понеделник, 26 април 2021 г.

Как минава Страстната седмица в храма?


Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се опитва да обясни на внуците си какви са установените от Църквата правила в дните преди най-големия празник за православните християни. Откакто е пенсионерка възрастната жена помага в храма за чистотата и за реда, но на богослуженията е от малка. Може да изпее цялата Литургия, ако и да няма глас, защото следи всяка думичка, изречена от свещениците и изпята от църковния хор, украсяващ с песните си всяко богослужение. И ако почти всяка неделя и на повечето големи празници Литургията е все една и съща, то в дните преди Възкресение Христово се служи всеки ден по различен начин. 
За радост на баба Вида внуците проявяват интерес, защото навън вали и не е за разходки и биркане на велосипед. Така в дома на възрастната жена се отваря семейната църква за важен урок за младите. 

 Като мине Лазаровден, когато Христос, възкресил като го върнал от смъртта своя приятел Лазар, а след това в неделята и Цветница, когато тържествено посрещнат, Господ влязъл в Йерусалим, започва Страстната седмица и всеки от дните се нарича велик и свят, реди бабата. Децата бързат да питат защо, но бабата търпеливо изчаква въпросите и продължава. Така е защото това били последните земни дни от живота на Христос, а Той знаел, че с живота си ще даде жертва за спасението на всички човеци и сам Той човек, но и Бог едновременно. И така във всеки ден от понеделник до петък доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Му неизбежна смърт, което Той добре знаел, както и знаел, че пътят му към хълма Голгота, където щели да го разпънат редом с разбойниците, е последният Му път, но и път към вечния живот. 

 През първите три дни на Страстната седмица, като се служи в църквата с избрани от преди много години части от Евангелието се напомня как Христос дошъл за последен път в Йерусалим, разказва бабата. На Велики понеделник се припомня евангелското събитие как Божият син изгонил от храма в Йерусалим напълнилите го търговци. Той прекатурил масите им и поучил, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В този ден се чете и тази част от Евангелието, в която се разказва как безплодната смокиня изсъхнала след като била прокълната от Господ защото ''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10), а това трябва да ни научи, че човеците са, за да дават духовни плодове като укрепват вярата си и не забравят молитвите си. 
А ти това ли правиш сутрин и вечер пред кандилото, бабо, пита най-малкия внук, но баба Вида продължава своя разказ. 

 На Велики вторник през написаното в Евангелието Иисус Христос ни поучава как да даряваме като ни разказва за една вдовица, която дала всичко що имала, а не само излишното, а като разказва за десетте мъдри девици, които били винаги готови да посрещнат Спасителя, ни напомня, че не бива да се отчайваме, а трябва постоянно да се уповаваме на Бога, защото Той е с нас и в радостите и в скърбите ни. В този ден се напомня и притчата за талантите, за да си знаем, че трябва да се трудим и да сме отговорни към дадените ни от Бога способности и който пее или свири на барабани, като тебе , Дани, трябва повече да се упражнява, а на когото му е дадено да пише, не трябва да се разсейва с друго. 

 В деня на Велика сряда се припомня за ценното и скъпо миро, което една искрено разкаяла се за многото си грехове жена изляла върху главата на Спасителя. Тогава мнозина я упрекнали, че го е прахосала, но Господ им възразил и обяснил, че това ще прослави жената, защото е направила добро дело за Него. Нали и вие знаете, че когато е за Началника, както незнайно защо обича да казва премиерът Бойко Борисов, не бива да се скъпим. Но в същия този ден се припомня и решението на тогавашния съд, наричан Синедрион, да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариотски отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. Това пък трябва да ни накара и ние да се замисляме дали не предаваме Христа като не спазваме Неговите заповеди да сме добри и изпълнени с любов. 

След Велика сряда молитвите се казват на колене, продължава урокът си бабата. За всичките хора, които са прекарали в пост предните пет седмици има много богослужения. По своите правила свещенниците ги наричат полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието. В много храмове и особено в манастирите се служи различна Литургия, която е на преждеосвещените Дарове, защото освещаването им е станало в предната неделя. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни, а Лазаровата събота е единственият ден в годината, когато се извършва неделно богослужение не в неделя. 

Четат се и части от четирите Евангелия и други молитви и специални псалми, които се наричат часове. През тези дни песните, които се пеят в храма са за покаяние. Вратите на олтара, наричани Царските двери, остават затворени, за да покажат, че човекът е отделен от Царството Божие. В тези дни е прието свещениците да са облечени в тъмни дрехи, а когато са в лилаво, то е защото това е цветът на покаянието. 

 И така идва Велики четвъртък, когато се възпоменава Тайната вечеря. Нали знаете тази голяма картина, която може да се види във всеки храм. На тоя ден Иисус Христос бил на вечеря за празника Пасха в един дом в Йерусалим. По време на тази вечеря Господ ни е оставил посланието как да се причестяваме с Неговите тяло и кръв. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят преломил хляба и дал на учениците си – апостоли да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие). Първи били причастени апостолите без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи предателството си. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. След усърдната молитва на Господа, дошли много стражари, иудеи и фарисеи, а Иуда им Го посочил с целувка. 

