Монахът, който никого не осъдил

В календара на Църквата на 30 март е отредено да се чества паметта на  монаха, който никого не осъдил. 

Разказът за този монах ни е оставен от преподобния Анастасий Синаит, който е живял през VII век (починал е през 686 г.); бил е игумен на Синайския манастир, църковен писател, борец срещу съществивали по негово време ереси; чества се на 20 април. 

Ето какъв е и неговият разказ, публикуван в Житията на светиите на св. Димитрий Ростовски: 

Един монах, живеейки в манастира, прекарвал дните си в нехайство, като не се грижел за спасението на душата си, но през целия си живот се предавал на празност. 

Доживял до преклонна възраст, той се приближил до смъртта. Когато се разболял тежко и бил близо до последното си издихание, никак не се боял от смъртта, но се приготвял да се раздели с тялото с веселие, хвалейки и прославяйки Бога. 

Братята, които били около него и игуменът му казали: 

- Ние виждахме, брате, че ти прекарваше целия си живот в празност. Защо в този страшен час на смъртта си така безпечален и радостен? Укрепяван от Божията сила, обясни ни това, за да прославим Бога и ние. 

Братът, като се понадигнал от постелята, им казал: 

- Истина е, честни отци, че прекарвах живота си безгрижно. Ето, сега ангелите Божии ми донесоха и прочетоха пред мен ръкописанието, на което бяха записани всичките ми лоши дела. Като го прочетоха, ангелите ме попитаха: “Знаеш ли това?”. Аз отговорих:  “Да, зная го. Но понеже откакто се отрекох от света и приех пострижение в монашество, не осъждах никога и никого и на никого не се гневях, то моля Бога над мен да се изпълнят думите на Христа, Който е казал: “не съдете, за да не бъдете съдени (Ев. Мат. 7:1); ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец (Ев. Мат. 6:14) ”. И още щом казах това, светите ангели веднага разкъсаха ръкописанието на моите грехове. Ето защо с радост и веселие отивам при Бога. 

Като казал това, този брат с мир предал душата си на Господа.

Популярният американски църковен публицист и подвижник на благочестето  Серафим Роуз (1934-1982) казва: 

Когато започнеш да правиш изявления като: "Тези хора не правят това както следва", би трябвало да се спреш и да алармираш самия себе си. Дори да говориш нещо вярно,  както е до известна степен в повечето случаи,  самото критично отношение е нещо много негативно и опасно и няма да те доведе доникъде. В крайна сметка то може дори да те изведе вън от Църквата. Затова трябва да помниш, че не бива да съдиш или да смяташ себе си за толкова "мъдър", че всичко "знаеш по-добре". Напротив, опитвай се да се учиш, и то дори без думи, от онези хора, които си готов да критикуваш.

 "Ако видиш убиец, или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако реши да я отпусне, ти ще се окажеш даже в по-лошо положение и ще попаднеш в същия грях като този, когото осъждаш и ще погинеш... Трябва да обичаме всички, но ако не можем, то поне да им желаем доброто.", ни поучава старецът Гавриил. 

А ето какво пише св.  Йоан Лествичник: "Бързите и строги съдии на съгрешенията на ближния затуй (именно) страдат от тоя порок, защото нямат съвършен и постоянен спомен и грижа за своите съгрешения. Защото ако човек би могъл да види своите зли дела ясно, без покривалото на самолюбието, той не би се грижил вече за нищо друго, което се отнася до земния живот, размишлявайки, че не би му стигнало време да оплаче дори самия себе си, макар да преживее и сто години и да излее из очите си сълзи колкото цялата река Йордан. Аз наблюдавах плача на истинското покаяние и не намерих в него и следа от злословене и осъждане."