"Трябва да пазим езика и слуха, да не изричаме празни и осъдителни думи и да не ги слушаме с пристрастие.
Не слушай празното и няма да бъдеш вместилище на чуждите пороци.
Ако приемеш в себе си смрадната нечистота на думите, чрез помисъла ще опетниш молитвата си.
Като се наслушаш на безжалостни хулители, на всички ще гледаш криво, подобно на окото, което след като се нагледа на яркия цвят, после замижава, когато гледа предметите."
Тези думи са приписани на св. Синклитикия, живяла през ІV век и изявена като началница на монашеско общежитие.
Многосъдържателно житие за преподобната Синклитикия ни е оставил самият св. Атанасий Велики (295-373 г.). Той я описва като умна и задълбочена наставница в духовния живот. Под нейно име има запазени 18 апофтегми – сборник с мъдри мисли и нравоучителни изречения.
Посоченият тук цитат е от книгата "Материкон", издадена на български език през 2003 г. , но оригиналът ѝ е от 1450 г. и представлява сборник от наставления към всечестната монахиня.
Оттогава много вода е изтекла и много бури са отшумели, но човешката слабост да празнослови си е останала.
Има много думи, които ако не бъдат казани веднага, след малко се разбира, че не е имало никаква нужда да бъдат казвани изобщо.
И в изкуството най-съвършени са кратките форми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар