Обновени манастири и храмове в област Перник

      

Калугери бият клепала в Пернишко

         

         Все повече калугери бият клепала в Пернишко, радват се християните от района. Така е, защото в изоставени за дълго време манастири вече има монаси.         

        Повече от 50 са православните свети обители,   съществували и съществуващи на територията на административната област около град Перник. За някои се знаят подробности, от други има само материални следи, а на много места и те са заличени и е останало само преданието. 

       В днешно време  са малко реално действащите манастири  измежду всичките, в които през различно време клепалото е събирало монашеска общност  за обща молитва. Това може да се промени към по-добро заради създалата се  възможност за възстановяването на някои от тях  чрез безвъзмездното финансиране на проекти за обновление им през Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за  периода от 2014 до 2020 година,  съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Една от подмерките на ПРСР  имаше за цел да повиши качеството на живот и да запази културната идентичност и традиции в селските райони  (подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“).  По тази подмярка след подписани договори с фонд "Зеамеделие" за проекти, отнасящи се за обекти в област Перник, беше предоставена  финансова помощ  в размер на около 6 милиона лева за дейности по  възстановяване, реставрация, ремонт и реконструкция на сгради с религиозно значение, в това число и дейности по вертикалната планировка и подобряване на прилежащите пространства.

       Така с благословението на Светейшия Български Патриарх и Софийски митрополит Неофит за периода на действието на програмата до 2020 г. на територията на област Перник частично са обновени 9 манастира и две черкви.  

По време на предишния програмен период обновените черкви  са три.

        Предоставена от Фонд Земеделие справка показва кои са манастирите и църквите, където са осъществени проекти, финансирани от ПРСР 2014-2020:

1. Манастир "Св. Архангел Михаил" - с. Билинци, община Брезник
Ремонт и реконструкция  на стойност  559 442,68 лв.

2. Манастир  "Св.40 мъченици"  - с. Лева река,  община Трън
Реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и
благоустрояване на прилежащите части на терена -   644 482,82 лв.

3.  Горноврабченски манастир "Свето Възнесение Господне“  - с. Горна Врабча, община Земен
Ремонт и реконструкция, благоустрояване на околното пространство;

4. Пенкьовски манастир ''Св.Петка''  - с. Пенкьовци, община Трън
 Ремонт и реконструкция -  622 969,58 лв.

5. Манастир  "Св. Николай Чудотворец" -  с. Пещера, община Земен
 Ремонт и реконструкция -  438 691,00 лв.

6. Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" -  гр. Трън
 Ремонт  на манастирска църква - 523 229,10 лв.

7. Манастир "Св. Николай Чудотворец"  с. Ребро, община Брезник
Ремонт и реконструкция - 715 751,51 лв

8.  Манастир "Св. Троица" с. Радибош, община Радомир
Ремонт и реконструкция - 642 700,66 лв.

9.  Жаблянски манастир "Св. Йоан Предтеча"  - с. Жабляно, община Земен
Ремонт и реконструкция - 756 206,06 лв.

10. Храм "Св. Петка" - гр. Брезник
Реконструкция, ремонт и възстановяване - 673 258,31 лв.

11. Храм "Св. вмчк. Великомъченик Димитър Солунски" - с.Ярловци, община Трън -
Ремонт - 719 003,29 лв.


        По благословение от Светейшия български патриарх и Софийски митрополит Неофит основен двигател за осъществяването на тези проекти е архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Свети безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски“. На повечето от възстановяваните манастири за временно изпълняващ длъжността игумен е  определен протойерей Константин Стойчев, предстоятел на храм „Св. Петка“ в Брезник.

      Към обновените през последните 10 години манастири следва да се прибави и Църногорската света обител , заедно с прилежащия й манастирски комплекс с храм, посветен на св. Пантелеймон в с. Смиров дол, община Земен.

Билински манастир  “Св. Архангел Михаил”
с. Билинци
община Безник

        Билинският манастир “Св. Архангел Михаил” се намира на 16 км северозападно от град Брезник. Разположен е в планината  Завала, на около километър североизточно от село Билинци. До манастира води черен  горски път, подходящ за високопроходими автомобили.

        Смята се, че светата обител е основана през XI - XII век от владетея на съседното село Ярославци Милутин, след измолено от него позволение от византийския император. Възникването на манастира се свързва  със свещен извор, почитан навярно още от езически времена и останал под  олтара на манастирския храм.   Допуска се, че  с него ритуално може да  са били свързани и близките до манастира „Русалимски побити камъни".

         Манастирът е представлявал комплекс от храм, жилищни и стопански сгради. Археологически останки показват, че до жилищното крило е имало отбранителна кула. Първото писмено сведение за светата обител  е от 1587 г., когато отец Стефан е представлявал манастира в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия. 

         В годините на османската власт манастирът е опустошаван  и е обновен през Възраждането - в 1855 г. Още  в края на ХVIII в.   е създадено килийно училище и то е между най-големите просветни огнища за времето си. Манастирът  е имал  значима роля в духовния и културния живот на западнобългарските земи, но  след  Освобождението постепенно запада.  

Женски ктиторски портрет

     Манастирският храм е богато изписан.  Стенописите имат своя специфика, характерна за работата на майсторте зографи от западната българска живописна школа през  късното Средновековие — XV-XVI в. Смята се, че са дело на  св. Пимен Зографски и негови ученици. Особен интерес представлява изписаният вляво от входа на южната стена женски ктиторски портрет.

      Манастирът е обявен за паметник на културата.

      Понастоященм е необитаем, за кратко около 2008 г. е населяван от монах с две послушници. 

 С осъществения проект е укрепен храмът и са реставрирани и консервирани стенописите. Благоустроен е дворът на манастира и е направена ограда. 

 

Леворечки манастир "Свети 40 мъченици"
с. Лева река
община Трън 

        Леворечкият манастир "Свети четиридесет  мъченици" се намира  в Еловишката планина,  на около километър на север от село Лева река, община Трън. Пътят до манастира е сравнително добър и до него се стига и с леки автомобили.

        Местно предание разказва, че манастирът е основан по заръка на  българския цар Петър Делян още в първите години  на XI век.  В селото живеел  стотникът Богдан, който загубил зрението си в битка. На връщане от спечелено сражение царят дошъл да го види. При срещата им Богдан прогледнал, а цар Петър Делян го прегърнал, забил копието в земята и поръчал на това място да се направи  манастир  в памет на светите Четиридесет севастийски мъченици.

       Специалисти смятат, че манастирът е основан през  XV-XVI в. През  XIX в. е претърпял чувствителни изменения.  Надпис, издълбан на северната стена до певника, сочи, че  манастирската църква е обновявана през 1850 г.  Летописи свидетелстват, че от 1847 г. към манастира е съществувало и училище, което преди това се помещавало в една от къщите в селото. По-късно новата пристройка  е рухнала и  старата част на църквата останала открита на запад.  В двора около храма и сега се намират едри квадри от някогашната сграда.

          В миналото манастирът се радвал на голяма популярност в района, но постепенно запада. Десетилетия църквата  беше единствената следа за съществувалия край нея манастирски комплекс. През 70-те години на XX в. храмът е обявен за паметник на културата с национално значение. Тогава е направена консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова.  Въз основа на канонични и стилови белези стенописите в храма се отнасят  най-късно към XVII в.  Те заемат самостоятелно място в историческото развитие на монументалната българска стенопис, принадлежат към голямата българска югозападна школа и са изпълнени в смесена техника. Живописният слой е нанесен върху кална основа.

          През есента на 2009 г. е правен частичен ремонт на храма.
 
         Благодарение на европейско финансиране, осигурено чрез  Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), манастирът е възроден. Напълно е възстановен манастирският  конак. Благоустроен е дворът. Храмът е укрепен и обновен отвътре.  В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена  са инвестирани  над  644 000 лева.

        Водосвет за обновлението на манастира е отслужен от викария на Софийския митрополит Белоградчишки епископ Поликарп на 6 април 2019 г.
 
        Манастирът е действащ. Към  2020 г. негов населник е монах Хрисант от братството на Църногорската света обител. Все по-често богомолен народ и поклоници посещават това духовно средище в Трънския край. 

Горноврабчански манастир "Свето Възнесение Господне"
с. Горна Врабча
община Земен

   Горноврабчaнският манастир "Свето Възнесение Господне" (Св. Спас) се намира в планина Рудини, на около 2.5 км южно от село Горна Врабча. До манастира се стига с лек автомобил по чакълиран горски път. 

   Историческите данни за манастира са съвсем оскъдни. Няма сведения кога  е бил основан. Предполага се, че тукашната обител е наследник на описания в турските данъчни документи на Кюстендилски санджак от XVI в. манастир „Св. Никола” към с. Вранче (вероятно днешното село Долна Врабча). Възможно е този манастир да е бил метох или скит на известния на времето Пещерски манастир "Св. Никола". Не се знае и колко време е просъществувал, нито кога е спрял да функционира. Допуска се, че  днешният Горноврабчански манастир „Св. Възнесение Господне”, е изграден на същото място или в близост до стария манастир. 

   В сегашният си вид е построен в края на XIX в. (1892 г.), като нееднократно е дооформян и през XX в. Дълги години за благоустрояването на манастира и неговите имоти се е грижил местният жител Васил Златанов Господинов (1878-1976).  Местните хора пазят спомена за честваните в манастира големи християнски празници. 

  През последните десетилетия за оцеляването на светата обител се е грижило кметството на село Горна Врабча, общинското ръководство на Земен и местната ловна дружинка.

   До скоро манастирът е бил периодично действащ женски манастир. След 2019 г.  негови населници са двете монахини Рахила и Параскева.

   Манастирският комплекс се състои от църква, жилищна и стопанска сграда и магерница, които с резултат на осъществения проект са обновени напълно. Благоустроен е и дворът. Недалеч от манастира има аязмо. 

Образът на Христос върху купула на храма преди ремонта беше обрамчен с трикульор, а сега е обновен. 

На 3 май 2019 г.,  на  празника „Живоприемни източник“ тържествено бе извършено освещението на Горноврабченския манастир „Възнесение Господне“ от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит.

На 10 април  2020  г.  по време на   Преждеосвещена св. Литургия   в  Горноврабчанския манастир, възглавиена от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит,  бе извършено пострижение в монашески чин на божията рабиня Петкана, като ѝ бе дадено духовното име Параскева. 

През 2014 г. населницата на Горноврабчанския манастир монахиня Магдалина разговаря с о. Никанор и о. Константин за неотложен ремонт. 

Дълги години Васил Златанов от с. Горна Врабча се грижи за манастира.

Пещерски манастир  "Св. Николай Мирликийски"  
с. Пещера
община Земен 

       Пещерският манастир "Свети Николай Мирликийски"  се намира в планината Рудини, на около 2 км североизточно от с.  Пещера и на 5 км от град Земен. До манастира води благоустроен горски път - еко пътека. Сравнително лесно достъпен е.
      Манастирът е построен на мястото на предхристиянско езическо светилище. Най-раните сведения за светата обител  са  в известната Мрачка грамота от 1348 г. на цар Иван Александър (1331-1371 г.). Манастирът се споменава  и в османските данъчни документи от  XVI в. като процъфтяващ, но след средата на XVI в. постепенно  запада и скоро запустява.  Възобновен е едва през XIX в. Негов пръв обновител става  странстващият свещеник Симон от с. Лева река, който дошъл тук със сина си и приспособил скромна отшелническа колиба към оцелялата манастирска църква, която била единственото останало от някогашната величава обител. Османските  власти като научили за възстановения манастир, хванали поп Симона и го обесили, а синът му, след небивали мъчения при опити да бъде потурчен успял да избяга в Рилския манастир. Скоро след злополучната случка първенците от с. Пещера и свещеници от околните села се застъпили пред властта и получили позволение към старата църква да се пристрои друга сграда. Новата постройка била довършена през 1842 г., а двуетажната жилищна сграда била  направена от монаха Прокопий от с. Радибош, споминал се в 1879 г. До Освобождението в манастира е имало и монаси, но  със сигурност на  празниците богослужения извършвали свещеници от околните села. През 1895 г.   по екзархийския устав, манастирът преминал под надзора на Кюстендилския митрополит. 

