неделя, 7 март 2021 г.

Леворечки манастир "Св. 40 Севастийски мъченици"


В календара на Църквата има празник, посветен на светите  Четиридесет  Севастийски мъченици. На този ден Църквата отдава почит на 40  римски войници от арменската  военна част  в град Севастия  (сега град  Сивас) в т. нар. Малка Армения. Тези храбри войни загиват след жестоки мъчения заради  своята вяра в Христа през 320 г. Това става по време на гоненията срещу християните на император Лициний,  започнали през 316 г. Първото сведение за  тяхното мъченичество е оставено от св. Василий Велики, потвърдено и от св. Ефрем Сирин след беседа между двамата. 

Севастийските войни  били поканени  да се отрекат от своя Бог, но като отказали,   били осъдени да замръзнат в леденото езеро до града. Само един войник се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се стопли, умрял  на място. Другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми. След като оцелели в ледените води, били подложени на още мъчения и накрая  - изгорени на клада, за да не може да бъдат погребани. През  436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

Храм в тяхна чест построил в столицата си Търново и българският цар Иван Асен ІІ  по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при  Клокотница. Битката станала в деня на светите 40 мъченици през 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в село  Мерданя и в чест на тая среща край селото е построен манастир "Свети Четиридесет мъченици", който съществува до сега.

В народния календар този празник се нарича Младенци и е свързан с обичаи, насочени към здравето на децата, но и по някаква причина със змиите, за които се смята, че на този ден изпълзяват от зимните си леговища. По сега следвания от Българската православна Църква календар празникът е на 9 март, то по староотеческия календар е 13 дни по-късно - на 22 март.  

Като Младенци този празник е на особена почит в Трънския край.  

Недалеч от трънското село Лева река е разположен манастир, посветен на светите Четиридесет Севастийски мъченици.  Десетилетия наред  беше запуснат и изоставен, но не и забравен. Хората от близките села обичаха светата обител и копнееха за възраждането й. Сега, благодарение на осъществен проект, финансиран  безвъзмездно от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), манастирът е въстановен и отново там има монашески живот и молитвен дух.

Според местно предание мястото, на което е построен манастирът,  било посочено лично от българския цар Петър Делян още в първите години  на XI век. В селото живеел стотникът от неговата армия Богдан, ослепял в битка.  На връщане от важно сражение царят решил да се отбие от пътя си и  да го види.  При вестта за идването на василевса, хората се впуснали в трескава подготовка за посрещането му . Когато той и свитата му приближили, децата започнали да викат:"Идат! Идат!” Стотникът Богдан чул виковете и също излязъл да посрещне царя, но в този миг пред очите му блеснала светлина и той възкликнал "Виждам!". Слепецът прогледнал, а Царят го прегърнал,  после забил копието си в земята и заповядал на това място да се направи манастир на светите 40 мъченици.
Това предание  не кореспондира съвсем с историческите факти. Малко са и сигурните сведения  за историята на този манастир. 
Според специалистите манастирът е основан през  XV-XVI в., но както повечето от църквите и манастирите по  тези места, е претърпял чувствителни промени през XIX в.  Надпис  на северната стена до певника, сочи, че  манастирската църква е обновявана през 1850 г.  В Държавен архив - Перник е запазена стара летописна книга на училището в селото и там е отбелязано, че точният период на откриването му не се знае, но през 1846 г. учебните занятия се водят в частни селски къщи. Учител е Стоимен Малолидарски от село Видрар.  От 1847 г. уроците се водят в новопостроената за целта черковна килия при манастира "Св .Четиридесет мъченици". Пръв учител там е Никола П. Миленков от Лева река, преселил се в последствие в град  Кюрия в Сърбия. По-късно е пристроена още една килия към църквата, която служела като общежитие на учениците от близки и по-далечни села.

Местната информация и данните от теренно проучване разкриват, че пристроената част на храма е била просторна и че е имала галерия. Преизграждането на църквата засегнало чувствително стария храм. Певниците били преизградени, а заедно с това са унищожени и стенописите им. Иконостасът бил пренесен на запад, а в южния певник е изграден голям прозорец. Останалата част от стенописа, открита и изложена на атмосферните влияния, паднала отчасти и се запазили само отделни фрагменти.  По-късно новата пристройка  е рухнала и  старата част на църквата останала открита на запад.  В двора около храма и сега се намират едри квадри от някогашната сграда.


Не много отдавна  манастирът в Лева река стана  медийно популярен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като образ на единия от създателите на глаголицата - св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се превърна в сензация, заради погрешното твърдение, че зографът е обявил за светии двамата равноапостолни братя  преди те да бъдат  официално канонизирани. Но още през 1989 г.  професор  д-р архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.)  беше коригирал  това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова - Джонова, публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река в книгата си  "Археологическите паметници в Пернишки окръг" (1982).  
Според нейното,  цитирано в медиите твърдение,  зографът, който ги изписва, всъщност пръв обявява братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век, но това е доста погрешно тълкувание, защото Солунските просветители са били причислени към  преподобните и свети мъже на Църквата даже като равноапостоли много по-рано.
"Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ", уточнява проф. архимандрит Павел Стефанов в своята  статия  „Надписи към стенописите в Лева река”, публикувана в брой 1 от 1989 г. на списание „ Български език”.  


Църквата е богато украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век, смята той. Като съди от надписите по стенописите, написани на гръцки и български език, а така също и някои техни диалектни особености,  заключава, че са създадени от зографи, които произхождат от Костурско. Според него на погрешно разчитане се основава и твърдението на Димитрина Джонова, че в храма са рисувани личности от „Азбучна молитва”  на Константин Преславски.  Допуска се,  освен това, че през XVII век култът към светите братя Кирил и Методий е бил позабравен. Едва по-късно,  през 1845 г. школуваният живописец Коста Вельов при изписването на църквата "Св. Димитър" в трънското село Ярловци диференцира образите на св. Кирил Философ Александрийски и на  св. Константин-Кирил Философ. За съжаление авторите, писали за манастира,  почти дословно повтарят Джонова и не добавят нови моменти към историята на обителта.

До преди няколко десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползвал с голяма популярност в района. Селото беше добре населено, имаше училище, което беше сред последните закрити в Трънския край.   През 70-те години на XX в. храмът е обявен за паметник на културата с национално значение. Тогава е направена  консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова от тогавашния НИПК, сега НИНКН и със съдействието на Регионалния исторически музей в Перник.

През есента на 2009 г. е направен ремонт с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл  - по това време дългогодишния директор на НИМ Божидар Димитров, вече покойник.


Доскоро храмът  беше единствената следа за същесвувалия край нея манастирски комплекс. Сега, благодарение на европейско финансиране, осигурено чрез ПРСР (2014-2020), манастирът е възроден.  Напълно е възстановен манастирският  конак. Благоустроен е дворът. С нов дренаж  е манастирският храм, който претърпя обновление и отвътре. В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена  са инвестирани  над  644 хиляди лева.




След приключването на предвидените в проекта дейности по обновяването на манастира на 6 април 2019 г.  там беше  отслужен водосвет от викария на Софийския митрополит Белоградчишки епископ Поликарп   

Манастирът е действащ. Населник на манастира е монахът Хрисант от братството на Църногорската света обител.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Къде гледаш, когато лъжеш?

След края на богослужението в храма един свещеник обявил пред своите енориаши: - Идната неделя ще беседваме   с вас за лъжата. За да ви бъде...