Коливо се нарича обредно варено жито, което добре познаваме като задължителен елемент от подавките на Задушница.
В светогорския монашески живот приготвянето и благославянето на коливо е сравнително честа богослужебна практика. Прави се в памет на починалите монаси, които се споменават на общите църковни задушници и в съботите.
Коливо се прави и когато в храма се излага икона за поклонение. Винаги се приготвя и в събота, когато се споменават починалите, освен ако не се падне Господски празник, когато починалите не се поменават.
Традиционното коливо се приготвя по следния начин: слага се грухана пшеница във вода, за да набъбне. След това се слага в нова студена вода и завира. След половин час водата се излива и се слага нова и ври, докато житото „разцъфне“, а течността се сгъсти. Някои добавят малко сол. Има практика да се отделя течността, която се прави на сладка напитка със захар и канела. Отцеденото жито се измива със студена вода и се разстила, за да изсъхне. Два-три часа преди литургията се поръсва със счукан сухар (галета), за да попие влагата и се овкусява със стафиди, орехи, бадеми, печени лешници, сусам, нар, канела, карамфил (по вкус). Разстила се в съд и отгоре се покрива със захар.
През последните десетилетия празничното коливо представлява истинско произведение на сладкарското изкуство. Отгоре обикновено има нарусивана икона на храмовия светия, на Майката Божия или на Господ Иисус Христос, но се правят и други красиви картини.
Може е и да компютърни изображения, направени от захар.
Изображенията се правят с цветна захар и са истински произведения на изкуството, които, уви, бързо се развалят, тъй като коливото задължително се раздава на присъстващите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар