петък, 4 февруари 2022 г.

Балшенски манастир "Св. Теодор Стратилат" - с Балша

 


В огърлицата от манастири на Софийската Мала света гора има един действащ манастир, който не е особено популярен. А там някога назад във времето клепалото събирало за обща молитва над 500 монаха. Любителите на религиозен туризъм ще бъдат приятно изненадани при  посещението в Балшенския манастир "Св. Теодор Стратилат", ако вече не са били там и не идват отново, за да се потопят в благодатта на това свято място.  На 8 февруари, когато Църквата почита светецът  войн Теодор Стратилат, манастирът има храмов празник, който и тази година ще бъде отбелязан с празнична архиерейска света Литургия. Светията се почита и на 8 юни.



Манастирът  "Св. Теодор Стратилат" се намира в близост до софийското село Балша, в района на  Нови Искър.  До него води нов асфалтов път след отклонение от шосето от  Доброславци  към Балша. Отсечката е около километър и половина. Самият манастир е разположен върху открита височина в южните склонове на  Западна Стара планина. Оттам се разкрива широка панорамна  гледка към Софийското поле, а  природата около манастира е привлекателна и  много красива.
За историята на манастира се съди основно по местни предания и легенди. Не е известно кога точно е възникнал, но има предание, че бил основан  по време на царуването на цар Самуил (997 -1014 г.)  и бил построен от неговия зет Сеслав и дъщерята  му Варвара.  


Има легенда, че селото е съществувало още в праисторическите времена,  когато  Софийската котловина била езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша. По това време три сестри се омъжили в различни селища, които били кръстени на техните имена   Балша, Яна и Бояна. Но друга легенда разказва, че селото носи  името на местен болярин, който бил основен спомоществовател на църквата в селото "Св. Петка", датирана около ХIV век (сега в руини) и намиращия се над него манастир “Св. Теодор Стратилат”.  Има и едно предание, че манастирът е основан през ХII век.


Самото място е било известно на местните хора като „Манастиро” и там наистина има следи от стари зидове.  Около църквата   личат основите на разрушени сгради  -жилища, магерница, селскостопански и други постройки. Наблизо минавал  римски път, водещ към северните части на империята. Има предположение, че  манастирът е  построен върху мястото на изчезнало средновековно селище, за което говорят намерените останки, но системни археологически проучвания не са направени.  

четвъртък, 3 февруари 2022 г.

Св. Николай Японски: Приготви душата си за изкушение

 


На 3/16 февруари Църквата почита св. Николай Японски. Равноапостолният  Николай (Касаткин) е  създател и първоиерарх на японската православна Църква.   Той е изключителен руски мисионер на 20-ти век. Починал е през 1912 г. Руската Църква го е канонизирала на 31 март 1970 г.  Самоотверженият мисионер отдава целия си  живот и всичките си сили  за проповядване на светото Евангелие и посяване на Божието слово в Странат на изгряващото слънце. Неговите равноапостолни трудове дават богати плодове. За поколенията той оставя катедрала, 8 съборни храма, 175 църкви, 276 енории и възпитава един епископ, 34 иереи, 8 дякони и 115 проповедника. По негово време вярващите православни в Япония достигат до 34 110 човека.  

Светителят оставя богато книжовно наследство - научни трудове, писма,  слова и проповеди. Дневниците му са издадени в пет тома.  Тук  се предлага една от най-популярните му проповеди


Приготви душата си за изкушение


Слово на свети Николай Японски, произнесено на японски език пред Събора на Японската Православна Църква (юли 1887 г.).


В Свещеното Писание се казва: „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение; управи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога; прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш“ (Сир. 2:1–3). Всич­ки ние, които се намираме тук, разбира се, сме прис­тъпили да служим Богу и затова добре знаем, че да служиш на Бога означава да се принуждаваш към труд. Ала ние знаем също, че в това служение се съ­държа и велика радост. Защото Всевиждащият Бог не само вижда онези, които Му служат, но също така им помага и понеже е Милостив, ги обича. Пъ­тят на служението Богу обаче е изпълнен с опаснос­ти и спънки, с немощи и падения, и тъкмо затова Свещеното Писание ни учи, че който иска да служи на Господа Бога, трябва да приготви душата си за изкушения.

