Чепински манастир "Свети Три Светители" - Чепинци

 

Трима светители покровителстват  Чепинския манастир. Явили се в съня на баба Геша и поръчали да се възстанови светата обител

 

Само на хвърлей място от североизточната дъга на Околовръстното шосе на София се намира Чепинският манастир "Свети Три Светители". Светата обител е в непосредствена близост до Чепинци – село, което сега е столичен квартал. На 30 януари духовното средище има храмов празник и тази година, както е прието напоследък, в манастирския храм ще  бъде отслужена архиерейска света литургия, за обща молитва ще съберат местните богомолци и много гости, ще бъде раздадено благословено ястие.  

 

Чепинският манастир е  посветен  едновременно  на тримата светители св. Василий Велики (379 г.),  св. Григорий Богослов (390 г.) и  св. Йоан Златоуст (407 г.). Църквата е установила тези трима великани на светостта, благовестието и богословието да бъдат чествани в един ден и това от 1076 година е 30 януари.  Установяването на този празник не станало  случайно. Тримата велики вселенски учители се отличават  с несравнимо красноречие, мъдрост, висота на богословието и са оставили богато писмено духовно  наследство, но между вярващите се  появили  ожесточени спорове  кой от тримата е по-достоен и има по-голям принос за утвърждаване на Христовата вяра. Известно е, че за всеки  от  тези трима светии в църковния календар има отреден празник.  За светата Църква тримата са равни по дарования, заслуги и святост.  Независимо от това към  V век се появяват неуместни предпочитания към един или друг от тримата, за да се стигне до там, че през XI век в  Цариград започнало да се проявява  истинско разделение между вярващите, които взели  да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити". Преданието разказва, че тримата светии се явили на епископа на град Евхиата Йоан и му казали, че пред Бога и тримата са равни по своя принос.  За да се избегнат всякакви смущения заради неразумната любов към тяхната памет, те му  поръчали да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога. Както и станало. А самият Йоан Евхаитски съставил тържествена служба за празника с  канони, тропари и похвали, както и подобавало.  И не случайно е избран и един от последните дни месец януари, тъй като и тримата светители имат своите празници по отделно тъкмо в този месец - в първия ден - на св. Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Иоан Златоуст.

Света преподобна Павла Римска, игумения - 26 януари

В празничния календар на Българската правосавна църква за 2022 г. на датата 26 януари е отбелязано, че наред със св. Ксенофонт и дружината му и св. Амон се почита и св. Павла. Така беше и в календара за миналата година, но преди това не е била отбелязвана на тази дата. Житието на света Павла го няма и в сборника на св. Димитър Ростовски.

В сонма на светиите има поне три светици с името Павла. Това са:

- преподобната Павла Римска, игумения, която се почита на 26 януари;

- светата мъченица Павла Кесарийска или Палестинска, девица, която заедно с мъчениците Енната и Валентина приела мъченическа смърт заради вярата си в Христа и трите се почитат заедно на 10 февруари (виж повече ТУК)

- света мъченица Павла Византийка, посечена заради вярата и служението си на Христа и почитана на 3 юни. (повече може да се прочете ТУК)

Когато като монахиня получих името Павла ясно беше казано, че ми се дава името на св. апостол Павел, затова в дните за почит към първовърховния апостол празнувам имен ден. Но всесърдечно благодаря на всички, които в днешния 26 януари заради св. Павла ме поздравиха с името ми.

По молитвите на всички светии Господ Иисус Христос, Сина Божий да ни спаси и помилува!

Преподобната Павла (Павлина) се родила в едно от най-знатните семейства в Рим през 347 г. На петнадесетгодишна възраст тя била омъжена за богат и известен езически аристократ Токсотий. Той й позволил свободно да устрои живота в техния дом по начин, който да е  угоден на Господа. От този брак се родили  пет деца: света Влесила, Павлина, Евстохия, Руфина и Токсотий.

