На 27 март православните почитат света Матрона Солунска. Почитат я и католиците - на 15 март.
Преданието разказва, че Матрона била сираче и в Солун била робиня на еврейка на име Пантила или Павтила, съпруга на военоначалника на града по време на безмилостния гонител на християнството император Диоклециан (III - IV век).
Матрона почитала Христа от малка, но господарката й я принуждавала да приеме юдейството. Когато еврейката разкрила, че Матрона тайно посещава християнската църква, я подложила на тежки мъчения, а накрая я убила и хвърлила тялото й на улицата.
Тялото на мъченицата било погребано от солунските християни извън стените на града. На гроба й започнали да стават чудеса и епископ Александър като узнал това, издигнал там църква в чест на светата мъченица.
Освен църквата в Солун, извън стените на града е имало манастир, посветен на света Матрона, изгорен през 618 година и по-късно възстановен.
Около 992 година мощите са натоварени на кораб за Марсилия, но при буря корабът попада в Барселона.
Мощите на светата мъченица се намират в храма "Св. Матрона" в "Пабле сек" - квартал на Барселона в подножието на хълма Монтжуик.
Св. Матрона Солунска е съпокровителка на Барселона, заедно със св. Евлалия.
Матрона от младостта си била посветена в Християнската вяра. Нейната господарка постоянно я хулела заради вярата и я принуждавала да се отрече от Христа и да отиде в синагогата.
Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога. Това не оставало в тайна от господарката и тя безмилостно мъчела своята робиня заради вята. Светицата често получавала жестоки рани, но с усърдие претърпявала всичко заради Христа и тайно от господарката си ходела на църква.
Един ден иудейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата.
Матрона с дързост отговорила:
- Защото в християнската Църква присъства живият Бог, а от иудейската синагога Той е отстъпил.
Този смел отговор още по-силно ядосал господарката и тя заключила Матрона в тъмен килер, като преди това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила, а Матрона на колене се молела Богу.
Господарката отново я била с твърди жили почти до смърт, после я вързала още по-здраво, заключила я пак в килера и запечатала вратата, за да не може никой да влезе при нея и по някакъв начин да я утеши. Така в затвора си без храна и вода светицата прекарала четири дена, а когато господарката свалила печата и влязла при нея, отново я заварила развързана и в коленопреклонна молитва.
Вбесена от видяното, господарката с ярост пребила мъченицата и отново я тикнала в килера, където по-късно тя предала Богу дух.
Тогава жестоката жена взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата.
Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. На гроба й започнали да стават чудеса и като узнал това Солунският епископ Александър издигнал там църква в нейна чест.
Преданието разказва, че злата съпруга на солунският военоначалник скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се убила.
Според синаксария на мъченицата Матрона Солунска (част от Константинополския синаксарий) Александър е първият епископ на Солун след Медиоланския (град Медиолан е днешен Милано) едикт от 313 година, провъзгласил християнството за равноправна на другите религии и напрактика сложил край на Диоклециановите гонения срещу християните. Епископ Александър пренася мощите на Матрона в града и построява църква, посветена на нея. Не е известно какво е точното разположение на този храм, но той е споменат в VII век в „Чудесата на Свети Димитър“ (13 чудо).
Освен църквата в Солун, извън стените на града е имало манастир, посветен на Света Матрона, изгорен при славянската атака в 618 година и по-късно възстановен.
Около 992 година мощите са натоварени на кораб за Марсилия, но при буря корабът попада в Барселона.
В Барселона мощите първоначално са поставени в църквата „Свети Фруктуозо“ на Монтжуик.
В 1403 година църквата вече е засвидетелствана с ново име – „Света Мадрона“. След разрушаването на първоначалния паралис, изглежда мощите са пренесени в „Свети Павел на полето“.
В 1558 година на Монтжуик е осветена нова църква, посветена на светицата, поддържата от капуцините, в която са положени мощите. Тази сграда е разрушена в 1713 година в Битката за манастира „Света Матрона“ по време на Войната за испанското наследство в началото на XVIII век.
Църквата „Света Матрона“ е възстановена, но мощите на светицата са положени в катедралата „Свети Кръст и Света Евлалия“.
В 1723 година са преместени в манастира на капуцините „Света Матрона“, разположен на площад „Реял“. След разрушаването на манастира в 1835 година, са преместени в днес несъществуващата църква „Свети Архангел Михаил“.
В 1888 година е осветена новата църква „Света Матрона“ в Побле Сек на Монтжуик, в която са положени мощите, но тя изгаря по време на Трагичната седмица в 1909 година. Човек, живеещ в съседство, спасява малка част от мощите, които се почитат и до днес в същия храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар