляла върху главата на Спасителя. Тогава мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им възразил и обяснил, че това ще прослави жената, защото е направила добро дело за Него. Нали и вие знаете, че когато е за Началника, както незнайно защо обича да казва премиерът Бойко Борисов, не бива да се скъпим. Но в същия този ден се припомня и решението на тогавашния съд, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов. 

След Велика сряда молитвите се казват на колене, продължава урокът си бабата. За всичките хора, които са прекарали в пост предните пет седмици има много богослужения. По своите правила свещенниците ги наричат полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието. В много храмове и особено в манастирите се служи различна Литургия, която е на преждеосвещените Дарове, защото освещаването им е станало в предната неделя. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни, а Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. 

Четат се и части от четирите Евангелия и други молитви и специални псалми, които се наричат часове. През тези дни песните, които се пеят в храма са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царските двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. В тези дни е прието свещениците да са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието. 

 И така идва Велики четвъртък, когато се възпоменава Тайната вечеря. Нали знаете тази голяма картина, която може да се види във всеки храм. На тоя ден Иисус Христос бил на вечеря за празника Пасха в един дом в Йерусалим. По време на тази вечеря Господ ни е оставил посланието как да се причестяваме с Неговите тяло и кръв. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят преломил хляба и дал на учениците си – апостоли да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие). Първи били причастени апостолите без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи предателството си. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. След усърдната молитва на Господа, дошли много стражари, иудеи и фарисеи, а Иуда им Го посочил с целувка. 

Прието е в четвъртък вечерта да се четат така наречените Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданието на Христос преди смъртта му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. На този ден свещенниците изнасят кръста от олтара, като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. 

Велики петък е най-тъжният ден, защото бил най-тежкият от земния живот на Божия син. Първо Го арестували, после бил на съд и Пилат му издал най-тежката присъда, а тълпата Го ругаела и докато с тежкия кръст на гръб и венец от тръни на главата тръгнал към разпятието. Разпнали Го като най-позорен разбойник между други двама. Преданието разказва, че в този миг имало земетръс и затъмнение на слънцето, докато Христос издъхнал, приемайки смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. 

 Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - не се яде и не се пие нищо, дори вода. За това и на този ден и в днешно време не се работи. На този ден в храмовете се служи Неговото опело, когато с процесия, наричана лития се обикаля около храма. Предната вечер са прочетени откъсите от Евангелието, които разказват страданията на Христос, а в петък се извършва богослужението, наречено Царски Часове. Отново в храма се припомня всичко за страданията, смъртта и погребението на Христос. 

Сутринта преди началото на службата, на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. 

Хората в храма пристъпват към гроба на Христос и се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек. Благоговейно се покланят на изображението, целуват последователно извезаното на плащаницата Христово тяло, Евангелието и Кръста и също оставят цветя. На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Хората в храма получават текстовете на песните и разделени на два хора участват в опелото. Едната от песните е особено тъжна и се нарича "Плачът на Богородица" . Това е молитва в памет на мъката на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син. 

Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма. 
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. 

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата'' за здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете, но това е пълно суеверие, което за жалост и свещенници не опровергават. Преминаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите в очакване на великия ден, но и да помним и знаем, че греховете ни могат да бъдат простени единствено в тайнството покаяние и изповед. 

 Така настъпва Велика  съботата, когато вечерта в храма се стича многоброен народ, в много случаи със съзнанието, че ще го обикаля. За жалост и в този ден мнозина, макар и да са там, не са наясно какво точно случва и си тръгват след първия възглас „Христос воскресе” и отговора „Воистина воскресе”. 

 Баба Вида ще е сред малкото останали в храма до ранни зори, когато в края на цялата църковна служба ще вземе причастие след 40-дневния пост и изповедта при своя духовен старец. И така до следващата година, когато пак ще се съпреживее чудото на възкресението.

 

петък, 23 април 2021 г.