Изкушенията биват два вида. Първи­ят са изпитанията, изпращани свише; а вторият – съблазните, идващи отдолу. За изкушенията свише Свещеното Писание ни казва следното: „Пота е за сребро, горнилото – за злато, а сърцата Господ изпитва“ (Притч. 17:3). Златото може да бъде чисто, с приме­си или фалшиво. Когато се изпитва с огън, чистото злато не търпи никаква вреда, напротив – то става още по-прекрасно; от златото с чужди примеси се отделя чис­тата част; а фалшивото злато в края на краищата се превръща в нещо, което няма никаква цена. Подобно на това и добродетели­те на човека могат да бъдат истински, могат да бъдат примесени със самомнение, гордост или други страсти, а могат да бъдат и съвсем фал­шиви, неистински, както е било при лицемерните фарисеи. По такъв начин изкушението, изпратено свише, определя качест­вото на добродетелите у човека. Бог от самото начало познава човешко­то сърце, ето защо из­кушенията се изпращат не за да узнае Бог какви са добродетелите ни, а заради самия човек – та ако той види в тях ня­каква примес на лъжа или фалш, да се покае и да се обърне към доброто. Да не се лишим и ние от такива изкушения, изпращани свише!

сряда, 2 февруари 2022 г.

Чиста молитва за майка и новородено и Сретение Господне

 


В Църковния календар денят  2 февруари  е отреден за празника Сретение Господне, един от дванадесетте велики  празници през годината. На този ден се възпоменава историческо събитие, описано в светото Евангелие, когато Богомладенецът Христос е въведен в храма за първи път   Но на този ден всеки вярващ празнува и своята първа среща с Иисус Христос, когото е приел в сърцето и разума си като  Спасител от греховете.


Евангелистът разказва това знаменатално събитие така:

"Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,  както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;  и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,  той Го прегърна, благослови Бога и рече:
сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;  защото очите ми видяха Твоето спасение,  що си приготвил пред лицето на всички народи, -  светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.  
А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.  И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия,  и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.


Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;  тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.  И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него."   (Ев. Лука 2:21-40).
 
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус Христос: Спасителят  дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Пресвета  Богородица.  
Праведният Симеон и  пророчицата  Анна, които по вдъхновение свише дошли в храма  и изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

В православната традиция е утвърден  благочестив обичай  новороденото дете на 40-ия ден от рождението му  да се занесе  в храма за благословение, а на майките се чете определена молитва. Прието е тази молитва да се нарича "чиста" и да се изпълнява  точно на 40-ия ден от раждането на детето. 

вторник, 1 февруари 2022 г.

За мълчанието


Попитали един светогорски старец  защо е напуснал света и е станал монах. 

Той отговорил така: 

"Докато не  бъде изречена някоя  дума, тя е пленник на този, който е щял  да я каже. 

Когато думата бъде  изречена, този, който я е произнесъл, става неин пленник. 

Често съм съжалявал  за казаното, но нито веднъж не съм съжалявал  за мълчанието си." 

"Къде си, Адам?" филм за светогорския манастир Дохиар

 


Няма по-надежден път към Царството Небесно, от това да приемаш с радост човешкото пренебрежение. С тези думи започва документалния филм "Къде си, Адам?". Те принадлежат на архимандрит Григорий, който дълги години беше игумен на светогорския манастир Дохиар и се представи пред Господа през октомври 2019 г. Много мъдрост трябва да се натрупа, за да се проумее това послание, а то е само една от многото духовни поуки, закодирани в този прекрасен  документален филм на режисьора Александър Запорощенко и продуцента  протодякон Александър Плиска, двамата от  Украйна.  

С благословение от Софийската света митрополия и благодарение на  усилията на младото семейство Евгения и Даниел Нуневи филмът вече е достояние на българската публика. По волята на своите  създатели лентата се разпространява само на широк екран в киносалони, тъй като така се осигурява  специална атмосфера за възприемането й. Практиката показва, че подходът е правилен, защото в родната им Украйна, в Русия, в Литва, Естония, Нидерландия,  Гърция, Сърбия  филмът се радва на завиден интерес от страна на публиката, която пълни салоните.

Премиерата за България беше на  23 декември 2021 г. в столичното кино „Люмиер“. Преди това на 13 ноември 2021 г.  филмът беше показан предпремиерно в кино „Одеон“ в София.
Преводът на български език и субтитрите са дело на Даниел Нунев (Balkanic Information Group).

петък, 28 януари 2022 г.

Чепински манастир "Свети Три Светители" - Чепинци

 


Трима светители покровителстват  Чепинския манастир. 
Явили се в съня на баба Геша и поръчали да се възстанови светата обител

 

Само на хвърлей място от североизточната дъга на Околовръстното шосе на София се намира Чепинският манастир "Свети Три Светители". Светата обител е в непосредствена близост до Чепинци – село, което сега е столичен квартал. На 30 януари духовното средище има храмов празник и тази година, както е прието напоследък, в манастирския храм ще  бъде отслужена архиерейска света литургия, за обща молитва ще съберат местните богомолци и много гости, ще бъде раздадено благословено ястие.  


