сряда, 31 март 2021 г.

Скъперник

Живял някога един скъперник. Той зазидал в каменната  стена на мазето си голяма сума пари. 


Всеки ден минавал скъперникът  като караул край  своето съкровище, за да не го открадне някой.

Но един ден работници  забелязали странното поведение на този човек, проследили къде той ходи и откраднали парите.   

Изпаднал човекът в дълбоко униние. По цял ден седял близо до входа на мазето и проливал сълзи. 

понеделник, 29 март 2021 г.

Монахът, който никого не осъдил


В календара на Църквата на 30 март е отредено да се чества паметта на  монаха, който никого не осъдил. 
Разказът за този монах ни е оставен от преподобния Анастасий Синаит, който е живял през VII век (починал е през 686 г.); бил е игумен на Синайския манастир, църковен писател, борец срещу съществивали по негово време ереси; чества се на 20 април. 

Ето какъв е и неговият разказ, публикуван в Житията на светиите на св. Димитрий Ростовски: 

Видение за душеполезните книги


Поучително видение  за душеполезните книги на игумена Софроний, настоятел на Нямецкия манастир в Молдавия, ученик на блажения старец схимонах Паисий Величковски 

Следното внушаващо страхопочитание видение ясно показва великата полза и спасение, които произтичат от изучаването на душеполезните книги и по тази причина враждебността, която демоните имат към тях, понеже тези книги разрушават техните уловки и хитрости. 

Видението било показано преди около сто и петдесет години на един благочестив игумен на Нямцкия манастир, основан от св. Паисий Величковски. 

събота, 27 март 2021 г.

Света мъченица Матрона Солунска


На 27 март православните почитат света Матрона Солунска. Почитат я и католиците - на 15 март.
Преданието разказва, че Матрона била сираче и в Солун била робиня на еврейка на име Пантила или Павтила, съпруга на военоначалника на града по време на безмилостния гонител на християнството император Диоклециан (III - IV век).

Матрона почитала Христа от малка, но господарката й я принуждавала да приеме юдейството. Когато еврейката разкрила, че Матрона тайно посещава християнската църква, я подложила на тежки мъчения, а накрая я убила и хвърлила тялото й на улицата.

петък, 26 март 2021 г.

Колко вида приятели съществуват?




Попитали един старец: 
- Колко вида приятели съществуват? 

- Четири, - отвърнал той, след като малко се позамислил. 
 
После пояснил: 
- Първо: Има приятели като храната - всеки ден се нуждаеш от тях. Второ: Има приятели като лекарство - търсиш ги, когато ти е лошо. Трето: Има и приятели като болест - те самите те търсят. И четвърто: Но има и такива приятели - като въздуха. Тях не ги виждаш, но те винаги са с тебе.

 

сряда, 24 март 2021 г.

Благовещение - да кажем "да" на Господ като Пресвета Богородица


В женския месец март има две дати за специално отношение към жените. Всеки ще се сети, че едната е 8-ми март – международен ден на трудещата се жена и женската солидарност, превърнат през последните времена в поредния комерсиален празник. 

Другата дата е 25 март, когато православната Църква празнува светото Благовещение на Пресвета Богородица. С този празник светата православна Църква възпоменава радостно за всички човеци, които вярват в Бога, много важно събитие - Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. 

Майчина обич


Светата православна Църква е отредила на 25 март да се празнува  радостното  евангелско събитие как изпратеният от Бога архангел Гавриил  донесъл на Дева Мария благата вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Имало е време когато в България този ден е честван като Ден на майката и нейната грижа за децата, преди да бъде изместен в съзнанието на съвременните хора от деня 8 март, когато е прието да се поздравяват всички жени. 

В богатата съкровищница от поучения и завети, оставени от стареца Паисий Светогорец (1924-1994), обявен от Вселенската Патриаршия за светец през януари 2015 г. има мадри слова и за майчината обич: 

вторник, 23 март 2021 г.