Лазаровото възкресение е най-голямото чудо


Православните християни се готвят за Страстната седмица



Православните християни от целия свят вече са съвсем близо до Празника на празниците. Наближава денят, в който Църквата ще възгласи победата над смъртта и тлението и началото на вечния живот с възгласа "Христос възкръсна!" Всички с една уста и едно сърце ще се зарадват: "Наистина възкръсна!". 

Преди това вярващите ще са преминали ден по ден Христовите страдания през Страстната седмица, която е време на покаяние и скръб. 

В подготовка за това Църквата е отредила преди Страстната седмица да се празнуват две знаменателни събития от земния живот на Иисус Христос. 

В съботата на Шестата седмица от Великия пост се припомня най-голямото чудо, извършено от Спасителя - възкресяването на починалия преди четири дни Лазар. Това става шест дни преди юдейския празник Пасха. Христос е тръгнал за Йерусалим, но преди да стигне там отива в дома на своя приятел Лазар, защото сестрите му Мария и Марта са Го известили, че е болен. Когато Иисус научава това, според свидетелството на евангелиста Той казва: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий." 
И наистина. Четири дни след смъртта си Лазар е съживен пред очите на народа. Помолени от Христос, самите хора участвали в това като преместели камъка, с който била затворена погребалната пещера, а после махнали от Лазар погребалните му завивки. 

Чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Така те получили и важен урок от Господ, че трябва да помагат на ближните си да се освобождават от веригите на духовната смърт. 

Но възкресението на Лазар предизвикало силното негодувание на първосвещениците и фарисеите и точно в този момент е решено Иисус да бъде уловен и при първа възможност да бъде убит. Христос е готов за това. Когато по време на приготвената за Него вечеря в дома на Лазар Мария е помазала нозете му с драгоценно миро, а Юда Искариотски е възроптал, че то не е продадено, за да се съберат пари за сиромасите, Иисус казва: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. 

Това наистина са последните земни дни на Спасителя. На другия ден - в неделята, се празнува тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим. 

От светото Евангелие знаем, как народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехите си, дето минавал Той, хвърлял цветя. Хората пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев". 

Множеството, което е с Него, когато Той вика Лазар от гроба и го възкресява от мъртвите, свидетелства за чудото. За това Го и посреща така народът, защото вече е чул за това чудо. И отново, и отново, както всяка година от хилядолетия, възседнал ослето Христос влиза в Иерусалим, идва в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки, за да извърши множество изцерения на слепи, хроми и недъгави преди да тръгне към Голгота и изкупителното си дело на Кръста. 

Тези евангелски събития са повод за радост, повод за празник на всички хора, не само в Църквата. Те присъстват подобаващо и в народния календар на българина. 



Лазарките наричали за предпазване от змея



Според традицията на Лазаровден лазарки обхождат къщите, а на Цветница (Връбница, Неделя Вая) с цветя и върбови клонки се отива в храма. Двата празника са свързани и преливат един в друг. 

Подготовката за лазаруването започвала още от Среднопостница – средата на Великия пост. Момичетата си избирали водачка и заедно учели лазарските песни и игри. На Лазаровден, нагласени, понякога в невестинска премяна и накичени с цветя и венчето девойките тръгвали на групи от дома на водачката и обикаляли всички домове в селото. Обикновено това ставало от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница. Пропускали само къщите, където има болен или скоро починал, а и било строго запретено в една къща да се лазарува два пъти. Щом влезели в двора, лазарките запявали песни за всеки член от семейството като започвали от най-стария. Пеели за синове и внуци, за красиви девойки и прекрасна любов, за смели юнаци, за хубост, за берекет и богатство. Стопаните им подарявали бели яйца като символ на новия живот и на радостта, мас, брашно и друго каквото имат. 

