Кръстът е пазител на целия свят, Кръстът е красота на Църквата, сила за царете,
Кръстът е укрепление за вярващите,
слава за ангелите и язва за демоните.
Така се пее в една от църковните песни за възхвала към Светия Кръст Господен, често наричан Животворящ.
Светата православна Църква е установила три дни от годината за почит към светия Кръст.
На 14 септември е празникът Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или по-популярното Кръстовден.
Кръстът се почита и на Разпети петък, когато Спасителят на човеците от техните грехове след като изминал пътя към Голгота с тежкия кръст на гръб и с трънен венец на главата и дал пример как всеки трябва да носи своя „ кръст” и земните му пътища да го водят към вечния живот, накрая и бил разпънат на кръста, което за времето било най-тежкото и позорно наказание.
Кръстът се почита и в Третата неделя на Великия пост, определена като Кръстопоклонна.
Това не е някаква необяснима приумица, защото тъкмо по средата на поста светият Кръст дава сила в подвига на спасението като мощна благодатна сила срещу злото и греха. Вярващите го почитат и му се покланят като символ на всемирното спасение.
Всеки християнин носи този символ постоянно със себе си. Но до наши дни са достигнали и много частици от истинския първообраз, на който Христос е бил прикован.
В базиликата Санта Кроче ин Джерусалеме (в превод - „Светия кръст в Йерусалим“) в Рим наред с множество различни християнски светини се съхраняват останки от Животворящия кръст, открити от св. Елена, както и надписът INRI от Разпятието, което е акроним на латинското IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM (преведено значи „Исус от Назарет, Цар на Юдеите“) Това е известният надпис, за който свидетелстват светите евангелисти: „ А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.”( Иоан 19:19-20 ). Има твърдения, че това са най-значимите по размери останки от Кръста на Спасителя на едно място, макар на Запад, а и в православния свят да има множество частици от Кръста.
Това вероятно е поводът още през XVI век църовният реформатор Жан Калвин да напише: „…ако всички фрагменти на Светия Кръст се съберат заедно, то може да се построи цял кораб…”
Повечето от светите реликви пристигат на Запад от Светите земи и Византия по време на Кръстоносните походи, когато битувал истински лов на реликви. Според един опис рицарят Робер дьо Клари, участвал в четвъртия кръстоносен поход, донесъл от Константинопол голям брой реликви и една част от тях дал на манастира Корвей във Франция около 1205 г. В този опис, преведен от Васил Нинов по издание на граф Риан от 1878, рицарят се завърнал с няколко различни кръста с вградени в тях частици от Кръста Господен - единият увит в голям вълнен плат, друг, по-голям - в украсена със скъпоценни камъни тъкан, още един още по- голям, както и един двоен златен кръст. Донесъл и изображение на блажената Дева Мария, изработено от Кръста Господен, положено в малка кутия.
Има съмнения дали пазените в католически храмове реликви са истински, защото не е ясен произходът им, а и през Средновековието е имало пазар на такива ценности и е възможно да има фалшификати. Но за съхраняваните в римската базилика „Санта Кроче ин Джерусалеме” светини и частици от Кръста Господен с категоричност се твърди, че са донесени от св. Елена, майката на императора св. Константин Велики, комуто Господ дал видение на сияещ в небето кръст, видяно и от неговите войници. Самата базилика била построена на мястото на принадлежал на св. Елена дворец и се твърди, че някои от светините били намерени в древните му зидове.
Това не е случайно, защото, според църковното предание намирането на животворящия Кръст Господен се свързва тъкмо с името на света царица Елена. Тя изпълнила блогоговейното желание на своя син да бъде прославено живоносното Дърво, на което бил разпънат Царят и Богът. Царица Елена тръгнала на поклонение по стъпките на Господа. По пътя се движела сред тълпата в скромни дрехи и раздавала милостиня, подражавайки на Господа Иисуса. Тя стигнала до гроба Господен и го заварила засипан от смет от обладани от ненавист към християнството езичници. На хълма, насипан върху самата пещера, било построено капище на "сладострастния демон на любовта" Венера.
По указание на царица Елена идолските капища, поставени на свещени за християните места, били разрушени и на тяхно място по желание и със средства на св. Елена били построени прекрасни свети храмове.
Но най-главната грижа на царствената старица била да осъществи благоговейното желание на нейния велик син, да намери самото това Дърво, на което бил разпнат Спасителят на света, защото под спасителното знамение на кръста спечелил битката срещу римляните.