 

Чепинският манастир е  посветен  едновременно  на тримата светители св. Василий Велики (379 г.),  св. Григорий Богослов (390 г.) и  св. Йоан Златоуст (407 г.). Църквата е установила тези трима великани на светостта, благовестието и богословието да бъдат чествани в един ден и това от 1076 година е 30 януари.  Установяването на този празник не станало  случайно. Тримата велики вселенски учители се отличават  с несравнимо красноречие, мъдрост, висота на богословието и са оставили богато писмено духовно  наследство, но между вярващите се  появили  ожесточени спорове  кой от тримата е по-достоен и има по-голям принос за утвърждаване на Христовата вяра. Известно е, че за всеки  от  тези трима светии в църковния календар има отреден празник.  За светата Църква тримата са равни по дарования, заслуги и святост.  Независимо от това към  V век се появяват неуместни предпочитания към един или друг от тримата, за да се стигне до там, че през XI век в  Цариград започнало да се проявява  истинско разделение между вярващите, които взели  да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити". Преданието разказва, че тримата светии се явили на епископа на град Евхиата Йоан и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.  За да се избегнат всякакви смущения заради неразумната любов към тяхната памет, те му  поръчали да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога. Както и станало. А самият Йоан Евхаитски съставил тържествена служба за празника с  канони, тропари и похвали, както и подобавало.  И не случайно е избран и един от последните дни месец януари, тъй като и тримата светители имат своите празници по отделно тъкмо в този месец - в първия ден - на св. Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Иоан Златоуст.

сряда, 26 януари 2022 г.

Света преподобна Павла Римска, игумения - 26 януари

В празничния календар на Българската правосавна църква за 2022 г. на датата 26 януари е отбелязано, че наред със св. Ксенофонт и дружината му и св. Амон се почита и св. Павла. Така беше и в календара за миналата година, но преди това не е била отбелязвана на тази дата. Житието на света Павла го няма и в сборника на св. Димитър Ростовски.

В сонма на светиите има поне три светици с името Павла. Това са:

- преподобната Павла Римска, игумения, която се почита на 26 януари;

- светата мъченица Павла Кесарийска или Палестинска, девица, която заедно с мъчениците Енната и Валентина приела мъченическа смърт заради вярата си в Христа и трите се почитат заедно на 10 февруари (виж повече ТУК)

- света мъченица Павла Византийка, посечена заради вярата и служението си на Христа и почитана на 3 юни. (повече може да се прочете ТУК)

Когато като монахиня получих името Павла ясно беше казано, че ми се дава името на св. апостол Павел, затова в дните за почит към първовърховния апостол празнувам имен ден. Но всесърдечно благодаря на всички, които в днешния 26 януари заради св. Павла ме поздравиха с името ми.

По молитвите на всички светии Господ Иисус Христос, Сина Божий да ни спаси и помилува!




Преподобната Павла (Павлина) се родила в едно от най-знатните семейства в Рим през 347 г. На петнадесетгодишна възраст тя била омъжена за богат и известен езически аристократ Токсотий. Той й позволил свободно да устрои живота в техния дом по начин, който да е  угоден на Господа. От този брак се родили  пет деца: света Влесила, Павлина, Евстохия, Руфина и Токсотий.


Изглежда, че света Павла е имала всички блага на този живот. Но когато тя станала  на 32 години, Господ неочаквано отворя нов път за нея чрез смъртта на съпруга й. След като проляла  много сълзи, преподобната  Павла решава от този момент  нататък да посвети целия си живот в служба на Господа и бедните. Тя последва примера на преподобната Маркела, която превърнала своя дворец на Авентинския хълм в манастир и станала пример за евангелско съвършенство сред потъналия в поквара Рим.
В този манастир преподобната  Павла  среща  блажени Йероним. Двамата ги  свързва дълбоко духовно приятелство. Йероним дошъл от Изтока заедно с Павлин  Антиохийски и свети Епифаний Саламински . Света Павла приема в дома си почтените представители на Източната Църква.  Въодушевено тя слуша разказите им за светите подвижници на Египет и Палестина и решава да напусне Рим, семейството и земните блага  и  да отиде да живее в пустинята.
Известно време любовта  към децата й я задържа. Но след внезапната смърт на Влесила света Павла бързо взема решение да напусне Рим и заедно със света Евстохия и няколко девици се качва на кораб. По пътя те посещават  Кипър и Антиохия, където отново се срещат  с блажения Йероним, който по-късно повежда  тяхното поклонение през Сирия и Палестина.
При пристигането си в Йерусалим преподобна Павла отказва почестите, с които е приета от проконсула на Палестина, настанява се в скромно жилище и отдава цялото си време на поклонението на светите места. Така тя обиколя цялата Света земя, посещава  монасите в египетската пустиня и година по-късно се връща във Витлеем  с желанието да създаде манастир близо до пещерата на Рождество Христово за девиците и вдовиците, които я придружават, и още един манастир за блажените. Йероним  и неговите братя.

Балшенски манастир "Св. Теодор Стратилат" - с Балша

  В огърлицата от манастири на Софийската Мала света гора има един действащ манастир, който не е особено популярен. А там някога назад във в...