Благотворителност по манастирски

 

Отец Z разказва   за матушка Меломания

Игумения Меломания  много обичала своя манастир. И имало защо да го обича.  Въпреки че този манастир се  намирал в район с неприятното име Поганка ("поган" на руски означава незаконно родено дете или накратко както се казва разговорно у нас - копеле), с право би могло той  да се счита за първокласен  женски манастир не само за столицата, но и за цялата православна околност. Можете да прецените е сами:

Пет катедрали с позлатени кубета, грамадни палати в старинен стил, хотел за поклонници, корпус за игуменията и сестринството, супермаркети за икони, разпръснати по градовете подвория, където стотици монахини и послушници отглеждали  цветя и зеленчуци за продажба, изложбена зала и ресторант (предназначен и за посрещане на близки и роднини) - всички тези достояния ежеседмично носели  огромни печалби на майка Меломания, които тя  внимателно подреждала в едно чекмедже. 

Митрополитското духовенство, от последния вмирисан  дякон до непробиваемите железобетонни митрополити, предпочитало  да не враждува с Меломания.  Не на  шега  думата на игуменията, придружена с пачка  приятно шумолящи  хартийки, била способна да извърши  истински чудеса, които можели да  предизвикат много проблеми за  посмелилите  да влязат в конфликт с всемогъщата Меломания.

Един ден игуменката седяла  в кабинета си и мечтаела.  Под прозореца безкрайни потоци поклонници, насочвани  от отривисти   монахини, все се стичали  и стичали към главната светиня на манастира - мощите на блажената Старица. Всъщност брандът  „Старица“, успешно развит от игуменката с пълната подкрепа на священоначалието и православните медии  в самото начало на благословените години в края на 20-ти век , след 1990-та  помогнало  руините на Поганка да се превърнат  в брилянтно, шикозно и солидно  място за монашески подвизи и молитви. Годините минавали, потокът от поклонници не пресъхвал, както и потокът от дарения „за светата обител“. Предприемчивата майка игуменка дори открила  филиал  на манастира в слънчева Португалия, но не казала на никого за това. Това тя  приготвила за своята  старост.

„... и нощи, пълни с огън ...“, пеела тихо матушка Меломания, когато изведнъж пеенето й било прекъснато от предпазливо почукване на вратата. „По молитвите на светите Старица и Матушката наша...", чула игуменката.

 "Амин! Кой е там, влезте!", - изръмжала Меломания, придавайки на лицето си важност и достойно за сана изражение. Вратата се отворила безшумно и на прага се появила суетливо-уплашената фигурка на послушницата на игуменката.  

"Матушка, благословете!  Тук при Вас е отец Иван Търпимъков, нашият духовник, моли да го приемете ..."

"Кой? Какъв отец?",  не разбрала матушка  (свещенослужителите със сан по-нисък от архимандрит, тя не зачитала като хора  и по принцип не запомняла  имената им).

„Ами нашият, клирикът, който винаги служи рано, при който  са всички молитви и всички изповеди  на поклонниците, свещеник Иван Търпимъков“, пояснила  послушницата..

„А, този  ли?...“, - недоволно провлякла матушка  игумения. „Пусни го да влезе ...“. Игуменката не обичала  женени свещеници. Според нея попадиите  постоянно искат нещо: или увеличение на заплатата, или помощ при наемане на жилище, или извънредна отпуска, за да се лекува някой от семейството,  или нещо си друго. Меломания  изключително рядко и с изключително нежелание приемала своите духовници - тя не харесвала  бедняците и още повече не могла  да търпи, когато хората  я молели за нещо.

"Какво замръзна? Извикай  го!", пришпорила  матушката  игуменка своята послушница.

"Простете, матушка!  Лицето Ви  е сякаш изписано на  икона!", възторжено изпискала послушницата и  изчезнала през вратата.

Отец Иван влязъл.
"Матушка, благословете. Имам голяма молба."

"А, разбира се.  Не си дошъл за  духовно наставление! А би  трябвало! ... Казвай, какво искаш?" Матушка  игумения дори не си помислила  да покани свещеника да седне и той стоял до вратата като виновен ученик.

"Дъщеря ми е тежко болна. Необходима е операция във Франция, но тя е  много скъпа. А без операцията не може ... Помогнете, матушка, много хора даряват за манастира, помогнете, моля, дайте за операцията на дъщеря ми. Аз след това всичко ще отработя..."

Меломания  махнала  с ръка  като знак свещеникът да замълчи. Опитала да събере  мислите си. Смръщила се.

"Нашият свети манастир преживява трудни времена, отче. Изобщо няма пари, дори не мога да си изплащам  заплата. Имаме големи дългове към епархията и за комунални услуги, отче. Нямам пари .. . Знаете ли какво? Благославям ви да направите благотворителна кампания за събиране  на средства  в интернет! Директно на нашата страница в социалните мрежи! Хората ще прочетат, поклонниците, които идват при нас,  ще даряват и  да - и за Вас ще остане нещо. Върви си сега  с Бога! " - матушка се изправила от облегалката на креслото, без да става от него и така  дала да се разбере, че разговорът е приключен. 

Отец Търпимъков въздъхнл а и излязъл от кабинета.

Текстът е превод от руски.  Взет е от дневника на отец Звездоний (отец Z)  в безплатния междуплатформен месинджър Telegram. 

Много е възможно  зад псевдонима "отец Z" да има сборная команда от остроумни расоносци, но не е изключено авторът да е само един. Във всеки случай попаденията в публикациите обикновено са в десетката, но "съвпаденията са случайни", каквото е мотото на дневника. 

 При превода сме старали да запазим стила на автора,  затова матушката игумения преименувахма от Филофония, както е в оригинала,   на Меломания, а отецът тъжител - от Терпигорев - на Търпимъков. 

Псевдонимът  на отец Z не е избран случайно. Отец Звездоний е персонаж от Сатиричния роман-антиутопия на Владимир Войнович "Москва 2042Там той е шеф на религиозната служба и има чин генерал-майор. Ръководената от него комунистическа църква може да получи всички блага  на земята в замяна на една дребничка подробност -  да се откаже от Бога и да го замени с Гениалисимус. Описаната в романа  държавно-религиозна система се основава на Пет-единството на народност, партийност, религиозност, бдителност и държавната сигурност. Сред комуняните  има обряд   "Слава на Гениалисимус" и презвездяване, вместо практикуваното преди това  прекръстване. Свещеното писание е творение на  Гениалисимус. В оглавяваната от отец Звездоний Църква  съществуват войнски звания, а Маркс, Енгелс и Ленин  са канонизирани и заедно с "първия комунист"  Христос и Гениалисимус  повсеместно  биват славени и рисувани на икони.