Къде гледаш, когато лъжеш?

След края на богослужението в храма един свещеник обявил пред своите енориаши:

- Идната неделя ще беседваме   с вас за лъжата. За да ви бъде по-лесно да разберете за какво става дума, преди това прочетете 17-та глава от Евангелието на св. ев.  Марк.

Следващата неделя преди началото на своята проповед свещеникът обявил:

 - Моля тези, които са прочели 17-та глава, да вдигнат ръка. 

Почти всички присъстващи в храма вдигнали ръка.

- Ето точно с вас исках да поговорим за лъжата - казал свещеникът. - В Евангелието на Марк няма 17-та глава. 

 

Тази притча ме подсети как моята баба Кая изобличаваше псевдоинтелектуалците. При нея се събираха на кафе и чай различни хора, които сядаха край голямата маса, застлана с колосана данетелена покривка и докато отпиваха малки глътки от горчивото кафе, беседваха на всевъзможни теми. 

Когато сред гостите в салона на баба се появеше някой всезнайко, тя пускаше многозначителна усмивка и започваше да разказва за книгата, която чете в момента. Обикновено споделяше някоя злободневна история, позната на гостите, а накрая си измисляше заглавие на книгата и питаше дали някой я е чел.  Често многознайковците се изхвърляха, че познават тази книга и така тя ги хващаше в лъжа.  

Тогава подхвърляше забележка:

- Интересно накъде ли гледат хората, когато лъжат.  

Не казваше нищо повече, но на такъв човек доверие повече нямаше. 

А на мене ми казваше: 

- Добре запомни: Когато не казваш истината, лъжеш себе си, че Господ не знае за това. 

Така от дете  до живот запомних деветата Божия заповед    " Не лъжесвидетелствай против ближния си" във възможно най-краткия вариант  - просто "Не лъжи!"