Къща, в която са идвали лазарки, е честита през цялата година, вярвали, вярват и сега хората. На този ден обредно били обхождани нивите и ливадите, пак с желанието за здраве и плодородие. А на лазарското хоро идвало цялото село, за да бъдат огледани и избирани бъдещите невести. 

Рано сутринта на Цветница момичета отивали на реката с китки, венчета или малка питка с форма на бебе, която наричали „кукла“, за да „кумичат“. Момите се нареждали на брега или на моста и пускали във водата венчетата или китките, или парче от питката. Момичето, чието венче излизало най-отпред било обявявано за „кумица“. Тази девойка била на специална почит, носели я на ръце и я уважавали много. По някои краища даже в нейна чест девойките мълчали, „говеели“ до третия ден на Великден. Тогава тя канела своите лазарки в дома си, гощавала ги с баница и червено яйце, прощавала им символично за всичко и едва тогава те проговаряли. 

Пускането на венци от девойките по реката било свързано и с желанието им да се задомят. Според някои вярвания ако венецът бил хванат от момък, той трябвало да поиска момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели специални любовни песни с надежда венците им да бъдат уловени точно от този, който им е на сърцето. 

Този ритуал на „кумичине“ имал още едно предназначение. Преди да пуснат своите китки в реката момите играели и пеели други специални песни - за предпазване от змея и от неговата опасна и зловредна любов. Змеят живеел извън селото, някъде вдън горите, или в пещера, или в някой извор. Той можел да лети из облаците, имал огромна сила, с едно духване можел да извади огромни дървета, а с едно поемане на дъх – да ги изправи. Нищо добро според земните представи не я чакало залюбената от змей мома. В някои приказки се разказва, че змеят се венчавал за избраницата си, двамата заживявали щастливо и им се раждали змейчета, но по-често сватбата със змея била другото име на смъртта. 

И тази година Лазаровден е в особено време. Човечество се намира в дни на изпитание, в условията на небивала в световен мащаб карантина заради опасността от зараза с коронавирус.  

Мерките за въвеждане на социална дистанция между хората  и носенето на маски бяха приети като надежден начин заразата да не се разпространи. 

Но ако лазаруването се отложи заради мерките за сигурност, това изобщо не значи, че Христос няма да възкреси Лазар. 

 Ясно е, че и в храмовете е редно да се спазват всички тези задължителни за безопасността на хората санитарно-хигиенни правила. 

За мнозина празникът на Възкресението Христово е единственият ден в годината, когато отиват в храма, но ето че този път може да  се наложи да пропуснат и в това няма да има нищо фатално. 

 Важното е Спасителят да се ражда и възкръсва в сърцата ни и ние да сме едно с Него. Всеки сам ще направи своя избор дали след Великия пост ще приеме свето причастие и как, къде и кога ще го направи. 

Важното е да си пожелаем "Да бъде!" и в мир да посрещнем на Великден Възкресението Христово, ­ и в мир да се поздравим с победния поздрав : "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!" ­

 

петък, 16 април 2021 г.

Къде гледаш, когато лъжеш?


След края на богослужението в храма един свещеник обявил пред своите енориаши:

- Идната неделя ще беседваме   с вас за лъжата. За да ви бъде по-лесно да разберете за какво става дума, преди това прочетете 17-та глава от Евангелието на св. ев.  Марк.

Следващата неделя преди началото на своята проповед свещеникът обявил:

 - Моля тези, които са прочели 17-та глава, да вдигнат ръка. 

Почти всички присъстващи в храма вдигнали ръка.

- Ето точно с вас исках да поговорим за лъжата - казал свещеникът. - В Евангелието на Марк няма 17-та глава. 

 

Тази притча ме подсети как моята баба Кая изобличаваше псевдоинтелектуалците. При нея се събираха на кафе и чай различни хора, които сядаха край голямата маса, застлана с колосана данетелена покривка и докато отпиваха малки глътки от горчивото кафе, беседваха на всевъзможни теми. 

