Билински манастир

В Завалската планина, в подножието на рида Црънча се намира едно истинско бижу на средновековната българска живопис. Това е църквата на Билинския манастир “Св. архангел Михаил”. Познавачи на житието на св. Пимен Зографски напуснал този свят преди 400 години, смятат че това духовно и богато на колорит наследство е негово дело и вероятно на негови ученици.

Манастирът  се намира на 16 км северозападно от град Брезник и на около 2 км   североизточно от село Билинци. До него  води горски  път след селото, част от който е достъпен само за високопроходими автомобили, но пък е приятен за разходка.

Сред местното население Билинският манастир бил известен като  „Свети арахангели“. В някои източници е споменат като манастир „Св. архангели Михаил и Гавриил“.

Първото писмено сведение за светата обител  е от 1587 г., когато отец Стефан  представлявал манастира в пратеничество на кюстендилския епископ в Русия. Източници от началото на ХХ в. сочат, че манастирът е съграден през 1460 г. Според изследователи обаче светата обител е била основана още през XI - XII век -  времето на византийското владичество по тези български земи.

Археологически находки в  манастирския двор  и около него  показват,  че през XIV век обителта вече е съществувала като голям укрепен манастир, стъпил върху стръмния скат над реката. Останки от средновековните му зидове има южно от черквата, а до жилищното крило се очертават основите на отбранителна кула. До  църквата е имало  чешма, чиято вода извирала под олтара.  Допуска се, че възникването на манастира може да е свързано  със свещен извор, почитан навярно още от езически времена. Може  с него по някакъв ритуален начин да са били свързани и близките до манастира „Русалимски побити камъни".

Има местно предание, което разказва, че заслугата  за въздигането на светата обител  е на някой си Милутин от село Ярославци. Историята звучи като приказка, но кой да знае дали това не е самата истина за Божия промисъл. По онова време османската власт поискала от селото 80 гроша като откуп за един войник. Хората не могли да съберат тия пари и тогава Милутин доброволно отишъл на служба в Цариград. Той бил юначен и бързоход. Това скоро било забелязано и той станал приближен на велможата, при когото бил на служба. Веднъж владетелят тръгнал на разходка извън столицата  и към него изневиделица  се спуснал  убиец. Но още преди да го доближи Милутин го ударил   по главата с чука за набиване на колове, който носел със себе си.  Убиецът умрял на място. Тогава велможата викнал при себе си Милутин и му казал: " Ти ми спаси живота, ти си мой брат.  Кажи, що желаеш да те възнаградя". Милутин  отказвал всякаква награда, но като видял, че велможата е непреклонен му казал: "Нищо друго не искам, само ще моля да ми се помогне и позволи да си направим черква, защото в родния ми край си нямаме дом за Богомолствие". Тази молба се сторила угодна на владетеля и  той дал на Милутин пари, освободил го от служба и пратил с него добър майстор-техник. Веднага издал заповед до властите да  му оказват необходимото съдействие.  Милутин веднага тръгнал към родния си край. Като наближил София натоварил на волска кола престола на една съсипана църква и продължил с камъка към родното си село.  Стигнали първо до една ливада, имот на Милутин, стоварили престола, но скоро дошла една баба от близките егреци (обори) и казала, че не иска там да се вдига храм. Милутин я проклел бесен вълк да я разкъса насред село и проклятието я постигнало още същата вечер.  Но все пак натоварили  престола на колата и тръгнали към друго място. При един герен престолът се катурнал и паднал в мочурището. Майсторът събрал помощници и го извадили. Отишли да преспят в селото  и се върнали на другата сутрин. Като дошли, престолът отново се намирал в герена. Тогава разбрали, че волята на светията, на когото ще посветят храма, е той да се намира точно на това място. Майсторът направил канали и за три дни пресушил мочурището. Открил извора точно под престола, направил аязмо и извел благодатната вода в чешма, а около камъка вдигнал храма.   Преданието свидетелства за много изцеления от тази вода.  Когато дошло време храмът да бъде изписан Милутин пак ходил до Цариград да измоли още  пари. Тръгнал пеша, а за другар си взел едно куче. Скоро се върнал с нужните средства, а кучето си дошло два дни след него и било окуцяло.  Като станала готова черквата Милутин я осветил и дарил всичките си околни имоти на храма. За да оформи  това свое благочестиво завещание,  довел в черквата цялата си фамилия и пред свещеник ги заклел никой никога нищо да не пипа от приходите от тия имоти и от всичките  други. Няколко фамилии в Ярославци спазвали този завет дълго и ако се случело да го нарушат, винаги  имало неприятни последствия.

Манастирът е представлявал комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. Разположен е  върху наклонен терасовиден терен. Сградите   затварят  правилен четириъгълник.  Дейностите на проект с европейско финансиране помогнаха  през 2018 г. да се укрепи храма, да се реставрират и консервират стенописите в него и да се благоустрои дворът. Направена е и част от оградата. Засега  другите сгради остават  почти разрушени.

Черквата  е еднокорабна, едноапсидна, с чувствително удължен кораб.  Има входове от от северната  и от южната фасада. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка, като на места има тухли и дървени сантрачи. Църквата се осветлява от четири  малки амбразурни прозорчета.  В апсидата и на южната стена има по един отдушник.

Сегашната  църква стъпва върху северната част на средновековната.  От запазената част  от първоначалните й зидове се  вижда, че е била кръстокуполна.

Според специалистите стенописите  разкриват два периода на изписване, макар и близки един до друг. По стените на храма са образите на всички най-ярки светии, като се започне  с изображението на  Пресвета Богородица Ширшая Небес и Иисус  Христос  и после св. Стефан, св. Атанасий,  светите безсребреници лечители Козма и Дамян, св. Николай, св. Димитър, св. Георги, св. Теодор Тирон, св. Теодор Стратилат, св. Прокопий, старозаветните пророци  и още много свети образи -  някои  в цял ръст, други в многобройните медальони.  В много от стенописите са пресъздадени важни евангелски събития  - архангел Гавраил и Богородица от Благовещение, Рождество Христово, Сретение, Кръщение, Лазарово възкресение и Влизане в Йерусалим. В олтарното пространство до отдушника е изписан Св. Сава, а до него - Умиване на нозете,  Тайната вечеря,  Предателството на Юда и още две сцени.  Зографът богато е разказал  светото писание в картини, така че във времето, когато книгите не достигали да бъде научено чрез изображенията.

Специалистите отнасят стенописите към  XV- XVI в. Това се  потвърждава и от приписките, които доказват, че през XVI в. Билинският манастир е съществувал отдавна.  Билинският манастир се споменава сред другите 15 манастира, възстановени и изписани от светия Пимен, дошъл от Зографския манастир на Света гора по родните си земи.   Според преданието, когато бил 55-годишен на сън му се явил св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България,  бил във  Видин, Силистра и други градове. Много е възможно тъкмо негова да е заслугата  за тази живописна прелест в Билинския манастир.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем не е действащ.