Сръбският Патриарх Порфирий: Постът и изповедта не са условие за причастие

 

В края на Рождественският пост миналата година в социалните мрежи се разрази поредна разгорещена  дискусия, свързана с "правилата" за причестяване.  Жена беше задала  невинен въпрос, породен от разговор с нейна позната. Това породи завидна активност  у много хора,  които обстойно изложиха компетентностите си по темата. Признавам, че нито следих много старателно продължилите  няколко дни  спорове, а още по-малко се включих в тях. Забелязах, че неколцина свещеници бяха посъветвали дамата по въпроси, свързани с причастяването си да се обърне към своя изповедник и да постъпи така, както той посъветва. . Широко разпространено е схващането, че преди причастие трябва да си постил поне три дни,  да си минал на изповед, да си получил благословение с разрешителна молитва и тогава да застанеш пред  "чашата". Това никъде ненаписано правило може и да е имало своята логика в условия, в които човек не посещава редовно храма за обща молитва и не участва в  светата Литургия. Това правило обаче в никакъв случай не е нито задължително, нито правилно. И тъкмо, когато  споменатата дискусия беше в разгара си, близък свещеник, роден в Сърбия, публикува на стената си във фейсбук статия от Митрополит Загребачко-љубљански г. Порфирије (Перић). Прочетох статията и написаното в нея ми допадна напълно, затова реших да я преведа, за да може и други хора у нас да я прочетат. Прецизирането на превода малко се позабави заради натовареност с други ангажименти. Но когато в Сръбската православна Църква беше избран нов Патриарх след смъртта на блаженопочившия Патриарх Ириней, се сетих за превода, защото тъкмо авторът на статията се оказа новият сръбски Патриарх.

Имат ли монасите "професионален" празник?

Кога точно е било, не зная. Но преди години, когато блаженопочившия Сръбски патриарх Ириней все още беше  Нишки епископ веднъж на Неделя на митаря и фарисея преди да започне богослужението в Катедралната църква "Света Троица" в Ниш се обърнал към присъстващите свещеници с поздрава: "Сречна слава, братя свещеници!". "Слава" сърбите наричат празника на приетия за небесен покровител светия. Та така владиката (все още тогава) Ириней честитил "професионалния" празник на свещениците в храма в Неделята на митаря и фарисея. И службата в храма си продължила.

За празните думи

 "Трябва да пазим езика и слуха, да не изричаме празни и осъдителни думи и да не ги слушаме с пристрастие. 

Не слушай празното и няма да бъдеш вместилище на чуждите пороци.

Ако приемеш в себе си  смрадната нечистота на думите, чрез помисъла ще опетниш молитвата си. 

Като се наслушаш на безжалостни хулители, на всички ще гледаш криво, подобно на окото, което след като се нагледа на яркия цвят, после замижава, когато гледа предметите."   

Тези думи са приписани на св. Синклитикия, живяла през  ІV век и изявена като началница на монашеско общежитие.

Поуки и съвети от св. Серафим Софийски

 

На 26 февруари 2016  година  в София едновременно от две поместни православни църкви - Българската и Руската,  беше канонизиран  свети Серафим, архиепископ Богучарски, наречен   Софийски Чудотворец.

Светителят Серафим (Соболев)  е роден през 1881 година в Рязан. Като архиерей на Руската православна църква близо 30 години е на служение в България, където и завършва земният му път - на 26 февруари 1950 г. Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София. Популярен е сред хората с това, че помага  като му се напише писмо и се остави при саркофага му. 

Изповедно признавам, че хиляди пъти съм минала покрай този храм, имала съм случаи да се черкувам там, но  не ми се е случвало да изпитам  духовна нужда да пиша писмо на Владика Серафим по какъвто и да е повод. Твърде възможно е да съм била повлияна от не особено ласкави отзиви за личността му от мои близки, които са го познавали.  Сега всесърдечно се моля той да просиява в своята святост и да е горещ застъпник пред Господа за спасението на душите наши.  

Наскоро се наложи да преглеждам  заплашен от унищожение частен архив  и там попаднах на няколко пожълтели машинописни страници, съдържащи стотина кратки поучения  и съвети от светителя Серафим. Реших, че е уместно да предложа  публично поне част от тях (засега).   

Кратки наставления и съвети на архиепископ Серафим

Билински манастир

В Завалската планина, в подножието на рида Црънча се намира едно истинско бижу на средновековната българска живопис. Това е църквата на Билинския манастир “Св. архангел Михаил”. Познавачи на житието на св. Пимен Зографски напуснал този свят преди 400 години, смятат че това духовно и богато на колорит наследство е негово дело и вероятно на негови ученици.

Манастирът  се намира на 16 км северозападно от град Брезник и на около 2 км   североизточно от село Билинци. До него  води горски  път след селото, част от който е достъпен само за високопроходими автомобили, но пък е приятен за разходка.

Сред местното население Билинският манастир бил известен като  „Свети арахангели“. В някои източници е споменат като манастир „Св. архангели Михаил и Гавриил“.