Прието е в четвъртък вечерта да се четат така наречените Дванадесет евангелия - откъси от Евангелието, които разказват за страданието на Христос преди смъртта му. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, с което да се покаже величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. На този ден свещенниците изнасят кръста от олтара, като символ как Христос е носил към Голгота кръста, на който ще бъде разпънат. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. 

Велики петък е най-тъжният ден, защото бил най-тежкият от земния живот на Божия син. Първо Го арестували, после бил на съд и Пилат му издал най-тежката присъда, а тълпата Го ругаела и докато с тежкия кръст на гръб и венец от тръни на главата тръгнал към разпятието. Разпнали Го като най-позорен разбойник между други двама. Преданието разказва, че в този миг имало земетръс и затъмнение на слънцето, докато Христос издъхнал, приемайки смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. После бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. 

 Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - не се яде и не се пие нищо, дори вода. За това и на този ден и в днешно време не се работи. На този ден в храмовете се служи Неговото опело, когато с процесия, наричана лития се обикаля около храма. Предната вечер са прочетени откъсите от Евангелието, които разказват страданията на Христос, а в петък се извършва богослужението, наречено Царски Часове. Отново в храма се припомня всичко за страданията, смъртта и погребението на Христос. 

Сутринта преди началото на службата, на специално по-високо място в средата на храма се издига "гробът" Христов, а на престола се поставя светата Плащаницa - изкусно извезан плат с изображението на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. 

Хората в храма пристъпват към гроба на Христос и се покланят на плащаницата, както е на погребение на близък и скъп човек. Благоговейно се покланят на изображението, целуват последователно извезаното на плащаницата Христово тяло, Евангелието и Кръста и също оставят цветя. На вечерното богослужение Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово. Хората в храма получават текстовете на песните и разделени на два хора участват в опелото. Едната от песните е особено тъжна и се нарича "Плачът на Богородица" . Това е молитва в памет на мъката на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син. 

Като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, тъкмо тогава с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма. 
Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. 

В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под ''масата'' за здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете, но това е пълно суеверие, което за жалост и свещенници не опровергават. Преминаването под издигнатото място всъщност е израз на преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гробът ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите в очакване на великия ден, но и да помним и знаем, че греховете ни могат да бъдат простени единствено в тайнството покаяние и изповед. 

 Така настъпва Велика  съботата, когато вечерта в храма се стича многоброен народ, в много случаи със съзнанието, че ще го обикаля. За жалост и в този ден мнозина, макар и да са там, не са наясно какво точно случва и си тръгват след първия възглас „Христос воскресе” и отговора „Воистина воскресе”. 

 Баба Вида ще е сред малкото останали в храма до ранни зори, когато в края на цялата църковна служба ще вземе причастие след 40-дневния пост и изповедта при своя духовен старец. И така до следващата година, когато пак ще се съпреживее чудото на възкресението.

 

петък, 23 април 2021 г.

Лазаровото възкресение е най-голямото чудо


Православните християни се готвят за Страстната седмица



Православните християни от целия свят вече са съвсем близо до Празника на празниците. Наближава денят, в който Църквата ще възгласи победата над смъртта и тлението и началото на вечния живот с възгласа "Христос възкръсна!" Всички с една уста и едно сърце ще се зарадват: "Наистина възкръсна!". 

Преди това вярващите ще са преминали ден по ден Христовите страдания през Страстната седмица, която е време на покаяние и скръб. 

В подготовка за това Църквата е отредила преди Страстната седмица да се празнуват две знаменателни събития от земния живот на Иисус Христос. 

В съботата на Шестата седмица от Великия пост се припомня най-голямото чудо, извършено от Спасителя - възкресяването на починалия преди четири дни Лазар. Това става шест дни преди юдейския празник Пасха. Христос е тръгнал за Йерусалим, но преди да стигне там отива в дома на своя приятел Лазар, защото сестрите му Мария и Марта са Го известили, че е болен. Когато Иисус научава това, според свидетелството на евангелиста Той казва: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий." 
И наистина. Четири дни след смъртта си Лазар е съживен пред очите на народа. Помолени от Христос, самите хора участвали в това като преместели камъка, с който била затворена погребалната пещера, а после махнали от Лазар погребалните му завивки. 

Чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Така те получили и важен урок от Господ, че трябва да помагат на ближните си да се освобождават от веригите на духовната смърт. 

Но възкресението на Лазар предизвикало силното негодувание на първосвещениците и фарисеите и точно в този момент е решено Иисус да бъде уловен и при първа възможност да бъде убит. Христос е готов за това. Когато по време на приготвената за Него вечеря в дома на Лазар Мария е помазала нозете му с драгоценно миро, а Юда Искариотски е възроптал, че то не е продадено, за да се съберат пари за сиромасите, Иисус казва: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. 

Това наистина са последните земни дни на Спасителя. На другия ден - в неделята, се празнува тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим. 

От светото Евангелие знаем, как народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехите си, дето минавал Той, хвърлял цветя. Хората пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев". 

Множеството, което е с Него, когато Той вика Лазар от гроба и го възкресява от мъртвите, свидетелства за чудото. За това Го и посреща така народът, защото вече е чул за това чудо. И отново, и отново, както всяка година от хилядолетия, възседнал ослето Христос влиза в Иерусалим, идва в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки, за да извърши множество изцерения на слепи, хроми и недъгави преди да тръгне към Голгота и изкупителното си дело на Кръста. 

Тези евангелски събития са повод за радост, повод за празник на всички хора, не само в Църквата. Те присъстват подобаващо и в народния календар на българина. 



Лазарките наричали за предпазване от змея



Според традицията на Лазаровден лазарки обхождат къщите, а на Цветница (Връбница, Неделя Вая) с цветя и върбови клонки се отива в храма. Двата празника са свързани и преливат един в друг. 

Подготовката за лазаруването започвала още от Среднопостница – средата на Великия пост. Момичетата си избирали водачка и заедно учели лазарските песни и игри. На Лазаровден, нагласени, понякога в невестинска премяна и накичени с цветя и венчето девойките тръгвали на групи от дома на водачката и обикаляли всички домове в селото. Обикновено това ставало от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница. Пропускали само къщите, където има болен или скоро починал, а и било строго запретено в една къща да се лазарува два пъти. Щом влезели в двора, лазарките запявали песни за всеки член от семейството като започвали от най-стария. Пеели за синове и внуци, за красиви девойки и прекрасна любов, за смели юнаци, за хубост, за берекет и богатство. Стопаните им подарявали бели яйца като символ на новия живот и на радостта, мас, брашно и друго каквото имат. 

Къща, в която са идвали лазарки, е честита през цялата година, вярвали, вярват и сега хората. На този ден обредно били обхождани нивите и ливадите, пак с желанието за здраве и плодородие. А на лазарското хоро идвало цялото село, за да бъдат огледани и избирани бъдещите невести. 

Рано сутринта на Цветница момичета отивали на реката с китки, венчета или малка питка с форма на бебе, която наричали „кукла“, за да „кумичат“. Момите се нареждали на брега или на моста и пускали във водата венчетата или китките, или парче от питката. Момичето, чието венче излизало най-отпред било обявявано за „кумица“. Тази девойка била на специална почит, носели я на ръце и я уважавали много. По някои краища даже в нейна чест девойките мълчали, „говеели“ до третия ден на Великден. Тогава тя канела своите лазарки в дома си, гощавала ги с баница и червено яйце, прощавала им символично за всичко и едва тогава те проговаряли. 

Пускането на венци от девойките по реката било свързано и с желанието им да се задомят. Според някои вярвания ако венецът бил хванат от момък, той трябвало да поиска момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели специални любовни песни с надежда венците им да бъдат уловени точно от този, който им е на сърцето. 

Този ритуал на „кумичине“ имал още едно предназначение. Преди да пуснат своите китки в реката момите играели и пеели други специални песни - за предпазване от змея и от неговата опасна и зловредна любов. Змеят живеел извън селото, някъде вдън горите, или в пещера, или в някой извор. Той можел да лети из облаците, имал огромна сила, с едно духване можел да извади огромни дървета, а с едно поемане на дъх – да ги изправи. Нищо добро според земните представи не я чакало залюбената от змей мома. В някои приказки се разказва, че змеят се венчавал за избраницата си, двамата заживявали щастливо и им се раждали змейчета, но по-често сватбата със змея била другото име на смъртта. 

И тази година Лазаровден е в особено време. Човечество се намира в дни на изпитание, в условията на небивала в световен мащаб карантина заради опасността от зараза с коронавирус.  

Мерките за въвеждане на социална дистанция между хората  и носенето на маски бяха приети като надежден начин заразата да не се разпространи. 

Но ако лазаруването се отложи заради мерките за сигурност, това изобщо не значи, че Христос няма да възкреси Лазар. 

 Ясно е, че и в храмовете е редно да се спазват всички тези задължителни за безопасността на хората санитарно-хигиенни правила. 

За мнозина празникът на Възкресението Христово е единственият ден в годината, когато отиват в храма, но ето че този път може да  се наложи да пропуснат и в това няма да има нищо фатално. 

 Важното е Спасителят да се ражда и възкръсва в сърцата ни и ние да сме едно с Него. Всеки сам ще направи своя избор дали след Великия пост ще приеме свето причастие и как, къде и кога ще го направи. 

Важното е да си пожелаем "Да бъде!" и в мир да посрещнем на Великден Възкресението Христово, ­ и в мир да се поздравим с победния поздрав : "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!" ­

 

петък, 16 април 2021 г.

Къде гледаш, когато лъжеш?


След края на богослужението в храма един свещеник обявил пред своите енориаши:

- Идната неделя ще беседваме   с вас за лъжата. За да ви бъде по-лесно да разберете за какво става дума, преди това прочетете 17-та глава от Евангелието на св. ев.  Марк.

Следващата неделя преди началото на своята проповед свещеникът обявил:

 - Моля тези, които са прочели 17-та глава, да вдигнат ръка. 

Почти всички присъстващи в храма вдигнали ръка.

- Ето точно с вас исках да поговорим за лъжата - казал свещеникът. - В Евангелието на Марк няма 17-та глава. 

 

Тази притча ме подсети как моята баба Кая изобличаваше псевдоинтелектуалците. При нея се събираха на кафе и чай различни хора, които сядаха край голямата маса, застлана с колосана данетелена покривка и докато отпиваха малки глътки от горчивото кафе, беседваха на всевъзможни теми. 

Когато сред гостите в салона на баба се появеше някой всезнайко, тя пускаше многозначителна усмивка и започваше да разказва за книгата, която чете в момента. Обикновено споделяше някоя злободневна история, позната на гостите, а накрая си измисляше заглавие на книгата и питаше дали някой я е чел.  Често многознайковците се изхвърляха, че познават тази книга и така тя ги хващаше в лъжа.  

Тогава подхвърляше забележка:

- Интересно накъде ли гледат хората, когато лъжат.  

Не казваше нищо повече, но на такъв човек доверие повече нямаше. 

А на мене ми казваше: 

- Добре запомни: Когато не казваш истината, лъжеш себе си, че Господ не знае за това. 

Така от дете  до живот запомних деветата Божия заповед    " Не лъжесвидетелствай против ближния си" във възможно най-краткия вариант  - просто "Не лъжи!" 

вторник, 13 април 2021 г.

Вярна ли е Библията?


Веднъж един  невярващ в Бога млад човек  в присъствието на християнин се изказал с насмешка за достоверността на Библията, тъй като авторството на някои от нейните части не е напълно установено.  

Християнинът му казал:

- Кажи ми, моля, кой е авторът на таблицата за умножение?

Младежът се замислил, а сетне признал, че авторът не му е известен. 

- Не е ли глупаво да вярваш в правилността на таблицата за умножение и да я използваш непрекъснато, а да не знаеш кой я е съставил? - попитал християнинът. 

 

понеделник, 12 април 2021 г.

Господ знае най-добре


Двама монаси отшелници, живеещи в пустинята,  се сговорили всеки  да посади пред своята килия палма, за да прави тя сянка по време жарките часове на деня.  

Срещнали се те след известно време и единият монах споделил: 

- Ето, братко, моля се на Бога да прати  дъжд на моята палма и всеки път Той изпълнява моята молба. Моля за слънчеви дни и Бог ми изпраща слънце. А гледай, твоята палма   расте доста по-добре от моята. Как се молиш ти за нея?

- О, братко, аз просто се моля: "Господи, помогни на  моята палма да расте по начин,  който  само Ти знаеш като най-добър за нея. " И ето, Господ изпраща и слънце и дъжд, когато е нужно.  



В живота ни най-важно е да разберем, че Бог най-добре знае кое е на-доброто за нас и  от какво имаме нужда във всеки момент, защото ни  обича повече, отколкото ние обичаме себе си.   От нас се иска  да се смирим и да претърпим , за да може Господ да подреди всичко  най-добре за нас. 


Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. (Ис. 40:23-24)

събота, 10 април 2021 г.

Проповедник


Познавам свещеник, който след всяка литургия, както е редно,  произнася  проповед, независимо колко са хората в храма. Признавам, от неговата проповед винаги научавам нещо или най-малкото си поставям въпрос, чийто отговор после търся и обикновено намирам.  

Познавам и друг един свещеник, който също с охота проповядва, но само като има достатъчно публика. Той е начетен,  изглежда  подготвен  по всяка тема, но рядко запомням нещо от неговата проповед.  Докато друг един млад свещеник също за проповедта си се влияе от броя на слушателите, но Господ го е дарил с талант винаги да казва нещо уместно и злободневно и то да се запомни.  

четвъртък, 8 април 2021 г.

Как узнаваме волята Божия?


Наскоро ме попитаха как човек може да узнае каква е Божията воля за него самия.  Моята близка  се намираше пред важен за  земния си живот избор и  потърси съвет  как да постъпи. Казах, че е добре да изчака с отговора колкото е възможно и сама ще разбере. Обясних, че Бог винаги намира начин да ни открие Своя промисъл  кое  според Него е най-доброто за всеки от нас. Но ни е нужно търпение и смирение, за да дочакаме и открием този знак. Първото условие за това е да пренебрегнем личната си воля и да не се поддаваме на изкушението, да смятаме, че нещо зависи от нас. 

