Кога постите, не бивайте намръщени

Отшелник отишъл   да се оплаче на стареца си, че всеки ден след  9 часа  сутрин  в своето уединение той чувства странен глад. Въпреки че  в манастира, в който пребивавал  преди, той успявал  без усилие  да прекара няколко дни без храна.

- Не се учудвай за това, сине мой, - отвърнал му старецът. - В пустинята няма никой, който да бъде свидетел на твоя  пост  и да те поддържа и подкрепя с похвала. Преди собствената ти суета ти е служела за храна в манастира.  И удоволствието, което  си изпитвал   като си изпъквал  сред останалите с въздържанието си, е било  по-сладко за тебе  от обяда.

Постим, защото обичаме Бога.  Но постът е израз  на смирената любов на човека към Бога, когато е съпроводен  с благодарствена и просителна молитва, отправена към Бога.


Така звучи поучението на Нашия Господ Сина Божий Иисус Христос: 

"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).

Но който пости, а не се моли и  не се въздържа от всяка материална лакомия,  от всяка мисъл, слово или дело, което намалява любовта към Бога и ближния и си мисли, че нещо от него зависи,  такъв не събира духовна светлина в душата. За него пъстът  е само диета или  просто биологично и психологическо упражнение, породено от  здравословни или естетически подбуди.

Затова св. Йоан Лествичник предупреждава: "Не мисли, че поради въздържанието си не можеш да паднеш; защото и оня, който нищо не вкусвал, е бил свален от небето."