понеделник, 8 март 2021 г.

Паметникът от Пчелинци - знак на Освобождението


Върху каменен обелиск в някогашното село Пчелинци в Пернишко веднага след Освбождението през 1878 г. отбелязали „га ни презема цар Александър”. Селото потънало под яз. „Пчелина”, паметникът останал

Най-вероятният първи паметник на Освобождението на България  от османското владичество е  каменен обелиск от някогашното село Пчелинци в Пернишко. Днес селото лежи под язовир „Пчелина”, но в двора на селското училище, което е останало встрани от водата, се е запазил този паметник. 

 В много приписки към напрестолните евенгелия в православните храмове с ръката си свещенниците или клисарите  са записвали паметните дати на пристигането на руските войски. Това  обаче е паметна записка върху камък.

Предположението, че това е първият паметник за Освобождението принадлежи на известния български  археолог проф. Стамен Михайлов. По спомени на проф. д-р Михаил Попов, споделени в  издадената от него през 1984 г. краеведска книга „Пчелинци”, проф. Стамен Михайлов отивал да проучи старата църква на Пчелин камък, намиращ се над  язовир „Пчелина“. Той случайно забелязал  обелиска в двора на училището и с окото на специалист открил две важни дати върху него – 1794 и 1878г.  

Изключително интересният каменен обелиск от с. Пчелинци е увековечил две събития – смъртта  на някой си Митре Гьондеро (1794 г.) и Освобождението на България  през 1878 г. 

В  публикация в кн. 2 на сп. „Археология” от 1973 г.  изследователят съобщава за находката си и цитира надписите върху паметника.

Възпоменателният паметник представлява  пирамидално издялан камък, висок 1.42 м. В горната част на пирамидата е издълбан 7-раменен кръст с разширено долно рамо. Под кръста е изрязана годината 1794 г., следвана от едно собствено име Митре,  сега изтрито и станало нечетливо.  Според специалисти прякорът Гьондеро подсказва, че човекът е бил от малкото българи, удостоени с правото да носят оръжие в османската империя. Предполага се, че е бил посечен от кърджалии.


При идването на руските  войски  по тези места върху унищожения надпис на стария надгробен паметник е издълбана паметна бележка: „1878 год. От тука га ни презема царъ Александрия”.

„Нашата страна е осеяна с паметници, които българският народ е издигнал за увековечаване паметта на загиналите руски воини в Руско-турската  война, но малко са паметниците като този в Пчелинци, които, макар и лаконично, хроникират това събитие.”, коментира преди време уредникът от Регионалния исторически музей в Перник Иван Ерулски, по чиято идея паметникът беше изваден от фондовете на музея в навечерието на 3 март през 2014 г. , за да бъде показан във формата "Един експонат - една изложба". Той подчерта тогава, че в  това се състои и неговото изключително значение за българската  история.

Надписът върху камъка е повече от показателен – в него не става дума за освобождение, а за превземане.

По инициатива на кмета на община Ковачевци Васил Станимиров паметникът беше върнат на мястото му и сега се намира там.  




Освен този паметник извън водите на язовир „Пчелина” от село Пчелинци са останали  църквата, училището и една каменна чешма,  построена през 1788 г. от майстор Стоичко, с изписани лични имена: Михо, Божко и Деян. Предполага се, че паметникът на Митре Гьондеро и чешмата са дело на един и същи майстор-каменоделец.  



Върху останалото от храма на селото, посветен на светото Успение на Пресвета Богородица сега е направена практически нова църква изцяло от бетон. Стои на груб строеж, а вътре има запазени части от иконостаса. В олтара няма нищо - престолът липсва. 

Село Пчелинци е изселено от землището си през 1968 г. Хората са преместени да живеят главно в Радомир, където има цял Пчелински квартал, но и в Перник и София. През 1978 г. селото е заличено от списъка на населените места в България и землището му става част от това на село Калища. Така неговата история става част от историята на община Ковачевци. 

Според разказа на проф. Михаил Попов, в селото се помнело и разказвало от поколение на поколение, че някога при сражение с османлии, които идвали отдолу към селото, при Гьондерското мосте при Могилата бил убит някой си пчелинчанин, който по обичая бил погребан на самото място. На това място е стоял и самородния, леко обработен черен надгробен камък, за да напомня за това събитие, подробностите за което времето до голяма степен е изтрило, както от камъка, така и от народната памет. Проучванията показват, че убитият българин е Митре Гьондеро. В памет на неговата гибел, мостчето при което е загинал, било наречено „Гьондерско мосте”. Според проф. Попов негов внук със същото име по-късно при неустановени още обстоятелства също става кръвна жертва. . Годината 1794 е една от  около 20 години на кърджалийските вилнежи, пожарища и грабежи, за които хората в Пчелинци пазели и други спомени. Според преданието  те изболи със своите саби и боздугани очите на светиите в църквата на Пчелин камък.

Повече снимки от останалото от село Пчелинци може да се видят ТУК.

(Архивните снимки са предоставени от Иван Ерулски)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Къде гледаш, когато лъжеш?

След края на богослужението в храма един свещеник обявил пред своите енориаши: - Идната неделя ще беседваме   с вас за лъжата. За да ви бъде...