понеделник, 5 април 2021 г.

Помирение


Благочестив пустинник пристигнал в един от скитовете за кратко време, но като не намерил подходяща килия, не знаел къде да остане. Друг старец, който имал празна стая, му я предложил. 

Първите дни двамата монаси се отнасяли помежду си като братя в Христа, но скоро любовта им се нарушила. Като разбрали колко поучителни са беседите на новодошлия, мнозина започнали да го посещават, като му носели кой каквото има. 

неделя, 4 април 2021 г.

Бог е съкровище


Бог е единственото съкровище за  човека. 

В Цариград живял твърде богат и човеколюбив гражданин. Не се стараел да остави на единствения си син голямо наследство, а щедро раздавал от имането си на бедните. Но това изглеждало недостатъчно на боголюбивия човек. Той искал да има и утешението, като се яви пред страшния престол на небесния Съдия, да може да каже: “Ето ме със сина, който Си ми дал”. Искал и сина си да направи какъвто бил той самият - милостив към страдащите хора. 

Един ден, като го повикал при себе си и му показал всичките си богатства, го попитал: “Драги сине, какво предпочиташ да получиш като наследство от мене - тези съкровища или Христа Спасителя?”. 

С благо слово - герой


Има думи отровни, които могат да отчаят и най-големия оптимист. Но има думи, които може да направят герой и най-големия страхливец. 

Пример какво прави  благото слово  ни дава Светителят Николай Велимирович. 

По време на войната изпратили един страхлив войник на разузнаване. Всички знаели за неговите страхове и му се подиграли, като разбрали  къде го изпраща неговият старшина. 

Не се засмял  само един войник. Той пристъпил към своя другар, за да го подкрепи и ободри. 

Но страхливият войник отвърнал:
- Ще   загина аз, вагът е съвсем наблизо...

- Не бой се, брат. Господ е още по-близо - казал му добрият другар. 

И тези думи като огромна камбана зазвъняли в душата на войника. Звъняли до края на войната. И ето дошло време, когато плахият войник се върнал  от войната в своя дом. Бил награден с много ордени за храброст. Така го били преобразили думите: "Не бой се! Господ е по-близо." 


 Светител Николай Велимирович -  Мисионерски  писма. Писмо 70 до скромен човек, който се покаял за това, че съгрешил с думи. 

събота, 3 април 2021 г.

В Неделя Кръстопоклонна за частиците от светия Кръст

„…ако всички фрагменти на Светия Кръст се съберат заедно, то може ..."




Кръстът е пазител на целия свят, 
Кръстът е красота на Църквата, сила за царете, 
Кръстът е укрепление за вярващите, 
слава за ангелите и язва за демоните. 

Така се пее в една от църковните песни  за възхвала към Светия Кръст Господен,  често наричан Животворящ. 

Светата православна Църква е установила  три дни от годината за почит към светия Кръст.  

На 14 септември е  празникът Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или по-популярното Кръстовден. 


Кръстът се почита и на Разпети петък, когато   Спасителят на човеците от техните грехове  след като изминал пътя към Голгота с тежкия  кръст на гръб и с трънен венец на главата и дал пример  как всеки  трябва да носи своя „ кръст” и  земните му  пътища да го водят към вечния живот, накрая и бил разпънат на кръста, което за времето било най-тежкото и позорно наказание.  

Кръстът се почита и  в  Третата неделя на Великия пост, определена като  Кръстопоклонна.   Това не е някаква необяснима приумица,  защото тъкмо по средата на поста светият Кръст дава сила в подвига на спасението  като мощна благодатна сила срещу злото и греха. Вярващите го почитат  и му се покланят като символ на всемирното спасение.  

Всеки християнин носи този символ постоянно със себе си.  Но до наши дни са достигнали и много частици от истинския първообраз, на който Христос е бил прикован. 


В базиликата  Санта Кроче ин Джерусалеме  (в превод - „Светия кръст в Йерусалим“) в Рим наред с множество различни  християнски светини се съхраняват останки от Животворящия кръст, открити от св. Елена, както  и надписът INRI от Разпятието, което е акроним на латинското IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM (преведено значи „Исус от Назарет, Цар на Юдеите“) Това е известният  надпис, за който  свидетелстват светите евангелисти: „ А Пилат  написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.”( Иоан 19:19-20 ).  Има твърдения, че това са най-значимите по размери  останки от Кръста на Спасителя на едно място, макар на Запад, а и в православния свят да има множество частици от Кръста.  

Това вероятно е поводът още през XVI век църовният реформатор Жан Калвин да напише:  „…ако всички фрагменти на Светия Кръст се съберат заедно, то може да се построи цял кораб…”   

Повечето от светите реликви пристигат на Запад от Светите земи и Византия по време на Кръстоносните походи, когато битувал  истински лов   на реликви. Според един опис рицарят Робер дьо Клари, участвал в  четвъртия кръстоносен поход, донесъл от Константинопол голям брой реликви и една част от тях дал на  манастира Корвей във Франция около 1205 г.  В този опис, преведен от  Васил Нинов по издание на граф Риан от 1878, рицарят се завърнал с няколко различни кръста  с вградени в тях частици от Кръста Господен  - единият увит в голям вълнен плат, друг,  по-голям - в украсена със скъпоценни камъни тъкан,  още един още по- голям, както и един двоен златен кръст. Донесъл и изображение на блажената Дева Мария, изработено от Кръста Господен, положено в малка кутия.   

Има  съмнения дали пазените в католически храмове  реликви са истински, защото не е ясен произходът им, а и през Средновековието е имало  пазар на такива ценности и е възможно да има фалшификати. Но за съхраняваните в римската базилика  „Санта Кроче ин Джерусалеме”   светини и частици от Кръста Господен с категоричност се твърди, че са  донесени от св. Елена, майката на императора св. Константин Велики, комуто Господ дал видение на сияещ в небето кръст, видяно и от неговите войници.  Самата базилика била построена на мястото на принадлежал на св. Елена  дворец и се твърди, че  някои от светините били намерени в древните му зидове. 

Това не е случайно, защото, според църковното предание  намирането  на животворящия Кръст Господен  се свързва тъкмо с  името на света царица Елена.  Тя изпълнила блогоговейното желание на своя син да бъде  прославено живоносното Дърво, на което бил разпънат  Царят и Богът. Царица Елена тръгнала на поклонение по  стъпките на Господа. По пътя се движела сред тълпата в скромни дрехи и раздавала милостиня, подражавайки на Господа Иисуса. Тя стигнала до гроба Господен  и го заварила засипан от смет от  обладани от ненавист към християнството езичници. На хълма, насипан върху самата пещера, било построено капище на "сладострастния демон на любовта" Венера. 
По указание на царица Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място по желание и със средства на св. Елена  били построени прекрасни свети храмове. 
Но най-главната грижа на царствената старица била да осъществи благоговейното желание  на нейния велик син, да намери самото това Дърво, на което бил разпнат Спасителят на света, защото под  спасителното знамение на кръста спечелил битката срещу римляните. 
Мястото, където бил скрит Господният Кръст, било неизвестно и благочестивата Елена положила много  усилия и цялото си царското  влияние, за да се случи  първото Въздвижение на честния и животворящ Кръст през 326 г. 
След дълго  търсене били намерени три кръста, зарити в земята. При тях се намерила и  дъската с надписи. За да се разбере кой е истинският,   допрели кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тогава много от езичниците и иудеите се обърнали към Христа. 
Тъкмо това събитие Православната Църква  празнува всяка година на 14 септември.  Св. Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. 
Останалата част от Кръста била положена в сребърен ковчег за съхранение. На Велики петък той бил изнасян на Голгота  за поклонение и колкото болни  и хроми потърсели Божията милост, я получавали. 
Според едно от преданията, за да може повече християни да се поклонят на Животворния Кръст, благоразумни християни решили да го разделят на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част - в Константинопол . Частта,  която дали на Костантинополската Патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро и така била съхранявана  грижливо до времето на кръстоносните походи. 

След тези времена частици от Светия кръст са разпръснати из цяла Европа и по света.   

Света гора - Атон 


Смята се че най-голямата частица от Кръста Господен се пази в светогорския манастир "Ксиропотам". Тази част от Честния животворящ кръст има следи от гвоздеите, с които бил разпнат Исус Христос. В долната част на реликвата има прорез, който е закрит с червен елмаз и 12 други скъпоценни камъни. Има свидетелство, че през 1768 г.  светинята е била пренесена  от Света гора в село Петрокераса по молба на местните жители .и това сложило край на  смъртоносна епидемия. 
Казват, че оттогава досега всяка година  частицата от Кръста се пренася  от манастира "Ксиропотам" до селището за поклонение от миряните за празника Вход Господен (Цветница). В други дни светинята не напуска Света Гора. 
Според преданието частицата от Кръста е подарена от цар Роман на преподобни Павел, който е построил "Ксиропотам", намиращ се на около два часа път от светогорската столица Карея. Според друго предание, светата обител е била основана от императрица Пулхерия с името "Химару", а някога по-късно то било променено на  "Ксиропотам"(Суха река). Тя предала на манастира много дарове, сред които и частица от Честния Кръст на Спасителя и мощи на светите 40 мъченици, под чието рамо е главният храм на обителта. 

 В Зографския манастир също има частици от Честния кръст, но  по-малки и вложени в кръстове, а братята си служат с тях при водосвет. 

Като големи светини  частици от Кръста Господен се пазят в почти всички манастири на Света гора  и се използват при богослужение, най-вече при богоявленския водосвет. 



