Проповедник

Познавам свещеник, който след всяка литургия, както е редно,  произнася  проповед, независимо колко са хората в храма. Признавам, от неговата проповед винаги научавам нещо или най-малкото си поставям въпрос, чийто отговор после търся и обикновено намирам.  

Познавам и друг един свещеник, който също с охота проповядва, но само като има достатъчно публика. Той е начетен,  изглежда  подготвен  по всяка тема, но рядко запомням нещо от неговата проповед.  Докато друг един млад свещеник също за проповедта си се влияе от броя на слушателите, но Господ го е дарил с талант винаги да казва нещо уместно и злободневно и то да се запомни.  

Имам  и  друг познат свещеник, чиято  проповед след литургия обикновено е една и съща. Рядко съм била на оглавявани от него богослужения, но всеки път в  проповедното си слово той казва все едно и също. Попитах негови енориаши дали не ми се е сторило така, но те потвърдиха моите впечатления. Няма лошо, така хората  наизуст научават това, което има да им каже.   

Преданието разказва за един проповедник, който отишъл в един град, за да обърне в своята вяра неговите жители. В началото хората слушали неговите проповеди, но по-късно постепенно започнали да си разотиват, докато накрая започнали да си тръгват всички и никой да не го слуша. Но въпреки това той продължил да проповядва.  

Веднъж  покрай него минал непознат човек и го попитал: 

- Защо ти така упорито продължаваш да четеш  твоите проповеди, макар че никой не те слуша?

- В началото се надявах да променя тези хора - отвърнал проповедникът. - А  сега продължавам  проповядвам само за това те да не ме променят мене.  

 Има една притча и за това как проповядва дяволът.  Веднъж един монах влязъл в църква да се помоли. Гледа,  на мястото на свещеника проповядва демон, облечен в свещенически одежди. Застанал монахът настрани и започнал внимателно да следи думите на демона, за да го улови за някоя дума, която казва лъжа. Но демонът говорел всичко точно както е в светото Писание, нищо не променял. И така било до края на проповедта. 

Проповедта приключила. Хората се разотишли. Тогава монахът се приближил до демона и му казал: 

 - Познах те: ти си демон! 

 -Точна така - отговорил той. - Исках да те уловя за някоя дума, но ти за всичко говореше правилно!- казал монахът. 

 - Постарах се - отговорил поласкан демонът. 

- Е, добре, в какво се състои твоята тайна? - попитал учуденият монах.

-  Аз говорех без любов в сърцето и знам, че тези хора няма да постъпят според моите думи. И това ми стига - признал си дяволът.