Представянето на водещата:
Необичайно изглежда, когато човек на 63 години избира да се уедини в манастир. Още по-необичайно е когато това е колега журналист. Румяна Борисова, наша колега от Перник, всъшност цял живот е вървяла към вярата. Сега тя вече е сестра Павла и с пристрастие изучава делото на апостол Павел. Служи временно в Гигинския, Църногорския манастир „Св.св. Козма и Дамян“. Чака място за постоянно служене.
Тези, които ме познават, няма да се изненадат казва тя. Изборът й не е станал изведнъж. Тя има семейство, две деца. Имам чувството, че цял живот съм имала тази нагласа. Още от детските години, когато баба ми ме водеше на църква, казва сега монахинята Павла. Подстрагана е в монашески сан на 26 юни тази година. Не е имала никакви, съмнения, угризения, колебания. Но как близките й са приели нейното решение?
В дните на Светата Четиридесетница вярващите се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно празника на празниците.
Това е най-важният период от църковната година, а Великден е центърът на всички празници на Църквата. Великият пост е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна. Истинският пост е придружен с усърдие в молитвата, искрено покаяние за собствените грехове и опрощение прегрешенията на другите.
Струва ми се, че никога не е било по-лесно да покажеш любовта си към ближния, отколкото днес.
И затова все още не разбирам как може на някого да му е толкова трудно да слага маска на публични места?
Сякаш е някакво огромно усилие или саможертва?
А нещата са толкова прости:
Най-вероятният първи паметник на Освобождението на България от османското владичество е каменен обелиск от някогашното село Пчелинци в Пернишко. Днес селото лежи под язовир „Пчелина”, но в двора на селското училище, което е останало встрани от водата, се е запазил този паметник.
В много приписки към напрестолните евенгелия в православните храмове с ръката си свещенниците или клисарите са записвали паметните дати на пристигането на руските войски. Това обаче е паметна записка върху камък.
На Литургията се чете Евангелието за Страшния съд.
Апостол (1 Кор 8:8-9:2)
В светогорския монашески живот приготвянето и благославянето на коливо е сравнително честа богослужебна практика. Прави се в памет на починалите монаси, които се споменават на общите църковни задушници и в съботите.
Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? (Ев. Иоан 11: 25-26)
"Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен" (Ев. Иоан. 6:47)
А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: «Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов»?
Игумения Меломания много обичала своя манастир. И имало защо да го обича. Въпреки че този манастир се намирал в район с неприятното име Поганка ("поган" на руски означава незаконно родено дете или накратко както се казва разговорно у нас - копеле), с право би могло той да се счита за първокласен женски манастир не само за столицата, но и за цялата православна околност. Можете да прецените е сами:
В огърлицата от манастири на Софийската Мала света гора има един действащ манастир, който не е особено популярен. А там някога назад във в...
