Кога точно е било, не зная. Но преди години, когато блаженопочившия Сръбски патриарх Ириней все още беше Нишки епископ веднъж на Неделя на митаря и фарисея преди да започне богослужението в Катедралната църква "Света Троица" в Ниш се обърнал към присъстващите свещеници с поздрава: "Сречна слава, братя свещеници!". "Слава" сърбите наричат празника на приетия за небесен покровител светия. Та така владиката (все още тогава) Ириней честитил "професионалния" празник на свещениците в храма в Неделята на митаря и фарисея. И службата в храма си продължила.На следващата неделя, когато, както е известно, по календара е Неделя на блудния син. свещениците си върнали поздрава. Още преди да започнат богослужението, при появата на епископа те хорово поздравили: "Сречна слава, Преосвещени владико!". Така опитът поповете и монасите да си имат "професионален празник приключил.
Тази история ми я разказа наскоро архимандрит Серафим, игумен на Суковския манастир, намиращ в Сърбия, близо до границата с България. Посетихме го, за да поздравим за новия Сръбски Патриарх, но си спомнихме и за блаженопочиналия Патриарх Ириней.
Но ето какво ни казва светото Евангелие:
В Неделя на Митаря и Фарисея
... двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. (Ев. Лук. 18:10-14.)
В Неделя на Блудния син:
Рече Господ тази притча: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери. (Ев. Лук. 15:11-32).
Няма коментари:
Публикуване на коментар