Към 1931 г.  Пещерският манастир притежавал  25 декара овощни градини, 28 дка ливади, 58 дка ниви, 455 дка гора, 2 рака волове, 2 коня, 3-4 говеда и други  домашни животни.  Имотите са се обработвали от 7-9 манастирски ратаи. 
        След идването на социалистическата атеистична власт в България през 1944 г. Пещерският манастир престава да функционира, бива напуснат и потъва в забрава.  През 70-те години на ХХ век го обитават монахини, които го напускат и  отиват в  манастира в Княжево като отнасят със себе си и много от манастирските книги.

         Пещерският манастир представлява комплекс от съборна църква, стопански и жилищни сгради и аязмо с малък параклис. С осъществения проект е укрепена и обновена църквата, направена е навес за магерница и е благоустроен дворът. Жилищнште сгради са в много лошо състояние. 

         Водосвет за обновлението на манастира беше отслужен на 6 юли 2019 г.  от викария на Софийския митрополит  Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп. Всяка година  местните хора се събират на летния храмов празник.  

 

Трънски манастир "Св. Архангел Михаил"
с. Ломница
община Трън

        Трънският манастир "Свети Архангел Михаил" е разположен на около 2 км. северно от град Трън, сред живописна местност, в непосредствена близост до Трънското ждрело на река Ерма при село Ломница. До манастира се стига по пътека по склона и с високопроходим автомобил, след като се пресече брод на река Ерма.

       Трънският манастир  е основан по време на Второто българско царство. Смята се, че е връстник на Погановския и Одоровския манастири, като при разрушаването на последния са пренасяни материали до тук.
        През годините на османската власт обителта е била многократно  опустошавана. Въпреки това манастирът успявал да се възражда и в някои години стигал до многобройно монашеско братство между 70 и 100 монаха.  Обителта е била свързана и с националноосвободителните борби на българския народ в Трънския край. Преданието разказва  чудните подвизи на Голча Войвода от село Главановци, свързани с това място. Четата му от знеполски сеймени-хайдуци е подпомагала във възстановяването на манастира в края на XVII в. По време на Възраждането в манастира  е основан Трънският революционен комитет. Имало е и килийно училище.
        През 1874 г. манастирът е бил нападнат от черкези, бил опожарен, но за щастие не е изгорял целият.

         В годините след Освобождението много вреди   на манастира нанесли сръбски учени, които за 18 месеца, когато манастирът е бил сръбско владение успяват не само да заличат надписите,  сочили, че църквата е строена през 1600 г., но и отнесли  манастирския архив, съдържал  ценни сведения за произхода и живота на манастира. Така цели векове от историята на Трънския манастир се губят. 

        От някогашния манастир "Св. Архангел Михаил" е останала само манастирската църква. Жилищните и стопански сгради, преизграждани неколкократно, към 2020 г.  не съществуват.

        Църквата  има  аналогия с църквата "Св. Никола" при Пещерския манастир (при решението на наоса) и с църквата на Погановския манастир в днешна Сърбия. Въз основа на архитектурните данни  градежът на храма може да се отнесе към XIV — XV в. Още тогава стените й са били изцяло изписани. По-късно, през XVII в., стенописите в по-голямата си част са преизписани, но и от тях днес са запазени само отделни фрагменти. Стените на по-голямата част от църквата са покрити с циментова замазка и живописният слой е унищожен. Стенописите и от двата периода са изпълнени в смесена живописна техника. Живописният слой е нанесен над фин грунд, положен над хоросанова мазилка.

       От стенописите от XIV — XV в. са запазени в олтарното пространство от двете страни на апсидата св. Архангел Гавраил и Пресвета Богородица от Благовещение, Христос Жертва от проскомидийната ниша и декоративни орнаменти от стилизирани акантови листа в северозападния ъгъл. На северната стена от олтарното пространство личат отделни фрагменти, вероятно от сцената Слизане в ада.  Стенописите от първия период въз основа на стиловите особености се отнасят към XIV —XV в.
        По-късно през XVII век, вероятно след някакво разрушаване на църквата, стените й били преизписани. Към втория период се отнасят всички останали стенописи от олтарното пространство, към този период е отнесен и иконостасът, който не е запазен.

        За олтарната трапеза е използван  паметник с латински надпис,  намерен  в местността "Прекръсте", на левия бряг на река Ерма, източно от с. Ломница. Според специалистите там е имало антично светилище, а по-късно и християнски храм, сега на мястото е поставен оброчен кръст. Според преданието в тази местност е било старото манастирище "Св. Рангел", но с настъплението от Пирот  на някой си арам-башия  със своята орда, обителта била опустошена и по-късно  преместена на сегашното си място. Дълго време светия престол стоял  там, след което бил местен от място на място, докато в годините около Освобождението не се озовал в олтара на църквата в Трънския манастир. К. Иречек разчита следния надпис на паметника: "SANCTO CASEBONO SACRYM PEOAMEN MANIPOHRNE PEILCISSIMYS". Според изследователя тук е изписано името на езическото божество Казебоно, което и оправдава първоначалното му предназначение.  
Манастирът е обявен за паметник на културата.

Манастир "Св. Петка"
с. Пенкьовци
община Трън

        Манастирът  "Света Петка" се намира  в края на с. Пенкьовци на около 100 м от главното шосе по посока на гр. Трън.
Няма точни сведения кога е бил основан  манастира, но се знае, че към XIV-XV в. е бил разорен. По-късно е възстановена само църквата. Според разказвано от местните хора предание, за да бъде запазен от похитители,   храмът е затрупан под  дебел слой пръст. Едва след много години местен пастир намерил своя изгубен козел  в храсталаците на могилата над храма да ближе показващия се на повърхността окислен кръст от църковния купол. Селяните разровили могилата и открили църквата.
        Близо до храма е  изградена чешма, а наоколо се издигат вековни дъбови дървета, за които се твърди, че са на по над 800 години.
        Манастирската църква е построена на два етапа. Източната част вероятно е от  късното средновековие (XVI – XVII в.).  а западната  е достроена  през Възраждането (1859 г.). с характерната за района полукръгла форма. По това време е направен и открит притвор с характерните за Трънския край декоративни висящи аркади.
        Цялата църква е била богато благоукрасена със стенописи.  Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, извършил  работа си в 1867 г. Иконостасът също е възрожденски. Голяма част от стенописите са увредени и се нуждаят от реставрация.

       В непосредствена близост до църквата има малка сграда с няколко стаи, която е служела за училище, а в по-стари времена в нея били обучавани младежи за духовници. Сега тя е възстановена  като  жилищна сграда на манастира с магерница и трапезария.  Благоустроен е дворът на манастира.
        Населник на манастира е монахът Софроний  от братството на Църногорския манастир „Св. св. Козма и Дамян“.   който полага сериозни грижи за обителта.

        На 13 октомври 2019 с благословението на Негово Светейшество митрополит Софийски и патриарх Български Неофит бе извършен тържествен водосвет по повод приключилия проект в манастира от викарият на сСофийския митрополит Белоградчишки епископ Поликарп. 

Радибошки манастир "Света Троица"
с. Радибош
община Радомир

       Радибошкият манастир "Св. Троица" се намира в планината Черна гора на около 3 км югоизточно от с. Радибош. До него се стига по чакълиран горски път.

       Смята се, че е основан през късното средновековие (XVI-XVII в.). Споменат е в някои историческите извори от следващите два века, непосредствено преди Възраждането. През XIX в. манастирът е едно от важните духовни средища на Мраката, както се нарича историко-географската и етноложка област около Радомир. Бил е действащ в годините след Освобождението и известно време след 1944 г.  Според местните хора окончателно е напуснат в началото на 80-те години на ХХ век.
       Впоследствие е превърнат в място за отглеждане на добитък и постепенно двете манастирски сгради са рухнали. Частично е запазен храмът, но стенописите, заради, които манастирът е обявен за паметник на културата, са пострадали сериозно от времето и с осъществения проект през 2019 г. са консервирани и реставрирани, а храмът е укрепен.  Жилищната  и стопанската сгради са изградени в автентичния им вид.

       В двора на манастира е запазена красива старинна чешма.

       След приключването на проекта за светата обител се грижи семейство от село Ноевци.

       По повод приключване на възстановителните работи на 23 септември 2019 г.  беше направено освещение на манастира от викария на Софийския митрополит Белоградчишки епископ Поликарп.  

 

Манастир "Св. Николай Мирликийски"
с. Ребро
община Брезник

        Манастирът  "Св.  Николай"  се намира в местността "Престола" в подножието на планина Любаш, на около 1,5 км югозападно от село Ребро и недалеч от село Кривонос.  Достъпен е по благоустроен горски път.

        Според местни предания  манастирът е основан през  XIII в. Възобновен е през XIX в. Исторически източници сочат, че е осветен през 1881 г. Скоро след това се превръща в  център и единствено място за богослужебен живот на селата   Ребро, Кривонос и Лялинци.

        В годините на атеистичния режим манастирската сграда е ползвана за пионерски лагер, а църквата  и за  обор. Постепенно през годините местни християни построяват и в трите села храмове, които посвещават на св. Николай Мирликийски.

         Заради запазени в храма фрагменти от стенописи манастирът е обявен е за паметник на културата.

        Възстановеният чрез осъществения проект комплекс се състои от храм и жилищна сграда с магерница.

        На 12 юли 2020 г. в манастира бе извършено обновление, последвано от св. Литургия, които бяха възглавени от   Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийски митрополит.

 

Жаблянски манастир  "Св. Йоан Предтеча"
с. Жабляно
община Земен

         Жаблянският манастир "Св. Йоан Предтеча" се намира на около 2 км над село Жабляно, община Земен, в Конявската планина, в местността Курилово. До него се стига по горски път, подходящ за високопроходими автомобили. 

        Кога е основан манастирът не е известно,  но според предание по време на османската власт е бил разрушен. През 18 в. е възстановен, открито е килийно училище. 

        От 1879 г. до смъртта си през 1881 г. игумен на манастира е видният педагог и деец на църковно-националните борби Аверкий Попстоянов.

През годините на социализма манастирът е бил женски, а от 1979 г. населник в него е о. Касиан, който със своите последователи следва стария календарен стил в светата православна Църква. През 2003 г. той прави мнастир в свой наследствен имот край кюстендилското село Копиловци и 
грижата за Жаблянския  манастир не е сред приоритетие му.  Това налага чрез проект, финансиран от Програмата за развитие на селските райони и изпълнен от пернишката фирма „Димел“ ООД, през 2019-2020 г. в манастира да се направи основен конструктивен ремонт на храма, заварен в почти аварийно състояние  и да се облагороди околното пространство, като е направена и ограда.

Водосвет за приключване на проекта е отслужен  на 29 август 2020 г., а от 10 септември 2020 г. игумен на манастира е йеромонах Силуан.  

