В съботата на Шестата седмица от Великия пост се припомня най-голямото чудо, извършено от Спасителя - възкресяването на починалия преди четири дни Лазар. Това става шест дни преди юдейския празник Пасха. Христос е тръгнал за Йерусалим, но преди да стигне там отива в дома на своя приятел Лазар, защото сестрите му Мария и Марта са Го известили, че е болен. Когато Иисус научава това, според свидетелството на евангелиста Той казва: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий." И наистина. Четири дни след смъртта си Лазар е съживен пред очите на народа. Помолени от Христос, самите хора участвали в това като преместели камъка, с който била затворена погребалната пещера, а после махнали от Лазар погребалните му завивки. Чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Така те получили и важен урок от Господ, че трябва да помагат на ближните си да се освобождават от веригите на духовната смърт.
Но възкресението на Лазар предизвикало силното негодувание на първосвещениците и фарисеите и точно в този момент е решено Иисус да бъде уловен и при първа възможност да бъде убит. Христос е готов за това. Когато по време на приготвената за Него вечеря в дома на Лазар Мария е помазала нозете му с драгоценно миро, а Юда Искариотски е възроптал, че то не е продадено, за да се съберат пари за сиромасите, Иисус казва: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
Това наистина са последните земни дни на Спасителя. На другия ден - в неделята, се празнува тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим. От светото Евангелие знаем, как народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехите си, дето минавал Той, хвърлял цветя. Хората пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев". Множеството, което е с Него, когато Той вика Лазар от гроба и го възкресява от мъртвите, свидетелства за чудото. За това Го и посреща така народът, защото вече е чул за това чудо.
И отново, и отново, както всяка година от хилядолетия, възседнал ослето Христос влиза в Иерусалим, идва в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки, за да извърши множество изцерения на слепи, хроми и недъгави преди да тръгне към Голгота и изкупителното си дело на Кръста.
Тези евангелски събития са повод за радост, повод за празник на всички хора, не само в Църквата. Те присъстват подобаващо и в народния календар на българина.
Според традицията на Лазаровден лазарки обхождат къщите, а на Цветница (Връбница, Неделя Вая) с цветя и върбови клонки се отива в храма. Двата празника са свързани и преливат един в друг.
Подготовката за лазаруването започвала още от Среднопостница – средата на Великия пост. Момичетата си избирали водачка и заедно учели лазарските песни и игри. На Лазаровден, нагласени, понякога в невестинска премяна и накичени с цветя и венчето девойките тръгвали на групи от дома на водачката и обикаляли всички домове в селото. Обикновено това ставало от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница. Пропускали само къщите, където има болен или скоро починал, а и било строго запретено в една къща да се лазарува два пъти.
Щом влезели в двора, лазарките запявали песни за всеки член от семейството като започвали от най-стария. Пеели за синове и внуци, за красиви девойки и прекрасна любов, за смели юнаци, за хубост, за берекет и богатство. Стопаните им подарявали бели яйца като символ на новия живот и на радостта, мас, брашно и друго каквото имат. Къща, в която са идвали лазарки, е честита през цялата година, вярвали, вярват и сега хората.
На този ден обредно били обхождани нивите и ливадите, пак с желанието за здраве и плодородие. А на лазарското хоро идвало цялото село, за да бъдат огледани и избирани бъдещите невести.
 |
| Входът Господен в Йерусалим е постлан с палмови клонки и цветя. |
Рано сутринта на Цветница момичета отивали на реката с китки, венчета или малка питка с форма на бебе, която наричали „кукла“, за да „кумичат“. Момите се нареждали на брега или на моста и пускали във водата венчетата или китките, или парче от питката. Момичето, чието венче излизало най-отпред било обявявано за „кумица“. Тази девойка била на специална почит, носели я на ръце и я уважавали много.
По някои краища даже в нейна чест девойките мълчали, „говеели“ до третия ден на Великден. Тогава тя канела своите лазарки в дома си, гощавала ги с баница и червено яйце, прощавала им символично за всичко и едва тогава те проговаряли.
Пускането на венци от девойките по реката било свързано и с желанието им да се задомят. Според някои вярвания ако венецът бил хванат от момък, той трябвало да поиска момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели специални любовни песни с надежда венците им да бъдат уловени точно от този, който им е на сърцето.
Този ритуал на „кумичине“ имал още едно предназначение. Преди да пуснат своите китки в реката момите играели и пеели други специални песни - за предпазване от змея и от неговата опасна и зловредна любов.
Змеят живеел извън селото, някъде вдън горите, или в пещера, или в някой извор. Той можел да лети из облаците, имал огромна сила, с едно духване можел да извади огромни дървета, а с едно поемане на дъх – да ги изправи. Нищо добро според земните представи не я чакало залюбената от змей мома. В някои приказки се разказва, че змеят се венчавал за избраницата си, двамата заживявали щастливо и им се раждали змейчета, но по-често сватбата със змея била другото име на смъртта.
Тази година Лазаровден ще бъде в особено време. Точно в тоя момент цялото човечество се намира в дни на изпитание, в условията на небивала в световен мащаб карантина заради опасността от зараза с коронавирус. Според една статистика над 3 милиарда и 380 милиона човека в 80 държава са в принудителна или самоналожена изолация. Мерките за въвеждане на социална дистанция между хората бяха приети като надежден начин заразата да не се разпространи. Затова вероятно по-добре ще е лазаруването да се отложи, което ама изобщо не значи, че Христос няма да възкреси Лазар.
Ясно е, че и в храмовете е редно да се спазват всички тези задължителни за безопасността на хората санитарно-хигиенни правила.
За мнозина празникът на Възкресението Христово е единственият ден в годината, когато отиват в храма, но ето че този път ще се наложи да пропуснат и в това няма нищо фатално. Важното е Спасителят да се ражда и възкръсва в сърцата ни и ние да сме едно с Него. Всеки сам ще направи своя избор дали след Великия пост ще приеме свето причастие и как, къде и кога ще го направи. Важното е да си пожелаем "Да бъде!" и в мир да посрещнем на Великден Възкресението Христово, и в мир да се поздравим с победния поздрав : "Христос воскресе!" "Воистину воскресе!"
Руми Борисова
Снимки:
1- Икона на най-голямото чудо на Христос -Възкресението Лазарово.
2 - Входът Господен в Йерусалим е постлан с палмови клонки и цветя.
3 - На 20 април 2019 г. беше осветен един от малкото у нас храмове, посветени на Възкресение Лазарово. Той се намира в столичния гробищен парк „Бакърена фабрика“.
4 – Мома, която не е лазарувала, няма да се ожени
5 – Всяка година в Етнографския музей на открито Етър пресъздават лазаруването и обичая „кумичене“.
7.04.2020 г., 20:23 за "Стандарт"
Възкресението Христово, и в мир да се поздравим с победния поздрав : "Христос воскресе!" "Воистину воскресе!"
Руми Борисова