Изглежда, че света Павла е имала всички блага на този живот. Но когато тя станала  на 32 години, Господ неочаквано отворя нов път за нея чрез смъртта на съпруга й. След като проляла  много сълзи, преподобната  Павла решава от този момент  нататък да посвети целия си живот в служба на Господа и бедните. Тя последва примера на преподобната Маркела, която превърнала своя дворец на Авентинския хълм в манастир и станала пример за евангелско съвършенство сред потъналия в поквара Рим.
В този манастир преподобната  Павла  среща  блажени Йероним. Двамата ги  свързва дълбоко духовно приятелство. Йероним дошъл от Изтока заедно с Павлин  Антиохийски и свети Епифаний Саламински . Света Павла приема в дома си почтените представители на Източната Църква.  Въодушевено тя слуша разказите им за светите подвижници на Египет и Палестина и решава да напусне Рим, семейството и земните блага  и  да отиде да живее в пустинята.
Известно време любовта  към децата й я задържа. Но след внезапната смърт на Влесила света Павла бързо взема решение да напусне Рим и заедно със света Евстохия и няколко девици се качва на кораб. По пътя те посещават  Кипър и Антиохия, където отново се срещат  с блажения Йероним, който по-късно повежда  тяхното поклонение през Сирия и Палестина.
При пристигането си в Йерусалим преподобна Павла отказва почестите, с които е приета от проконсула на Палестина, настанява се в скромно жилище и отдава цялото си време на поклонението на светите места. Така тя обиколя цялата Света земя, посещава  монасите в египетската пустиня и година по-късно се връща във Витлеем  с желанието да създаде манастир близо до пещерата на Рождество Христово за девиците и вдовиците, които я придружават, и още един манастир за блажените. Йероним  и неговите братя.

Манастир "Св. Атанасий" - Златна ливада

Първите монаси в Европа са живели в България. Самият св. Атанасий Велики е основател и патрон на най-старият европейски манастир

Първите монаси в Европа са живели в България. Най-старият манастир в Европа се намира у нас. Изследователи  доказват, че през 344 година  самият св. Атанасий Велики основава манастир до днешното село Златна ливада, близо до Чирпан. Там и сега има действащ манастир.  От онези времена преди близо 17 века е останала само постницата в скалите.

През 2004 г.  научна експедиция, ръководена от  историка  д-р Росен Милев прави сравнителен анализ на научни открития, битови легенди и научна историческа литература за доказване на този исторически факт.   Като източник се ползват  и жития на св. Атанасий Велики. Проучвания по темата във ватиканските архиви прави  монсеньор Георги Елдъров и откритията му в старите документи създават  възможност манастирът  при Златна ливада да бъде поставен в общата историография на Европа като предхождащ с 10-15 години манастирите във Франция, Англия, Испания.

Светата православна Църква почита  св. Атанасий Велики, архиепископ  на Александрия  два пъти в годината – на 18 януари, когато той се завръща в родната Александрия след 15-годишно изгнание и на 2 май, когато през 373 г. се представя пред Господа. Св. Атанасий се е родил през 293 г. в столицата на Египет Александрия. Родителите му са бедни християни, а негов духовен отец е  Александрийският архиепископ св. Александър. По това време в Александрия се разпространяват  еретическите възгледи  на местния свещеник Арий (280-336). Той учел, че Иисус Христос и като човек, и като Син Божи не е равнопоставен на Отца и е Негово творение – Синът е създадено от Бога същество, което е по-нисше от Отца. Ереста се разпространявала и  намирала добър прием сред християните. Това наложило да се свикат поместни епископски събори за нейното изкореняване  - през 323 г. в Александрия, през 323 г. в  Антиохия  и през 325 г.  бил свикан и Първият вселенски събор в Никея, на  който присъствал и императора св. Константин Велики. И на трите събора Арий бил решително осъден и отлъчен от Църквата.  Но арианите отговорили със свои събори и  св. Атанасий понесъл много жертви за православието.

На Богоявление: Деца скачат за Кръста в басейн

Празникът се нарича и Просвещение. В някои храмове продавали светия Кръст, другаде си избирали кум

 
Богоявление за деца организира Софийската света митрополия тази година. Заради противоепидемиологичните мерки миналата година това събитие не се състоя, но сега отново със съдействието на столичния храм "Рождество Христово" и басейн  „Силвър Сити“  за трети път имаше Велик водосвет специално за малките, отслужен от Викария на Софийския митрополит Белоградчишки епископ Поликарп. Разделени на три възрастови групи децата скачаха в басейна, за да извадят Богоявленския Кръст.

Организаторите се бяха погрижили за осигуряване на отлични условия, спасители и медицински екип за  безопасността на децата. Събитието премина при спазване на всички противоепидемични мерки.
От тази година традицията се обогати с участието на  специална група на деца с увреждания, за които  също е помислено как да  усетят радостта от празника.
Всяко дете получи като благословение  нагръдно кръстче за спомен от богоявленското събитие и лакомства от подготвена празнична почерпка.


Богоявление или Йордановден (6 януари) е един от най-големите празници  за православните християни. Празникът е Богоявление, защото на този ден за първи път се открива Бог с триединното си лице на светата Троица. Йордановден е, защото на този ден  св. Йоан Кръстител кръстил Божия син в реката Йордан, а другият ден – 7 януари (Ивановден)  е отреден от Църквата за съборен празник на почит към славния  пророк, предтеча и кръстител на Господ  Йоан.