 По нашите земи също се намират много частици от Животворящия кръст. За много от тях произходът е известен, но други са се появили по чудодеен начин. записани и запомнени са и много свързани с тях чудеса. 

 

Кръстова гора 

 С Кръста Господен се свързват чудодейните явления и изцеления, случващи се отколе на Кръстова гора в Родопите. Там, според преданието, е имало древен манастир, в който се е пазила  частица от Кръста Господен. По време на османското нашествие манастирът  е разрушен, а реликвата е скрита някъде в недрата на Кръстов връх. Известно е, че през 30-те години на миналия век  там  е издигнат метален кръст от цар Борис III и подполковник Величков в знак на благодарност за това, че младата княгиня Евдокия била изцелена  след като преспала на върха. И до днес той се почита от вярващите, а в манастира „Света Троица” на върха също се пази частица от Животворящия Кръст. 



Случва се такива светини,  прибрани в кръстове-реликварии, да откриват по нашите земи  при разкопки и археолозите.   


 Кърджали 

През 2001 г. при проучване на апсидата на Епископския център, в близост до Перперикон, проф. Николай Овчаров и екипът му открили няколко бронзови кръста с мощехранителници. В един от тях намират миниатюрни дървени частици от Кръста Господен. 
През есента на 2002 г.  с респектиращо литийно шествие и тържества.светите частици  са  пренесени до храма "Св. Успение Богородично"  в кв. "Гледка" на Кърджали. Поставени  са в кръгла стъкленица, прибрана  в малко дървено сандъче, над което от иконите си бдят Исус Христос и Св. Йоан Предтеча. Християните се покланят на едно-единствено дърво - това, от което е бил скован кръстът за разпятието, казва наричаният  "кръстител на Родопите" отец Боян Саръев, който служи в храма.  Той доверява и много  чудеса, станали на това място -  жени, които дълго чакали рожби зачевали и раждали здрави деца. Имало случай с хромо дете от Златоград, което прохожда, както и мъж от Стара Загора, събудил се от шестмесечна кома, след като му занесли парче памук, докоснато до частиците. Чудеса се случват само там, където се срещнат голямата Божия любов и сила, и безграничната човешка вяра", уверява отец Саръев.   

Варна   

Частица от Божия Кръст  се съхранява в манастира “Св. св. Константин и Елена” край Варна. Светинята била  изпратена като дар, придружен от сертификат,  от заселил се у нас руснак. В манастира дори не били виждали своя благодетел, но от тогава поклонниците в храма се увеличили многократно, свидетелстват свещенниците. В олтара на катедралния храм “Свето Успение Богородично” във Варна също има частица от Кръста Господен.  Вградена е в  благолепен кръст от дърво, обкован със сребро и с камъни, който  се използва само за богослужебни цели и стои в специална икона хранилище. И въпреки, че хората не могат да видят винаги частицата, те влизат в храма, за да са близо до нея. Защото казват, че вярата е над видимото.   

София 

 

Частица от Кръста Господен има в храм „Св. Георги Победоносец” в столичния квартал Горубляне, както и църквата “Възнесение Господне” в София.  Тя е отделена от по-голям къс, донесен у нас с мощеви кръст  от Охрид и пазен дълго в специален фонд на  Националния исторически музей, а преди време разделен и раздаден на много храмове.
 „Няма как да почетем тялото на Господа понеже то е било погребано в гроб и възкръснало и вече не е сред нас и няма как лично да целунем Христос, но целуваме това, което е останало от него за спомен на неговото спасително страдание на кръста и целуваме частичката от кръста като благоговение, че е сякаш Господа.”, обяснява един от свещениците в софийската черква. 
От  пазената в Националния исторически музей светиня частици  са дадени на храмове в  Бургас, Пловдив, Ловеч. 

Петото парче е отишло в  църквата “Св. Архангел Михаил” в морското село Българево  по настояване на местния свещеник отец Методи. Донесено е  лично от тогавашния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, който служи и архиерейска богослужба в селото. 

В Бургас частицата от Светия Кръст Господен  е донесена за празника на града – Никулден през 2009 г . Предадена е на Сливенския митрополит Иоаникий от министър-председателя Бойко Борисов и директора на НИМ Божидар Димитров, тогава  министър без портфейл,  отговарящ за българите в чужбина. Заедно с частицата от Кръста в храма „Св. Св. Кирил и Методий" е съхранена оттогава и частица от мощите на Свети Андрей Първозваний. 

Със същия произход е и частицата  от Кръста Господен в курорта  Свети Влас, съхранявана  в новата  черква с патрон Св. Власий и  основни ктитори братята Динко и Йордан Диневи. Храмът е построен на мястото Емонският манастир "Св. Власий", достигнал особен  разцвет  през XIV в. Новата църква е осветена на 18 май 2010 г. от Сливенския митрополит Йоаникий в присъствието на Вселенския Патриарх Вартоломей I. 