Храм "Св. Петка"
гр. Брезник 

Старинният храм "Св. Петка" в Брезник  се намира в близост до идеалния център на града,  в подножието на хълма Бърдото. Точното време на неговото възникване не е установено със сигурност. Смята се, че през Средновековието вече го е имало. Предание разказва, че някога е бил манастирски храм на легендарния "Бреза манастир".   Черквата  добива вида, в който е сега след неколкократни преизграждания. Сградата се състои се от три части. Градежът е от ломен камък, споен с хоросан. При възстановяването на черквата през 1818 г., наосът ѝ е направен по-голям с пристроен на запад притвор, както е правено в повечето църкви в този район. В ново време (XX в.) на запад е пристроен втори притвор, а на няколко метра западно от църквата е изградена камбанария.

Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Вероятно са били унищожени при разрушаването на храма. Запазените фрески са от XVIII и XIX в.

От писмени източници е известно, че през 1847 г. в постройка към черквата „Св. Петка“ е открито първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев (ученик на възрожденеца Захари Круша).

        Църквата е архитектурно–художествен паметник на културата от национално значение. но за последен път сериозен ремонт в нея е правен през 1982 г. При осъществяването на проект с европейските средства е подменен покривът, направен е нов дренаж около сградата, почистена е фасадата, обновени са камбанарията и каменните зидове на оградата, а черковният двор е благоустроен. Всяка стъпка от проекта е съгласувана с експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Под техния надзор е направена реставрация на много ценния иконостас, което е било крайно наложително. Преди това е подменена ел. инсталацията. Храмът е благоукрасен като в рамките на проекта са снабдени нови стасидии (столове за богомолците) и владишки трон, свещници, църковна утвар, облечение за престола и други нужни за богослужението вещи.

        На 4 март 2019 г. Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит  отслужи  храма света Литургия, а преди това  извърши обновление на приведения  в благолепен вид  храм. 

 Храм "Св. Димитър

с. Ярловци

община Трън

Храмът  „Св. великомъченик Димитър Солунски“ се намира на един от хълмовете в трънското село Ярловци, където е и селското гробище. Издигната е на мястото на старо църквище с личните средства на братята Пейо и Георги, синове на Степан и Петрия от Пеевия род. Осветена е  през 1835 г. 

Изографисана от майстори от Самоковската школа. Особен интерес представляват образите на св. Терапонтий и св. Паисий с ореоли около главите и облечени в архиерейско одеяние. 

На 8 ноември 1935 година ярловчани празнуват 100-годишнината на храма по най-тържествен начин в присъствието на Софийския митрополит Стефан. 

Църногорски манастир 

"Свети безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски"

Църногорският манастир "Свети безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски" се намира се в планината Църна гора на  около 16 км югозападно от общинския център град Брезник и на 5 км източно от село Гигинци.  Разположен е в полите на връх Тумба (1129 м ), а самият манастир е на  около 1000 м надморска височина. До него  се стига  по удобен  асфалтов път.

Първите данни за съществуването на манастира са от ХІ – ХІІ век, но според изследователи е възможно да е бил основан и по-рано. Първоначално манастирът се е намирал в местността Китка в подножието на връх Тумба, където до  80-те години на ХХ в. ясно са се различавали каменни останки от  манастирски сгради - правоъгълно монашеско крило и правоъгълна защитна кула, каквито е имало и в други манастири от Второто Българско царство.

При османското нашествие  манастирът не е пострадал и се е наложил като средище на духовния и обществения живот на населението от

околностите на  Цариброд, Пирот, Брезник, Радомир, София и други близки селища.  Според преданието  край стените на манастира ставало

голямо пазарище.  Около 1737-1739 г.  пиротските турци проявили ревност към  многолюдния ежегоден събор на манастира заради новосъздадения  Пиротски панаир. На един от храмовите празници на манастира била предизвикана свада и при масовото сбиване  бил убит османлия. Това дало повод за отмъщение. Светата обител била подпалена. Смята се, че в пламъците напълно  е унищожена богатата манастирска библиотека с ценни богослужебни книги на старобългарски език, кондиката и други манастирски документи.  Допуска се, че при този  случай е пострадал софийският митрополит, който издъхнал в недалечна местност,  наричана и до днес  „Владишка падина".

След няколко десетилетия  светогорски монаси, които минавали по тези места,  открили лековития извор в близост до сегашното  местоположение на  манастира и   решили да преместят манастира на това място. 

С помощта на хора от околните села Гигинци, Бегуновци, Ноевци, Кошарево, Селищен дол, Габров дол, Беренде, Ярджиловци и др. били

построени монашески килии, магерница, фурна, хамбар,  стопански постройки и манастирската  църква. Храмът е съграден  благодарение на

двама братя-свещеници Игнат и Здравко от село Бегуновци,   които впоследствие  приели монашество с имената Иларион и Захарий. Двамата

издействали  разрешение за строежа на манастирската църква от злокобния кърджалийски предводител Кара Фейзи. Законът в Османската

империя не допускал строежа на нови църкви и затова храмът  бил построен върху основите на по-стара  черква, съществувала на това

място, близо до аязмото от времето на първия манастир.  Църквата е завършена през 1814 г.   По-късно на запад е пристроен полукръгъл

притвор.

В годините на Възраждането светата обител  е важно духовно огнище за местното население.  Тук софийският митрополит е ръкополагал

свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо.

Още от времето на българските царе манастирът е  притежавал много имоти, дарени от местните чорбаджии и купени с дарения  от поклонници. Нивите се обработвали с помощта на наемни работници от близките села. Манастирът е имал няколко чифта волове, около хиляда овце, собствена мандра, хан в най-голямото село, голям пчелин. Добиваното зърно било значително  количество – при една сушава година жителите на три села са били изхранени от монасите.

Един от големите благодетели на Гигинския манастир бил Алекси Стефанов от с. Гигинци, който дал много средства за уреждането му и за

увеличаването на манастирските имоти. Ктиторът на църквата дядо Алексо, е нарисуван в цял ръст в храма.

През 1937 г. манастирът остава без монаси и за кратко време е управляван от свещеници от околните села.

След 1944 г. е превърнат в концлагер, а по-късно става последователно „дом за отдих на трудещите се“ и детско летовище – пионерски лагер.

Накрая е превърнат в обор самият манастир, въпреки наличието на седем стопански сгради в килиите на монасите са отглеждани кози, овце,

свине, зайци. За сградите не е полагана необходимата грижа и те започват да се разрушават, поради което манастирът е запуснат.

През 1998 г. духовната дейност в  манастира е възобновена и започва възстановяване на стопанството и връщането на имотите. В  изоставените, срутващи се сгради отново се заселват монаси. Постепенно сградите се пригаждат за обитаване.  Изградени са водопровод и парно отопление, възстановено е аязмото.  Монасите осигуряват прехраната си чрез обработването на градините и отглеждането на животни. Организирани са няколко международни студентски бригади в помощ на братството при строително-ремонтните дейности и стопанската работа.

На 2 май  2007 г. е отслужен молебен и е направена първата копка за възстановяване на манастира и  цялостно обновяване на манастирския

комплекс.  На 8 май 2015 г. в присъствието на най-високопоставени в държавното управление гости и хиляден народ манастирският комплекс е

осветен.

Манастирската църква е обявена за архитектурен паметник с национално значение, а целият комплекс е със статут на  паметник с местно значение.

Исихастирио  

"Св. Пантелеймон"

с. Смиров дол,

община Земен

       Исихастириото  "Св. Пантелеймон" се намира в с. Смиров дол, община Земен. Изграждането  му като метох на Църногорския манастир започва през 2013 г. с благословението на и. д. Софийски митрополит Кирил с дарения  на частни лица и собствени средства на манастира. 

       Храмът е изграден и благоустроен в стила на светогорските манастири. От 2017 г. в него се  съхранява копие на Иверската икона на Пресвета  Богородица “Портаитиса”, осветено  от игумена на светогорския Иверски манастир архимандрит Натанаил. 

       В продължение на няколко години за  имота се водят съдебни спорове, предизвикани от  бившия игумен на Църногорския манастир архимандрит Евгений, който претендира  да е едноличен собственик.