петък, 23 април 2021 г.

Лазаровото възкресение е най-голямото чудо


Православните християни се готвят за Страстната седмица



Православните християни от целия свят вече са съвсем близо до Празника на празниците. Наближава денят, в който Църквата ще възгласи победата над смъртта и тлението и началото на вечния живот с възгласа "Христос възкръсна!" Всички с една уста и едно сърце ще се зарадват: "Наистина възкръсна!". 

Преди това вярващите ще са преминали ден по ден Христовите страдания през Страстната седмица, която е време на покаяние и скръб. 

В подготовка за това Църквата е отредила преди Страстната седмица да се празнуват две знаменателни събития от земния живот на Иисус Христос. 

В съботата на Шестата седмица от Великия пост се припомня най-голямото чудо, извършено от Спасителя - възкресяването на починалия преди четири дни Лазар. Това става шест дни преди юдейския празник Пасха. Христос е тръгнал за Йерусалим, но преди да стигне там отива в дома на своя приятел Лазар, защото сестрите му Мария и Марта са Го известили, че е болен. Когато Иисус научава това, според свидетелството на евангелиста Той казва: "Тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий." 
И наистина. Четири дни след смъртта си Лазар е съживен пред очите на народа. Помолени от Христос, самите хора участвали в това като преместели камъка, с който била затворена погребалната пещера, а после махнали от Лазар погребалните му завивки. 

Чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Така те получили и важен урок от Господ, че трябва да помагат на ближните си да се освобождават от веригите на духовната смърт. 

Но възкресението на Лазар предизвикало силното негодувание на първосвещениците и фарисеите и точно в този момент е решено Иисус да бъде уловен и при първа възможност да бъде убит. Христос е готов за това. Когато по време на приготвената за Него вечеря в дома на Лазар Мария е помазала нозете му с драгоценно миро, а Юда Искариотски е възроптал, че то не е продадено, за да се съберат пари за сиромасите, Иисус казва: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. 

Това наистина са последните земни дни на Спасителя. На другия ден - в неделята, се празнува тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим. 

От светото Евангелие знаем, как народът, виждайки в Христа очаквания Спасител, с възторг размахвал палмови клонки, постилал дрехите си, дето минавал Той, хвърлял цветя. Хората пеели и възклицавали: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев". 

Множеството, което е с Него, когато Той вика Лазар от гроба и го възкресява от мъртвите, свидетелства за чудото. За това Го и посреща така народът, защото вече е чул за това чудо. И отново, и отново, както всяка година от хилядолетия, възседнал ослето Христос влиза в Иерусалим, идва в храма и с царствена власт изгонва оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки, за да извърши множество изцерения на слепи, хроми и недъгави преди да тръгне към Голгота и изкупителното си дело на Кръста. 

Тези евангелски събития са повод за радост, повод за празник на всички хора, не само в Църквата. Те присъстват подобаващо и в народния календар на българина. 



Лазарките наричали за предпазване от змея



Според традицията на Лазаровден лазарки обхождат къщите, а на Цветница (Връбница, Неделя Вая) с цветя и върбови клонки се отива в храма. Двата празника са свързани и преливат един в друг. 

Подготовката за лазаруването започвала още от Среднопостница – средата на Великия пост. Момичетата си избирали водачка и заедно учели лазарските песни и игри. На Лазаровден, нагласени, понякога в невестинска премяна и накичени с цветя и венчето девойките тръгвали на групи от дома на водачката и обикаляли всички домове в селото. Обикновено това ставало от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница. Пропускали само къщите, където има болен или скоро починал, а и било строго запретено в една къща да се лазарува два пъти. Щом влезели в двора, лазарките запявали песни за всеки член от семейството като започвали от най-стария. Пеели за синове и внуци, за красиви девойки и прекрасна любов, за смели юнаци, за хубост, за берекет и богатство. Стопаните им подарявали бели яйца като символ на новия живот и на радостта, мас, брашно и друго каквото имат. 

Къща, в която са идвали лазарки, е честита през цялата година, вярвали, вярват и сега хората. На този ден обредно били обхождани нивите и ливадите, пак с желанието за здраве и плодородие. А на лазарското хоро идвало цялото село, за да бъдат огледани и избирани бъдещите невести. 

Рано сутринта на Цветница момичета отивали на реката с китки, венчета или малка питка с форма на бебе, която наричали „кукла“, за да „кумичат“. Момите се нареждали на брега или на моста и пускали във водата венчетата или китките, или парче от питката. Момичето, чието венче излизало най-отпред било обявявано за „кумица“. Тази девойка била на специална почит, носели я на ръце и я уважавали много. По някои краища даже в нейна чест девойките мълчали, „говеели“ до третия ден на Великден. Тогава тя канела своите лазарки в дома си, гощавала ги с баница и червено яйце, прощавала им символично за всичко и едва тогава те проговаряли. 

Пускането на венци от девойките по реката било свързано и с желанието им да се задомят. Според някои вярвания ако венецът бил хванат от момък, той трябвало да поиска момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели специални любовни песни с надежда венците им да бъдат уловени точно от този, който им е на сърцето. 

Този ритуал на „кумичине“ имал още едно предназначение. Преди да пуснат своите китки в реката момите играели и пеели други специални песни - за предпазване от змея и от неговата опасна и зловредна любов. Змеят живеел извън селото, някъде вдън горите, или в пещера, или в някой извор. Той можел да лети из облаците, имал огромна сила, с едно духване можел да извади огромни дървета, а с едно поемане на дъх – да ги изправи. Нищо добро според земните представи не я чакало залюбената от змей мома. В някои приказки се разказва, че змеят се венчавал за избраницата си, двамата заживявали щастливо и им се раждали змейчета, но по-често сватбата със змея била другото име на смъртта. 

И тази година Лазаровден е в особено време. Човечество се намира в дни на изпитание, в условията на небивала в световен мащаб карантина заради опасността от зараза с коронавирус.  

Мерките за въвеждане на социална дистанция между хората  и носенето на маски бяха приети като надежден начин заразата да не се разпространи. 

Но ако лазаруването се отложи заради мерките за сигурност, това изобщо не значи, че Христос няма да възкреси Лазар. 

 Ясно е, че и в храмовете е редно да се спазват всички тези задължителни за безопасността на хората санитарно-хигиенни правила. 

За мнозина празникът на Възкресението Христово е единственият ден в годината, когато отиват в храма, но ето че този път може да  се наложи да пропуснат и в това няма да има нищо фатално. 

 Важното е Спасителят да се ражда и възкръсва в сърцата ни и ние да сме едно с Него. Всеки сам ще направи своя избор дали след Великия пост ще приеме свето причастие и как, къде и кога ще го направи. 

Важното е да си пожелаем "Да бъде!" и в мир да посрещнем на Великден Възкресението Христово, ­ и в мир да се поздравим с победния поздрав : "Христос воскресе!" ­ "Воистину воскресе!" ­

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Как минава Страстната седмица в храма?

Да обикаляш черквата на Великден и да се провреш под масата на Разпети петък , не е това Възкресение Христово. Така една съвременна баба се ...