Двама монаси отшелници, живеещи в пустинята, се сговорили всеки да посади пред своята килия палма, за да прави тя сянка по време жарките часове на деня.
Срещнали се те след известно време и единият монах споделил:
- Ето, братко, моля се на Бога да прати дъжд на моята палма и всеки път Той изпълнява моята молба. Моля за слънчеви дни и Бог ми изпраща слънце. А гледай, твоята палма расте доста по-добре от моята. Как се молиш ти за нея?
- О, братко, аз просто се моля: "Господи, помогни на моята палма да расте по начин, който само Ти знаеш като най-добър за нея. " И ето, Господ изпраща и слънце и дъжд, когато е нужно.
В живота ни най-важно е да разберем, че Бог най-добре знае кое е на-доброто за нас и от какво имаме нужда във всеки момент, защото ни обича повече, отколкото ние обичаме себе си. От нас се иска да се смирим и да претърпим , за да може Господ да подреди всичко най-добре за нас. 
Той обръща князете в нищо, съдиите земни прави като нищожни. Едва посадени, едва посеяни, едва се укоренил в земята стволът им, щом Той духне върху тях, те са изсъхнали, и вихърът ги отниса като плява. (Ис. 40:23-24)
Няма коментари:
Публикуване на коментар