Новият монах Никон


Светата православна Църква е отредила на 23 март  да се отдава почит на светия Никон и неговите 200 ученици.  Беше преди няколко години1 когато  научих повече за този благочестив свещеномъченик, загинал в тежки мъчения за вярата си в Христа в първите векове. 

Той бил смел войн от Неапол и веднъж станало така, че победил в тежко сражение враговете на своята армия след като си спомнил напътствията на своята майка християнка  как да призовава на помощ Господа Иисуса Христа. 

Като приключил с войнските задължения той станал монах, а по-късно  повел със себе си и свои достойни ученици около 200 на брой.  

Никак не се поддал на увещанията на властника, който искал от него да се откаже от вярата и въпреки тежките мъчения  не престанал да слави Господа. Като видял неговата непреклонност , управителят заповядал да му отсекат главата с меч. 

понеделник, 22 март 2021 г.

Кога постите, не бивайте намръщени


Отшелник отишъл   да се оплаче на стареца си, че всеки ден след  9 часа  сутрин  в своето уединение той чувства странен глад. Въпреки че  в манастира, в който пребивавал  преди, той успявал  без усилие  да прекара няколко дни без храна.

- Не се учудвай за това, сине мой, - отвърнал му старецът. - В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоя  пост  и да те поддържа и подкрепя с похвала. Преди собствената ти суета ти е служела за храна в манастира.  И удоволствието, което  си изпитвал   като си изпъквал  сред останалите с въздържанието си, е било  по-сладко за тебе  от обяда.

неделя, 21 март 2021 г.

Притча за коронавируса

 


Един монах  странствал по  белия свят. Веднъж срещнал  чумата, която отивала към неговия роден град. 

-  Накъде си се запътила, чумо? - попитал  я той. 

- Отивам в твоя роден град - отвърнала му тя. - Имам задължение да отнема хиляда живота.  

След известно време монахът отново срещнал чумата по своя път. 

Защо журналистка стана монахиня?


Разговор с Донка Найденова за предаването  "След суетата дневна" на Радио Благоевград, излъчено на 26 ноември 2020 г.  

Представянето на водещата: 

Необичайно изглежда, когато човек на 63 години избира да се уедини в манастир. Още по-необичайно е когато това е колега журналист. Румяна Борисова, наша колега от Перник, всъшност цял живот е вървяла към вярата. Сега тя вече е сестра Павла и с пристрастие изучава делото на апостол Павел. Служи временно в Гигинския, Църногорския манастир „Св.св. Козма и Дамян“. Чака място за постоянно служене.

Тези, които ме познават, няма да се изненадат казва тя. Изборът й не е станал изведнъж. Тя има семейство, две деца. Имам чувството, че цял живот съм имала тази нагласа. Още от детските години, когато баба ми ме водеше на църква, казва сега монахинята Павла. Подстрагана е в монашески сан на 26 юни тази година. Не е имала никакви, съмнения, угризения, колебания. Но как близките й са приели нейното решение?

събота, 20 март 2021 г.

Тодорова събота и Неделя православна


Особено за християните е времето преди най-големия  християнски празник Възкресение Христово - Пасха. 

В дните на  Светата Четиридесетница вярващите  се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно празника на празниците.  

Това е най-важният период от църковната година, а  Великден е центърът на всички празници на Църквата. Великият пост  е осветен от примера на Господа Иисуса Христа, Който е постил 40 дни в пустинята. Постът не е само въздържание от блажна храна. Истинският пост е придружен с усърдие в молитвата, искрено покаяние за собствените грехове  и опрощение прегрешенията на другите. 

петък, 19 март 2021 г.

Благодарност към Бога


Един човек чувствал  себе си особено свързан с Господа Бога, тъй като се оказал щастливо спасен от опасност, застрашаваща живота му.  
 
Попитал той веднъж свой приятел какво да направи, за да се отблагодари на Господ по достойнство. 

В отговор другарят му разказал случка: Мъж един с цялото си сърце се влюбил в една жена и я замолил да се омъжи за него. Но в този момент тя имала съвсем други планове. И ето, веднъж станало така, че двамата заедно вървели по улицата. На близкото кръстовище автомобил едва не убил жената. Тя останала жива само благодарение на това, че нейният спътник, без да загуби присъствие на духа, рязко я дръпнал  назад. 

четвъртък, 18 март 2021 г.

Памет за светител Николай (Велимирович)




На 18 март 1956 г., преди 65 години, пред Господа се е представил светител Николай (Велимирович). Молитвите му да имаме!
(Снимката е от неговата икона в притвора на храма "Св. Николай" в родното му село Лелич, където почиват неговите мощи).
"Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след св. Сава Сръбски! Амин!", казва за него св. Юстин Попович. 

На 18 март 1956 г., преди 65 години, пред Господа се е представил светител Николай (Велимирович). Молитвите му да имаме!
(Снимката е от неговата икона в притвора на храма "Св. Николай" в родното му село Лелич, където почиват неговите мощи).
"Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след Св. Сава Сръбски! Амин!"


сряда, 17 март 2021 г.

Свети мъченици Павел и Иулианиа

 


В календара на БПЦ-БП  за деня 17 март е записано, че наред с прп.  Алексий, човек Божи се отдава почит и на прпмчк Павел.  Признавам си, че не за първи път изпадам в недоумение от написано в календарчето, защото в пространните жития на светиите за март е отбелязано, че светите мъченици Павел и  неговата сестра Иулианиа се почитат на четвъртия ден от месеца  заедно с  преподобния  Герасим Йордански. Разликата между двете дати е  точно 13 дни  и се отказах да търся повече, за да избегна опасността да се окажа изгубена в календара  - между т. нар. стар и т. нар. нов стил, юлиански и григориански календар. Тъй като монашеското ми име е Павла, исках да науча повече за този светия Павел от III век.  

понеделник, 15 март 2021 г.

Убиецът, който постел


В края на XIX век станала една такава случка. Девойка от село  се връщала след великденската ваканция от дома си в училището, където учела. Със себе си тя носела немного пари, кошничка с домашни сладкиши и няколко боядисани великденски яйца.  

По пътя момичето било убито с цел да бъде ограбено. Убиецът бързо бил заловен, но пари в него не намерили, сладкишите били изядени и останали само яйцата. 

Светогорски игумен за Великия пост


За християнина началото на поста всеки път е повод да поднови духовната борба. Но тази година Виликият пост е особен.
Настоящият пост обаче има особеност.
Пандемията, която тегне над цялата планета повече от година, умори психически и физически всички хора.

Времето на Великия пост, през който ние християните сме призовани да преминем, е възможност духовно да се обновим.

Доброволната аскеза с лишаване от храна, контрол над ума, усилване на молитвата и изучаване на светите отци са "отговорът" на задънената улица, в която сме се озовали.

Пандемията разкри пълната липса на будно съзнание, което по принцип би трябвало да е характерно за всеки християнин. Разкри липсата на реално общуване с Бог. В поведението на хората доминираха гняв и смут, което показва, че нямат вяра и надежда в Него.

събота, 13 март 2021 г.

Търпението спасява


Един монах имал любовта на петима от старците в манастира, но един не го харесвал и се стараел да го оскърбява по различни начини. Монахът изгубил търпение и като оставил обителта, се отдалечил в друга. Там осем души се отнасяли към него с любов, но двама го ненавиждали. Той напуснал и отишъл в трети манастир, но там само седем от братята проявявали някакво благоразположение към него, а петима се отнасяли с голямо неудоволствие. Монахът отново решил да търси ново убежище. 

По пътя той размислял за своето нещастие и се ужасявал при мисълта, че навсякъде може да му се случи същото. Той търсел начин как да се спре и да заживее на едно място и след дълги размишления намерил... Това се оказало търпението! Зарадван от щастливата мисъл, той взел един лист и написал: ТЪРПИ! След това влязъл в първия манастир, който срещнал. 

