Свършили земните дни на един праведен човек и Господ го прибрал в Рая. Там било приказно красиво - вечна пролет, пъстри цветя, тучни поляни, мир и любов, изобилие от блага.
Праведникът се радвал на своята участ, но един ден проявил любопитството и помолил Бога:
- Господи, дали може да ми покажеш Ада!
Съгласил се Бог и му отворил небето, за да хвърли поглед към грешниците и техните мъчения.
Каква била изненадата на праведника, като видял същата картина, каквато и в Рая - прелестна природа, изобилие на блага…
Единствената разлика била, че всички хора там изглеждали много нещастни, плачели и страдали от участта си.
- Защо плачат тези хора, Господи? - попитал праведникът. - Не виждат ли, че живеят в Рая като нас?
- Не! - отвърнал Бог. - Те си мислят, че нищо не им е дадено. Те вярват, че в Рая е съвсем различно и много по-хубаво. Това е единствената разлика между вечното райско блаженство и адските мъки.
Поука: Когато Господ е създавал човека, той го е предопределил за Рая. Раят е в него самия.
Но изкушенията и грехът пращат някои човеци в Ада.
Ненаситно е човешкото око и докато е жив, човек мисли, че другите живеят пo-дoбрe, a той е oбрeчeн на бедност, страдание и несекващи беди. Aкo cпрeм дa ce cрaвнявaмe с другите, щe зaживeeм в нecрaвнимa блaгoдaт и бoгaтcтвo. И ще сме благодарни за всичко, което Господ ни е дал. А Той най-добре знае кое е най-добро за всеки от нас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар