Икона предвождала сурвакарите в Трънско

Заради празнуването на Рождество Христово на коледарите им викали раждавичари

Икона предвождала групите от сурвакари в Трънско. Взимали я от църквата и после благоговейно я връщали на свещеника. На коледарчетата, които обикаляли по къщите на Божич (Рождество Христово)  и пеели старинна коледарска песен им казвали раждавичари.  Това са спомени,  запазини в старите книги и вестниците, издавани в Трън в миналото. Много от тези спомени са заличени, а други се знаят и днес.  

Едно време в Трънския край Новата година се посрещала в нощта преди празника на св. Василий Велики. Според следвания сега от Църквата календар Василовден е на 14 януари, но традицията тогава да се среща Новата година и досега е жива в цяло в Пернишко, а сурвакарския празник преди Василица вече е известен не само у нас, но и по света. В Трънско сурвакари през последните години няма и основна причина за това е силното обезлюдяване. Но  според писмени свидетелства на този ден момчетата взимали икона от селската църква  и с дрянови пръчки ходели от къща на къща да сурвакат като пеели подходящи за случая песни: "С Нова година - нов живот ..."  В специални торбички събирали свински сушеници, сланина, овошки, орехи,  пари.

Тогава се намирал някой смелчага, който нагазвал посред ледените води на реката и с достойнство поднасял на свещенослужителя образът на светията, за да го целуне. Този смел мъж със силна вяра после бил на почит и уважение през цялата година. "Тука всички си вземат от осветената вода, която не се разваля от стоене, както обикновената. С тази вода се мият през годината   против различни болести. От черква всички се прибират у дома на топла ракия и на приготвените пихтии (пача) от свински крака и уши." свидетелства разказвачът.  

Вековни дъбици ограждат Пенкьовския манастир

За българите дъбът е свещено дърво - под клоните му се венчавали. За Бъдни вечер  украсявали дъбови клонки вместо елха

Един от многото манастири в Трънския край е сгушен между вековни  дъбови дървета. За българите дъбът отколе е свещено дърво. В днешно време при тия манастирски дъбици хората идват да ги прегръщат и казват, че така се зареждали от силата им. В миналото за Бъдни вечер украсявали дъбови клонки вместо елха.

 

Манастирът „Св. Петка“ е в  северния край на село Пенкьовци, ширнало се на няколко километра покрай шосето за Трън и в многобройни махали по околните баири.  Кога точно е бил основана светата обител  сега не може да се каже. Твърде възможно е това да  е бил  един от многото селски манастири из Трънско, възникнали по инициатива на селяните от Знеполе. Някога, когато  семействата имали многобройна челяд,  обричали на Бога някое от децата и така разчитали на Божията милост за другите деца и цялата фамилия. Момчето постъпвало в близкия манастир като послушник и харизан, а после го и замонашвали. От ония времена още преди османското нашествие по българските земи трябва да са и вековните дъбици край манастира. Според хора, разбиращи от дървета, дъбовете  са поне на по 800 години. В последните години боледуват от особен лишей, който покрива клоните, но пак са привлекателни и красиви. 

180 години от възстановяването на Кладнишкия манастир

Зограф рисува Света Троица с три човешки лица. До светата обител правят колония за децата на пернишките миньори

Кръгла годишнина от възстановяването си отбелязва тази  година
Кладнишкият манастир „Св. Николай“. Навършват се 180 години от
началото на съграждането на храм над село Кладница, посветен на един
от най-тачените християнски  светци Мирликийският архиепископ Николай
Чудотворец. На храмовия празник  и тази година ще има празнична света
Литургия, а след нея ще бъде раздадено благословено ястие. Вечерта ще
бъде отслужена архиерейска вечерня. Така ще бъде почетено боголюбивото
дело на платилия с живота си  за възстановяването на манастира през
1848 г. Спас Бурнов от село Мърчаево.  Манастирът е забележителен с
единственият познат у нас образ на Светата  Троица с три човешки лица
на една глава.

Кладнишкият манастир „Св. Николай“ се намира в западните склонове на
планината Витоша, малко над село Кладница. Дворът е обърнат на запад и
оттам се разкрива прекрасна панорама към цялото Пернишко поле.
В миналото Кладнишкият манастир е бил част от т. нар.  Софийско
светогорие, наричано от местните Мал(к)ата Света гора.  Смята се, че е
основан още  по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Не
далече от сегашния манастир е имало  крепост-градище, за която се
предполага, че била една от управляваните  от воеводата Кракра
Пернишки. Твърдината е пазела земите на  днешните села Владая,
Мърчаево, Кладница, Сръбски Самоков (Попово или Витошко) и Крапец –
последните две останали на дъното на язовир „Студена“.