четвъртък, 4 март 2021 г.

Приказка за ангела пазител

 


Не било много отдавна, когато за децата на едно семейство се грижел ангел. Внимавал да не паднат, да не убодат босо краче на някое трънче, да не се подхлъзнат в потока или да се запилеят и загубят в гората. Е, случвало се някой път ангелът да се унесе в песента на птиците и да се радва на тази песен или да се омае от аромата на цветята. Тогава вниманието му отслабвало и ставали някои малки несгоди, но това се случвало много рядко. 

От благодарност за грижата на ангела децата се научили  да обичат Бога и да го почитат. И в опита си да го достигнат те постоянно скачали. Нависоко, защото им се искало  да го хванат. Така веселата им игра се чувала чак  до Седмото небе. 

Но какво станало после? 
После родителите продали къщата на село и купили апартамент в града. Добрият ангел продължил да учи децата на всичко и най-вече да обичат и славят Бога. Това не се харесвало нито на комшиите, нито на родителите. Таткото искал  да е тихо като се върне от работа, а майката все била  ядосана заради обзавеждането - тя искала да купят нови мебели, а не можели  да си го позволят. 

Но децата са си деца, душици чисти.  Те си  хвалели Бога до небесата по своя начин цял ден, както ги бил  научил техният ангел. Това много ядосвало  мама и татко и те се отказали от услугите на ангела пазител.  Потърсили  някой друг да гледа децата. Някой, който по-добъре да се грижи за тях  и да ги усмири.  

Не минало  много време и се намерил друг ангел.  Че бил черен, бил.  Че бил грозен, бил. А за рогата му и дума да не става, но опашката му  била къса.  Обаче смирил децата. Новият детегледач махнал от масата семейната икона и я заместил с  магическа  кутия с копчета. Кутията свирела, танцивала, показвала шарени картенки и децата се залепили за нея като замръзнали. Като натиснеш едно копче - гледаш слоновете в Африка, натиснеш ли второ - вече си на морското дъно, с третото - гледаш как гонят топката,  натискаш четвърто и ти се показва  какви са цените на пазара.  

Децата седели мирни - не мърдали и даже не дишали. Пропускали обяда, пропускали домашните... Всички били доволни - и хлапетата, и родителите, и комшиите. Изглеждало, че новият детегледач няма грешка. Но все пак имал един недостатък. Много се плашел някой да не се прекръсти, а ангелът бил научил децата да се осеняват с кръстния знак. И щом съберели трите пръста да се прекръстят, това не трябвало да се случи по никой начин. 

За това новият детегледач сложил още една, по-голяма чудновата кутия с копчета и в спалнята на децата, а в джобовете им пъхнал по-малки кутийки, също с бутони. Така наредил бутон до бутон,  та трите пръста да са все заети и никога да не са свободни, за да не може децата да се кръстят. 

Ангелът много ги обичал и тайно се промъквал край прозорците, а понякога успявал да влезе и вътре. Така той успял да сложи на кутиите за замръзване на децата по едно свое копче. И щом някое дете го натисне, те отново можели да се кръстят и да играят, да скачат и да обичат, да славят Бога и молитвата им да полети към небето. 

На това копче пишело "изключи".  


(Притчата е превод от сръбски. Публикувана е в   youtube-канала  "Духовник Библиотека"  във видео със заглавие "Кратке риче  1"   . Започва малко след 13-тата минута)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Къде гледаш, когато лъжеш?

След края на богослужението в храма един свещеник обявил пред своите енориаши: - Идната неделя ще беседваме   с вас за лъжата. За да ви бъде...