По случай Деня на българската  писменост и култура през  2010 г.  частица от животворящия Кръст Господен  е предадена  на руския православен храм “Св. Екатерина” в Рим.  Приета е от тогавашния предстоятел  на храма  игумен Филип (Василцев), който  по-късно участва в богослужение пред мощите на свети Кирил в римския католически храм “Св. Климент”, оглавено от  Видинския миторополит Дометиан в присъствието на българската правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов. 


Иконата на Богородица с вградена частица 

От специалния фонд на НИМ  се пази  иконата на Пресвета Богородица Милваща с вградена в нея частица от Кръста. Преди години тя беше изложена за поклонение в Църногорския манастир над брезнишкото село Гигинци, а по-късно и в Бургас.   Тогава пред нея се изви хиляден народ за поклонение ипо-късно бяха записани свидетелства за чудеса на изцеление. Дали защото просех милост от Бога за спасението на многогрешната ми душа,  дали защото търсех застъпничеството на Богородица за близките ми да не страдат заради моето телесно премеждие, дали защото за моето спасение се молеше и една всепредана Богу монахиня, но преди да постъпя в болницата се оказа, че карциномът е изчезнал, разказва тогава жена с рецидив на рак  на гърдата.  

Същата история разказва и друга жена, която преживяла онкологична операция, но преглед на скенер установява  метастази. След молитви пред иконата на Богородица Милваща с вградена в нея частица от Животворящия Кръст, при повторен преглед се установило, че разсейките ги няма. 

В съблазните на земния си живот хората се радват като отърват кожата от телесни страдания и отдалечат часа на смъртта на тялото. Но Господ ни е дал да мислим и за душата си, с молитва и покаяние да я къпем и пазим чиста, за да я приближаваме към вечния живот леко, както това е направил за спасението на човеците Христос носейки под ругатни тежкия кръст за Разпятието, станал символ на земните премеждия на човеците и пръскащ благодат по Неговата воля вече повече от 2000 години.

 

Божието слово помага на коравото сърце


Когато понякога  питали авва Пимен за коравосърдечието, той отговарял:  

- Водата по своите свойства е мека, а камъкът е твърд.  Но ако над камъка има улей, от който капе вода, лека-полека водата ще пробие камъка. Така и словото Божие е меко, а нашето сърце е грубо, но ако чевек често слуша словото Божие, то страх Божий може постепенно да изпълни сърцето му. 


Народът казва: "Който от Бога се не страхува, той и от хората не се срамува". 

А св. ап. Павел поучава: "Нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.'' (2Кор. 7:1-2).



На снимката: Дядо Харитон - скитоначалник на Каруля - Света гора-Атон с деца, близки на Църногорската света обител. Снимка: архим. Никанор

 

петък, 2 април 2021 г.

За козината и нрава на вълка


В една гора всички животни се бояли от страшния вълк. Щом го дочуели, че се задава, всеки гледал да се спасява нанякъде. 

Веднъж вълкът събрал цялата горска общност. 
- Не желая повече в нашата гора да цари страх. Моля, не гледайте на мене като на някакъв ненаситен звяр и не се крийте от мене. Аз няма да ям здравите, на мене са ми достатъчни само болните и немощните  - обещал вълкът. - Изпращайте ги при мене и тогава другите няма да ги докосвам. 

 Съгласили се животните. Докарали болните при вълка, но той изял и здравите - тези, които довели немощните. 
-
 Защо ядеш и здравите, нали обеща друго? - попитали животните. 

 - А-а, аз не съм виновен за това, че вашите здрави също са болни - отвърнал вълкът.


Народът казва: Вълкът козината си мени, но нравът никога. 

Ето така не може да има никаква договореност и с дявола, защото за каквото и да става дума,  той ще излъже.  

В светото Евангелие пише:
... дяволът... си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата. (Ев. Иоан 8:44)

А св. Николай Велимирович предупреждава: "От Бога ни отделя лъжата и само лъжата: лъжливи мисли, лъжливи думи, лъжливи чувства, лъжливи желания. 

 

четвъртък, 1 април 2021 г.

Жена пита дядо  Генадий за св. Мария Египетска


Нафукана мадама била на посещение в Троянската света обител, когато там игумен е Мелнишкият епископ Генадий (1955-2008), приживе станал пословичен със своя добър нрав и находчивост. 

Жената чула, че монаси и миряни казват на някого "Владико, владико". Тогава тя се обърна към мене, спомня си днес йеромонах Тимотей Павлов, за когото дядо Генадий е бил духовен наставник.  

Жената го попитала кой е владиката и той й посочил седящия на пейка игумен, за да получи благословение от него.  
- Оня, дебелия ли? - попитала туристката. 
- Не се говори така, така, госпожо - казал о. Тимотей. 
Но докато тя го чуе, вече била пред владиката. 

Как минава Страстната седмица в храма?

Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се ...