Благовещение - да кажем "да" на Господ като Пресвета Богородица

В женския месец март има две дати за специално отношение към жените. Всеки ще се сети, че едната е 8-ми март – международен ден на трудещата се жена и женската солидарност, превърнат през последните времена в поредния комерсиален празник. 

Другата дата е 25 март, когато православната Църква празнува светото Благовещение на Пресвета Богородица. С този празник светата православна Църква възпоменава радостно за всички човеци, които вярват в Бога, много важно събитие - Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. 

Дошло било времето Бог да изпълни даденото от Него обещание пред Адам и Ева, когато ги изгонил от рая, че ще изпрати на земята Спасител на всички човеци. Този Спасител е Неговият Син Господ Иисус Христос, приел човешка плът и се родил от святата Девица на име Мария. 

Наричаме я Богородица, защото нейният син не е обикновен човек, а Син Божи. 

Дева Мария била единственото дете на благочестивите съпрузи Йоаким и Анна от малкия еврейски град Назарат. Те дълго нямали деца и това ги опечалявало. Веднъж, докато Анна работела в градинката, видяла на едно дърво гнездо с малки птичета в него. "Само аз, Господи, на този свят си нямам рожба. Дори на птичките Ти си дал чеда. Подари и на мен една рожба и аз ще Ти принеса роденото от мене дете в дар на Твоя храм.", примолила се Анна. 

Бог чул нейната молба и дарил родителите с момиченце, на което било дадено името Мария. Когато станала на три години, според обета, Мария била заведена от родителите си в храма. Скоро след това те починали. А Пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно в храма се молела и чела светото Писание. 

Преданието разказва, че когато светата Дева навършила възраст, когато според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг. Но Пресвета Дева Мария отговорила, че по волята на родителите си и по свое решение се е посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. 

В онези времена нямало обичай някой доброволно да избира безбрачен живот за служене на Бога и затова свещениците сгодили Мария за един благочестив старец на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази. Пресвета Дева Мария заживяла в дома на праведния Йосиф. Водела скромен живот. Занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите му. Била кротка и мълчалива, а най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги. 

От пророчествата знаела, че е близо дохождането на Спасителя и че Той ще се роди от Дева. От все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителя на света. Но ето станало така, че тя самата трябвало да бъде Майка на Сина Божий. 

В един слънчев пролетен ден, когато Мария седяла в къщи и четяла Словото Божие, станало чудо. Пред нея застанал Ангел Небесен и казал: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." Мария се смутила и се размислила какво означава този поздрав. Светлият Ангел, който бил един от най-великите – архангел Гавриил, побързал да я успокои: " Не бой се, Мария. Ти ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик, и Царството Му не ще има край." 

Тези думи на Архангела успокоили Мария. Тези думи „ Не се страхувай …“ са успокояващи и за всички нас днес, когато цялото човечество е изправено пред тежкото изпитание на преодоляването на смъртоносен вирус. А и защо да се страхува някой, щом самото Небе го успокоява. 

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: "Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят. 

„ С какво е заслужила света Дева Мария тази велика чест да стане Божия майка? 

Със своите добродетели и най-вече със своята чистота, смирение и безмерна любов към Бога. Затова той я е издигнал най-високо в Царството Небесно. И ако Бог е наш небесен Баща, то Пресвета Богородица е наша Майка и първа Помощница. Тя непрестанно се моли за нас и нейните молитви имат най-голяма сила пред Бога. 

Празникът на светото Благовещение ни кара да се замислим с какво море от любов Бог достига човека и колко много свобода му е дал. Пращайки ни Свой Син за Спасител Той оставя на човека основната роля за неговото собствено спасение. Макар Бог да може да извърши спасението мигом, той оставя на творението си правото дали да го приеме или не. Бог не идва като Вседържител и Създател да се въплъти веднага от Пресвета Богородица, но изпраща свой пратеник, който да обяви волята Му. 

 И когато Мария отговори утвърдително на Архангела, сякаш цялото творение почувства облекчение. Защото и самият Бог чака точно този неин отговор. Това нейно „да“ трябва да е за нас фар и да насочва живота ни към спасението като отблъсне надалеч „не“-то, което ни отчуждава и води в тъмнина и погибел. 

Повтаряйки след нея „ Ето рабите Господни …“, това е нашето „да“ , което добрият Бог чака да чуе от нас, за да ни отвърне : "Влезте в радостта на вашия Господ". 

Преди десетилетията на войнстващ атеизъм празникът Благовещение е честван у нас като Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и свидетелства. Благовещение не е просто „женски празник“ или само „ден на жената“. 

На Благовещение ни се дава отново и отново да съпреживеем чудото на създаването на новия живот и ролята на майката в него. 

Благата вест за бъдещо раждане за хората винаги е вест на надежда. 

В дните когато принудително сме самоизолирани заради тежката зараза, обхванала глобалния свят, ни се дава прекрасна възможност да направим Църква от своето сърце и своя ум, да проявим търпение в молитва всички заедно и не да се отчайваме, а да имаме дръзновение и вяра в Бога. 

Това поредно изпитание за човеците може би ни се дава, за да осъзнаем своите духовни вируси, да се покаем за тях и да намерим Спасение за тялото сега и за душата си във Вечния живот. 

На снимката:  Сцената на светото Благовещение, изписана в олтара на църквата в манастира "Свети четиридесет мъченици" в с. Лева река.