Тук нерядко се случвало на добрия старец да понася досадата не само на един или двама, но понякога и на всички братя. Въпреки това поради дадения на Бога обет той не искал да го нарушава, никога не се изкушавал, дори и в мислите си да променя последното си местопребиваване. Когато се случело някой много силно да го огорчи, той само изваждал от пояса си хартийката и прочитал: ТЪРПИ В ИМЕТО НА ИИСУСА, СИНА БОЖИЙ, след което се успокоявал. По този начин добродетелният старец прекарал спокойно целия си живот. 

Който иска да живее спокойно в обществото, сред хората, трябва с равнодушие да посреща всички неприятности, които ще му бъдат причинявани. Без тази много необходима добродетел човек ще променя място след място и целия му живот ще бъде подобен на вихър.


Из "Училище за благочестие", том 1

Да простим


Неделя  на всеопрощението.  

Пред нас се открива голяма  и дълбока тайна. Проблясва пролетта на поста. 

Време на очистване. Трогнати сме. 

Силно чувстваме този повик към нас, защото сме били създадени за райски живот, а грехът ни лиши от това блаженство.

Но ето Милостивият Христос отново ни отваря вратите на рая. 

петък, 12 март 2021 г.

За Рая и Ада


Свършили земните дни на един праведен човек и Господ го прибрал в  Рая. Там било приказно красиво  -  вечна пролет, пъстри цветя, тучни поляни,  мир и любов,  изобилие от блага. 

Праведникът се радвал на своята участ,  но един ден проявил  любопитството и помолил  Бога: 

- Господи, дали може да ми покажеш  Ада! 

Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения. 

Каква била изненадата на праведника, като видял  същата картина, каквато  и в Рая - прелестна природа, изобилие на блага… 

Единствената разлика била, че всички хора там  изглеждали много  нещастни, плачели и страдали от участта си. 

- Защо плачат тези хора, Господи?  - попитал праведникът.  - Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?

- Не! -  отвърнал Бог. - Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.

Поука: Когато   Господ е създавал човека, той го е предопределил за Рая. Раят е в него самия. 
Но изкушенията и грехът пращат някои човеци в Ада.  
Ненаситно е човешкото око и докато е жив, човек  мисли, че другите живеят  пo-дoбрe, a той е  oбрeчeн на бедност, страдание и несекващи беди.  Aкo cпрeм дa ce cрaвнявaмe с другите, щe зaживeeм в нecрaвнимa блaгoдaт и бoгaтcтвo. И ще сме благодарни за всичко, което Господ ни е дал. А Той най-добре знае кое е най-добро за всеки от нас...

 

четвъртък, 11 март 2021 г.

Обичай ближния ... с маска


Икона на Христос с маска направи сръбският иконописец и преподавател по иконопис доц. Тодор Митрович. Необичайният образ на Спасителя авторът му публикува  на своя профил във фейсбук с пояснителен текст. В него обяснява колко голяма отговорност поемаме като не носим маски само защото това ни създава неудобство. И разказва нерадостната история по лечението на болния баща на негов приятел. Бях помолена за по-прецизен превод на текста от този, който предлага автоматичният преводач и така попаднах на тази публикация. После тя беше публикувана на български език с преведената бележка на Тодор Митрович в сайта hristianstvo.bg  

ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ КАТО СЕБЕ СИ

Струва ми се, че никога не е било по-лесно да покажеш любовта си  към ближния, отколкото днес.
И затова все още не разбирам как може  на някого  да му е толкова трудно  да слага  маска на публични места?
Сякаш е някакво огромно усилие или саможертва?
А нещата са толкова прости:

вторник, 9 март 2021 г.

Митарствата на фрески в Пенкьовския манастир


Притворът на манастирската църква "Св. Петка" в трънското село Лева река отвън е изписан със сцени от митарствата.  Има и по-голяма фреска със Страшния съд.  

Накоро за пореден път ходих до там с мои близки да се поклоним в този старинен храм с чудновата история. Местно предание разказва, че през годините на османско владичество черквата била потрупана от могила с пръст, за да бъде запазена от посегателствата на нашественика. Храмът стоял под земята толкова дълго, че хората забравили за него. В един чуден ден пастир видял коза от стадото му да ближе парче метал, стърчащо между дъхавите билки и тревички. Това бил кръста от купола на храма. Хората го изровили и възстановили. Църквата била на голяма почит в околността, край нея ставали големи празници няколко пъти през годината, но че на това място е било манастир, малцина си спомняли. 