Когато сред гостите в салона на баба се появеше някой всезнайко, тя пускаше многозначителна усмивка и започваше да разказва за книгата, която чете в момента. Обикновено споделяше някоя злободневна история, позната на гостите, а накрая си измисляше заглавие на книгата и питаше дали някой я е чел.  Често многознайковците се изхвърляха, че познават тази книга и така тя ги хващаше в лъжа.  

Тогава подхвърляше забележка:

- Интересно накъде ли гледат хората, когато лъжат.  

Не казваше нищо повече, но на такъв човек доверие повече нямаше. 

А на мене ми казваше: 

- Добре запомни: Когато не казваш истината, лъжеш себе си, че Господ не знае за това. 

Така от дете  до живот запомних деветата Божия заповед    " Не лъжесвидетелствай против ближния си" във възможно най-краткия вариант  - просто "Не лъжи!" 

вторник, 13 април 2021 г.

Вярна ли е Библията?


Веднъж един  невярващ в Бога млад човек  в присъствието на християнин се изказал с насмешка за достоверността на Библията, тъй като авторството на някои от нейните части не е напълно установено.  

Християнинът му казал:

- Кажи ми, моля, кой е авторът на таблицата за умножение?

Младежът се замислил, а сетне признал, че авторът не му е известен. 

- Не е ли глупаво да вярваш в правилността на таблицата за умножение и да я използваш непрекъснато, а да не знаеш кой я е съставил? - попитал християнинът. 

 

понеделник, 12 април 2021 г.

Господ знае най-добре


Двама монаси отшелници, живеещи в пустинята,  се сговорили всеки  да посади пред своята килия палма, за да прави тя сянка по време жарките часове на деня.  

Срещнали се те след известно време и единият монах споделил: 

- Ето, братко, моля се на Бога да прати  дъжд на моята палма и всеки път Той изпълнява моята молба. Моля за слънчеви дни и Бог ми изпраща слънце. А гледай, твоята палма   расте доста по-добре от моята. Как се молиш ти за нея?

- О, братко, аз просто се моля: "Господи, помогни на  моята палма да расте по начин,  който  само Ти знаеш като най-добър за нея. " И ето, Господ изпраща и слънце и дъжд, когато е нужно.  



В живота ни най-важно е да разберем, че Бог най-добре знае кое е на-доброто за нас и  от какво имаме нужда във всеки момент, защото ни  обича повече, отколкото ние обичаме себе си.   От нас се иска  да се смирим и да претърпим , за да може Господ да подреди всичко  най-добре за нас. 


Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. (Ис. 40:23-24)

събота, 10 април 2021 г.

Проповедник


Познавам свещеник, който след всяка литургия, както е редно,  произнася  проповед, независимо колко са хората в храма. Признавам, от неговата проповед винаги научавам нещо или най-малкото си поставям въпрос, чийто отговор после търся и обикновено намирам.  

Познавам и друг един свещеник, който също с охота проповядва, но само като има достатъчно публика. Той е начетен,  изглежда  подготвен  по всяка тема, но рядко запомням нещо от неговата проповед.  Докато друг един млад свещеник също за проповедта си се влияе от броя на слушателите, но Господ го е дарил с талант винаги да казва нещо уместно и злободневно и то да се запомни.  

четвъртък, 8 април 2021 г.

Как узнаваме волята Божия?


Наскоро ме попитаха как човек може да узнае каква е Божията воля за него самия.  Моята близка  се намираше пред важен за  земния си живот избор и  потърси съвет  как да постъпи. Казах, че е добре да изчака с отговора колкото е възможно и сама ще разбере. Обясних, че Бог винаги намира начин да ни открие Своя промисъл  кое  според Него е най-доброто за всеки от нас. Но ни е нужно търпение и смирение, за да дочакаме и открием този знак. Първото условие за това е да пренебрегнем личната си воля и да не се поддаваме на изкушението, да смятаме, че нещо зависи от нас. 

Как минава Страстната седмица в храма?

Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се ...