Неделя на всеопрощението.
Пред нас се открива голяма и дълбока тайна. Проблясва пролетта на поста.
Време на очистване. Трогнати сме.
Силно чувстваме този повик към нас, защото сме били създадени за райски живот, а грехът ни лиши от това блаженство.
Църквата тихо свети с искрици на надежда. Преобразува нашия живот и ни показва истинската красота.
Сега всичко се обновява. Подготвя се за своето пътуване.
Светлите одежди се сменят и се обличат тъмни.
Чува се трепетна мелодия, която като вик на душата напълно изпълва храма.
"Не обръщай лицето свое от чадото твое, защото страдам. По-бързо ме чуй, погледни ме, погледни душата моя. и спаси я."
Това е повик да започнем светлото време на поста. Повик да застанем пред Бога и красотата на Неговото Царство. Ние се стремим към това Царство. Знаем, че нямаме друг дом, друга радост и цел. Но прогонени оттам страдаме в тъгата на греха.
С объркани чувства на отчаяние и надежда, на тъмнина и светлина започваме нашия подвиг, за да се освободим от отчуждението и омразата, които са най-голямо тържество на греха в света.
Най-важният пробив от неговия мрак е прошката, връщането към единството, съгласието и любовта.
Затова - да простим, защото само така ще ни освети всеопрощаващата любов на Самия Бог.
Сега цялата подготовка е завършена. Стоим пред празненството и чувстваме, че само Бог може да спаси душите ни.
Като се молим за прошка един на друг, се приобщаваме към излиянията на любовта, единството и братството.
Предстои ни 40-дневно скитане във времето на Великия пост.
Видео проповед от Бигорския манастир - виж ТУК.
Няма коментари:
Публикуване на коментар