Доброто запомни на камък - притча


Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другият по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това, написал в пясъка:
„ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА”.

Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесницата, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. Когато се свестил, той издълбал върху един камък:
„ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА”.

Тогава другият го попитал:
- Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо ?!
А другият отговорил:
- Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат. Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър!

Поука: Научете се да пишете болките си в пясъка, а полученото добро да издълбавате в камъка!

Притчата е от книгата "Скритият дар" на Джериес Авад. Това е сборник  от 101 притчи за истински ценното в живота.   Част от историите в книгата са във вид на басни, други приличат на  класически арабски приказки, а останалите са  със съвременен сюжет и герои, като тази:

Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил.

Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие дар – онова, което винаги сме искали, или онова, от което наистина имаме нужда. Само трябва да имаме смелостта да надникнем в кутията.

Или поуката е: „Ако вашият подарък не е опакован така, както сте очаквали, то е защото е бил опакован много по-добре“.

Истинските автори на тези притчи са неизвестни. Някои се коренят в  Древна Гърция, Месопотамия, Източна Азия.  Общото помежду им е  това, че отразяват  натрупан в продължение на векове опит. Историите са дълбоко човешки и разказват за  обидата, нанесена от приятел, кражбата и прошката, конфликтите между роднини, семейните отношения, успеха и разочарованието от провала. В някои  действието се развива в Рая и Ада или във въображаемата страна, където живеят човешките чувства. 

Всяка от тези истории ни показва, че и в най-обикновените неща може да има нещо необикновено и че тъжни наглед ситуации може да предизвикат усмивка.  Така е защото трябва да сме наясно, че "Не можем да променим света според собствените си възгледи, но можем да променим отношението си към него."

Със събраната световна мъдрост в кратки истории Джериес Авад предупреждава: Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно. Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!

Авторът  Джериес Авад е роден  през 1956 г. в Назарет, Израел – родното място на Исус Христос, в християнско палестинско семейство. Завършва инженерство в технологичния институт в Хаифа. В продължение на години събира вдъхновяващи истории с поуки от цял свят и омагьосан от мъдростта, извираща от тях, решава да публикува част от тях в книга. Сборникът  е издаден първо на арабски, а после и на иврит. Изданието на български е от 2010 г. 


понеделник, 8 март 2021 г.

Паметникът от Пчелинци - знак на Освобождението


Върху каменен обелиск в някогашното село Пчелинци в Пернишко веднага след Освбождението през 1878 г. отбелязали „га ни презема цар Александър”. Селото потънало под яз. „Пчелина”, паметникът останал

Най-вероятният първи паметник на Освобождението на България  от османското владичество е  каменен обелиск от някогашното село Пчелинци в Пернишко. Днес селото лежи под язовир „Пчелина”, но в двора на селското училище, което е останало встрани от водата, се е запазил този паметник. 

 В много приписки към напрестолните евенгелия в православните храмове с ръката си свещенниците или клисарите  са записвали паметните дати на пристигането на руските войски. Това  обаче е паметна записка върху камък.

неделя, 7 март 2021 г.

Леворечки манастир "Св. 40 Севастийски мъченици"


В календара на Църквата има празник, посветен на светите  Четиридесет  Севастийски мъченици. На този ден Църквата отдава почит на 40  римски войници от арменската  военна част  в град Севастия  (сега град  Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради  своята вяра в Христа през 320 г. Това става по време на гоненията срещу християните на император Лициний,  започнали през 316 г. Първото сведение за  тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. 

Неделя на Страшния съд


В третата подготвителна неделя за Великия пост – Неделя Месопустна, Църквата ни предлага още едно оръжие за борба срещу дявола и това е СТРАХЪТ БОЖИЙ. 

На Литургията се чете Евангелието за Страшния съд.


Четива за Неделя Месопустна

Апостол (1 Кор 8:8-9:2)

събота, 6 март 2021 г.

Коливо


Коливо се нарича обредно варено жито, което  добре познаваме като  задължителен елемент от подавките на Задушница.  


В светогорския монашески живот  приготвянето и   благославянето на коливо е сравнително честа богослужебна практика.  Прави се в памет на починалите монаси, които  се споменават на общите църковни задушници и в съботите.

петък, 5 март 2021 г.

Задушница


 "Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" (Прем. Сир. 7:36).

Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? (Ев. Иоан 11: 25-26)

"Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, има живот вечен" (Ев. Иоан. 6:47)

А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: «Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов»? 

четвъртък, 4 март 2021 г.

Благотворителност по манастирски

 

Отец Z разказва   за матушка Меломания


Игумения Меломания  много обичала своя манастир. И имало защо да го обича.  Въпреки че този манастир се  намирал в район с неприятното име Поганка ("поган" на руски означава незаконно родено дете или накратко както се казва разговорно у нас - копеле), с право би могло той  да се счита за първокласен  женски манастир не само за столицата, но и за цялата православна околност. Можете да прецените е сами:

Приказка за ангела пазител

 


Не било много отдавна, когато за децата на едно семейство се грижел ангел. Внимавал да не паднат, да не убодат босо краче на някое трънче, да не се подхлъзнат в потока или да се запилеят и загубят в гората. Е, случвало се някой път ангелът да се унесе в песента на птиците и да се радва на тази песен или да се омае от аромата на цветята. Тогава вниманието му отслабвало и ставали някои малки несгоди, но това се случвало много рядко. 

сряда, 3 март 2021 г.

Споменават Цар Освободител на всяка литургия

 

На всяка литургия в българска църква по време на великия вход се споменава името на руския император Александър Николаевич като "освободител наш". 

И да - датата 3 март е обявена за национален празник на България. Това става  през 1991 г. с решение на Народното събрание. Възприето е да се смята, че това е денят  Освобождението на България от османско иго (или може би владичество все пак, защото не зная какво точно значи иго в този случай и смисъл.) На този ден  в малкото рибарско селище Сан Стефано край Одрин е подписан т. нар. Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.  Възприето е да се смята,  че този акт ознаменува Освобождението на България. По това време Александър II Николаевич  е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881 г.)

вторник, 2 март 2021 г.

Памет за Левкийски епископ Партений



 На 2 март  през 1982 г. пред Господа се представя един от Българските Новоизповедници, достойно носел кръста на архипастирското служение през тоталитарното гонение  Левкийски
епископ Партений. (1907-1982)

"Името му до ден-днешен се споменава с особено дълбоко уважение и почит, подобаваща на йерарх от сонма на църковните светители. В спомените на имащите честта да го познават, той е самоотвержено изряден архиерей и мъдър духовен наставник, съчетаващ в себе си Златоустов ораторски талант, пастирска любов и загриженост, ученост и още – рядко срещано в наше време умение на песнописец, талант, търсен за изява и извън диоцеза на родната ни Църква. За живота и дейността му всъщност може да се напише много.

понеделник, 1 март 2021 г.

За мартеницата


Тази година не попаднах на разгорещени спорове "за" и "против" мартениците. Но то е  не защото ги няма, а защото Господ ме е опазил от губене на време. И слава Богу!  


Така и не разбрах през годините какво точно им пречат на православните талибани мартениците. 


Преди време една монахиня ме убеждаваше, че който носи мартеница го чакат небивали мъки във вечността.  

Имала съм случай игумен на сръбски манастир да ми смъкне от ръката вързопчето бели и червени конци, подарени ми на 1 март от близки хора с любов. Той убедено ми каза, че това е езичество. Пред мене на крак оплете една броеница за ръката, сложи ми я с благословение и аз я носих почти 10 години, докато не се скъса. Ама чини ми се и това си беше нещо като суеверие  - да не е мартеница, броеница да е. 

Как минава Страстната седмица в храма?

Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се ...