На Богоявление: Деца скачат за Кръста в басейн

Празникът се нарича и Просвещение. В някои храмове продавали светия Кръст, другаде си избирали кум

 
Богоявление за деца организира Софийската света митрополия тази година. Заради противоепидемиологичните мерки миналата година това събитие не се състоя, но сега отново със съдействието на столичния храм "Рождество Христово" и басейн  „Силвър Сити“  за трети път имаше Велик водосвет специално за малките, отслужен от Викария на Софийския митрополит Белоградчишки епископ Поликарп. Разделени на три възрастови групи децата скачаха в басейна, за да извадят Богоявленския Кръст.

Организаторите се бяха погрижили за осигуряване на отлични условия, спасители и медицински екип за  безопасността на децата. Събитието премина при спазване на всички противоепидемични мерки.
От тази година традицията се обогати с участието на  специална група на деца с увреждания, за които  също е помислено как да  усетят радостта от празника.
Всяко дете получи като благословение  нагръдно кръстче за спомен от богоявленското събитие и лакомства от подготвена празнична почерпка.


Богоявление или Йордановден (6 януари) е един от най-големите празници  за православните християни. Празникът е Богоявление, защото на този ден за първи път се открива Бог с триединното си лице на светата Троица. Йордановден е, защото на този ден  св. Йоан Кръстител кръстил Божия син в реката Йордан, а другият ден – 7 януари (Ивановден)  е отреден от Църквата за съборен празник на почит към славния  пророк, предтеча и кръстител на Господ  Йоан.
Празникът Богоявление се нарича още и Просвещение - това събитие на реката Йордан ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица – Синът Божи като Човек се кръщава в Йорданските води от св. Йоан Кръстител като изповяда греховете си и поема върху себе си грехът на всички човеци; в това време гръмогласно  от небето  Отецът пред всички присъстващи Го представя като Свой Син като казва: „ Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Ев. Мат. 3:16-17); Светият Дух се явява във вид на гълъб над Христовата глава  и така допълва Троичното единство. Точно това пророкувано явление било знакът за св. Йоан Кръстител, че Кръщаваният е всъщност Сина Божи. В този ден на реката Йордан пред света се открива триединният истински Бог Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Светият Дух, който дълго бил предвещаван от старозаветните пророци.
Затова всеки от нас като преминава през  светото Кръщение става като осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак: „"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна." Тази празнична песен в прослава на събитието звучи по време на богоявленското богослужение, което започва още от предния ден, продължава на самия празник и се пренася и в третия ден, наричан по народному Ивановден.

Богослужението е особено с това, че в деня преди Богоявление – на 5 януари,  се четат т. нар. Царски часове,  които са част от молитвените последования само преди Рождество Христово, Богоявление и на Велики петък.  Часовете се състоят от по три псалома, съчетани с т. нар. тропари, кондаци - кратки песни в прослава на светеца или празника  и  често произнасяни молитви. Всеки час изразява определена идея или е възпоменание на някое новозаветно събитие. Първият час (6 - 9 часа) са молитви за началото на трудовия ден и изпълнение на Божието слово, Третият час (9 - 12 часа) напомня  слизането на Светия Дух над апостолите, Шестият час (12-15 часа) е спомен за Христовото разпятие и Деветият час (15-18часа)  е за кръстната смърт на Господа. За четене между часовете са определени и евангелски текстове, които илюстрират как точно според светите евангелисти е станало Кръщението на Иисус Христос от св. Йоан Предтеча и Кръстител във водите на реката Йордан.  

Характерен само за този празник е и Великият водосвет, който  се извършва в два последователни дни – преди и в деня на Богоявление. Великото водосвещение ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.
В православното си невежество много хора казват на всяко богослужение литургия, но това не е правилно. Литургия е основната богослужба, когато вярващите приемат причастие, ако са подготвени за това.  Другите чинодействия в църквата имат различни наименования и тъкмо освещението на водата чрез специални молитви се нарича водосвет.

В деня преди Богоявление  водосветът е в храма, а на самият празник, както е обичаят в повечето места това става вън от храма – на реката, край езеро, друг водоем и даже на морето., но може да стане и просто на площада. Преди това в храма е отслужена света Литургия. В края на литургията свещеникът произнася възгласа „Благословен Бог наш …“ . Богомолците се подреждат в процесия, наричана лития. Носят хоругви, кръстове  и икони. Църковните певци пеят специални песни стихири  и така стигат до мястото на водосвета. Кръстът се хвърля в реката като спомен за Кръщението на Спасителя Христос, за да освети  водата не само там, където е паднал, а чрез течението й и във всемирния океан.   

Прието е млади мъже да се надпреварват да го хванат като се хвърлят в ледените води. Смята се, че който успее да извади Кръста, ще е много здрав и успешен през годината. В ежегоден обичай на този ден в Калофер се е превърнало мъжкото хоро, което се играе в ледените води на река Тунджа.  И понеже е атрактивно и силно популяризирано от медиите като му се придава и патриотичен дух, то  е послужило за пример, следван и в други селища, но е добре да се знае, че това е сравнително нова традиция, която няма свое основание в светото писание.

На много места години наред на този ден Кръстът се откупуваше и който предложеше най-голяма сума ставаше „кум“ на храма, вземаше Кръста със себе си в своя дом и го връщаше след 40 дни. Тази традиция не се радва на особена популярност, затова постепенно се премина към обичайния обред.  За пример може да се даде централният храм в Перник „Св. Йоан Рилски“, където за втора година не се наддава за Кръста, а се хвърля във водоем. В недалечното минало свещеникът е обхождал цялото селище, за да поръси с богоявленска вода всеки дом, но и това вече почти не се практикува, а опитът да се възроди в град като Брезник не срещна разбиране.   
Основното послание на празника Богоявление с всичките молитвени последования, които го изпълват и с всичките народни вярвания, които го обогатяват и украсяват, е да сме човеци. Така както Божият Син  заради нашето спасение стана човек, така и ние след като сме приели кръщение в Христа да се стремим да сме Христови и човеци в евангелския смисъл и Божиите заповеди. Затова е и празникът Богоявление за децата -  да укрепват те във вярата, надеждата и любовта и да възрастват в християнските добродетели.