Мястото, където бил скрит Господният Кръст, било неизвестно и благочестивата Елена положила много усилия и цялото си царското влияние, за да се случи първото Въздвижение на честния и животворящ Кръст през 326 г.
След дълго търсене били намерени три кръста, зарити в земята. При тях се намерила и дъската с надписи. За да се разбере кой е истинският, допрели кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тогава много от езичниците и иудеите се обърнали към Христа.
Тъкмо това събитие Православната Църква празнува всяка година на 14 септември. Св. Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека.
Останалата част от Кръста била положена в сребърен ковчег за съхранение. На Велики петък той бил изнасян на Голгота за поклонение и колкото болни и хроми потърсели Божията милост, я получавали.
Според едно от преданията, за да може повече християни да се поклонят на Животворния Кръст, благоразумни християни решили да го разделят на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част - в Константинопол . Частта, която дали на Костантинополската Патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро и така била съхранявана грижливо до времето на кръстоносните походи.
След тези времена частици от Светия кръст са разпръснати из цяла Европа и по света.
Света гора - Атон
Смята се че най-голямата частица от Кръста Господен се пази в светогорския манастир "Ксиропотам". Тази част от Честния животворящ кръст има следи от гвоздеите, с които бил разпнат Исус Христос. В долната част на реликвата има прорез, който е закрит с червен елмаз и 12 други скъпоценни камъни. Има свидетелство, че през 1768 г. светинята е била пренесена от Света гора в село Петрокераса по молба на местните жители .и това сложило край на смъртоносна епидемия.
Казват, че оттогава досега всяка година частицата от Кръста се пренася от манастира "Ксиропотам" до селището за поклонение от миряните за празника Вход Господен (Цветница). В други дни светинята не напуска Света Гора.
Според преданието частицата от Кръста е подарена от цар Роман на преподобни Павел, който е построил "Ксиропотам", намиращ се на около два часа път от светогорската столица Карея. Според друго предание, светата обител е била основана от императрица Пулхерия с името "Химару", а някога по-късно то било променено на "Ксиропотам"(Суха река). Тя предала на манастира много дарове, сред които и частица от Честния Кръст на Спасителя и мощи на светите 40 мъченици, под чието рамо е главният храм на обителта.
В Зографския манастир също има частици от Честния кръст, но по-малки и вложени в кръстове, а братята си служат с тях при водосвет.
Като големи светини частици от Кръста Господен се пазят в почти всички манастири на Света гора и се използват при богослужение, най-вече при богоявленския водосвет.
По нашите земи също се намират много частици от Животворящия кръст. За много от тях произходът е известен, но други са се появили по чудодеен начин. записани и запомнени са и много свързани с тях чудеса.
С Кръста Господен се свързват чудодейните явления и изцеления, случващи се отколе на Кръстова гора в Родопите. Там, според преданието, е имало древен манастир, в който се е пазила частица от Кръста Господен. По време на османското нашествие манастирът е разрушен, а реликвата е скрита някъде в недрата на Кръстов връх. Известно е, че през 30-те години на миналия век там е издигнат метален кръст от цар Борис III и подполковник Величков в знак на благодарност за това, че младата княгиня Евдокия била изцелена след като преспала на върха. И до днес той се почита от вярващите, а в манастира „Света Троица” на върха също се пази частица от Животворящия Кръст.
Случва се такива светини, прибрани в кръстове-реликварии, да откриват по нашите земи при разкопки и археолозите.
През 2001 г. при проучване на апсидата на Епископския център, в близост до Перперикон, проф. Николай Овчаров и екипът му открили няколко бронзови кръста с мощехранителници. В един от тях намират миниатюрни дървени частици от Кръста Господен.
През есента на 2002 г. с респектиращо литийно шествие и тържества.светите частици са пренесени до храма "Св. Успение Богородично" в кв. "Гледка" на Кърджали. Поставени са в кръгла стъкленица, прибрана в малко дървено сандъче, над което от иконите си бдят Исус Христос и Св. Йоан Предтеча. Християните се покланят на едно-единствено дърво - това, от което е бил скован кръстът за разпятието, казва наричаният "кръстител на Родопите" отец Боян Саръев, който служи в храма. Той доверява и много чудеса, станали на това място - жени, които дълго чакали рожби зачевали и раждали здрави деца. Имало случай с хромо дете от Златоград, което прохожда, както и мъж от Стара Загора, събудил се от шестмесечна кома, след като му занесли парче памук, докоснато до частиците. Чудеса се случват само там, където се срещнат голямата Божия любов и сила, и безграничната човешка вяра", уверява отец Саръев.
Варна
Частица от Божия Кръст се съхранява в манастира “Св. св. Константин и Елена” край Варна. Светинята била изпратена като дар, придружен от сертификат, от заселил се у нас руснак. В манастира дори не били виждали своя благодетел, но от тогава поклонниците в храма се увеличили многократно, свидетелстват свещенниците. В олтара на катедралния храм “Свето Успение Богородично” във Варна също има частица от Кръста Господен. Вградена е в благолепен кръст от дърво, обкован със сребро и с камъни, който се използва само за богослужебни цели и стои в специална икона хранилище. И въпреки, че хората не могат да видят винаги частицата, те влизат в храма, за да са близо до нея. Защото казват, че вярата е над видимото.
София
Частица от Кръста Господен има в храм „Св. Георги Победоносец” в столичния квартал Горубляне, както и църквата “Възнесение Господне” в София. Тя е отделена от по-голям къс, донесен у нас с мощеви кръст от Охрид и пазен дълго в специален фонд на Националния исторически музей, а преди време разделен и раздаден на много храмове.
„Няма как да почетем тялото на Господа понеже то е било погребано в гроб и възкръснало и вече не е сред нас и няма как лично да целунем Христос, но целуваме това, което е останало от него за спомен на неговото спасително страдание на кръста и целуваме частичката от кръста като благоговение, че е сякаш Господа.”, обяснява един от свещениците в софийската черква.
От пазената в Националния исторически музей светиня частици са дадени на храмове в Бургас, Пловдив, Ловеч.
Петото парче е отишло в църквата “Св. Архангел Михаил” в морското село Българево по настояване на местния свещеник отец Методи. Донесено е лично от тогавашния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, който служи и архиерейска богослужба в селото.
В Бургас частицата от Светия Кръст Господен е донесена за празника на града – Никулден през 2009 г . Предадена е на Сливенския митрополит Иоаникий от министър-председателя Бойко Борисов и директора на НИМ Божидар Димитров, тогава министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Заедно с частицата от Кръста в храма „Св. Св. Кирил и Методий" е съхранена оттогава и частица от мощите на Свети Андрей Първозваний.
Със същия произход е и частицата от Кръста Господен в курорта Свети Влас, съхранявана в новата черква с патрон Св. Власий и основни ктитори братята Динко и Йордан Диневи. Храмът е построен на мястото Емонският манастир "Св. Власий", достигнал особен разцвет през XIV в. Новата църква е осветена на 18 май 2010 г. от Сливенския митрополит Йоаникий в присъствието на Вселенския Патриарх Вартоломей I.
По случай Деня на българската писменост и култура през 2010 г. частица от животворящия Кръст Господен е предадена на руския православен храм “Св. Екатерина” в Рим. Приета е от тогавашния предстоятел на храма игумен Филип (Василцев), който по-късно участва в богослужение пред мощите на свети Кирил в римския католически храм “Св. Климент”, оглавено от Видинския миторополит Дометиан в присъствието на българската правителствена делегация, водена от министър-председателя Бойко Борисов.
Иконата на Богородица с вградена частица
От специалния фонд на НИМ се пази иконата на Пресвета Богородица Милваща с вградена в нея частица от Кръста. Преди години тя беше изложена за поклонение в Църногорския манастир над брезнишкото село Гигинци, а по-късно и в Бургас. Тогава пред нея се изви хиляден народ за поклонение ипо-късно бяха записани свидетелства за чудеса на изцеление. Дали защото просех милост от Бога за спасението на многогрешната ми душа, дали защото търсех застъпничеството на Богородица за близките ми да не страдат заради моето телесно премеждие, дали защото за моето спасение се молеше и една всепредана Богу монахиня, но преди да постъпя в болницата се оказа, че карциномът е изчезнал, разказва тогава жена с рецидив на рак на гърдата.
Същата история разказва и друга жена, която преживяла онкологична операция, но преглед на скенер установява метастази. След молитви пред иконата на Богородица Милваща с вградена в нея частица от Животворящия Кръст, при повторен преглед се установило, че разсейките ги няма.
В съблазните на земния си живот хората се радват като отърват кожата от телесни страдания и отдалечат часа на смъртта на тялото. Но Господ ни е дал да мислим и за душата си, с молитва и покаяние да я къпем и пазим чиста, за да я приближаваме към вечния живот леко, както това е направил за спасението на човеците Христос носейки под ругатни тежкия кръст за Разпятието, станал символ на земните премеждия на човеците и пръскащ благодат по Неговата воля вече повече от 2000 години.
