Един монах имал любовта на петима от старците в манастира, но един не го харесвал и се стараел да го оскърбява по различни начини. Монахът изгубил търпение и като оставил обителта, се отдалечил в друга. Там осем души се отнасяли към него с любов, но двама го ненавиждали. Той напуснал и отишъл в трети манастир, но там само седем от братята проявявали някакво благоразположение към него, а петима се отнасяли с голямо неудоволствие. Монахът отново решил да търси ново убежище.
По пътя той размислял за своето нещастие и се ужасявал при мисълта, че навсякъде може да му се случи
същото. Той търсел начин как да се спре и да заживее на едно място и след дълги размишления намерил...
Това се оказало търпението! Зарадван от щастливата мисъл, той взел един лист и написал: ТЪРПИ! След
това влязъл в първия манастир, който срещнал.
Тук нерядко се случвало на добрия старец да понася досадата не само на един или двама, но понякога
и на всички братя. Въпреки това поради дадения на Бога обет той не искал да го нарушава, никога не се
изкушавал, дори и в мислите си да променя последното си местопребиваване. Когато се случело някой много
силно да го огорчи, той само изваждал от пояса си хартийката и прочитал: ТЪРПИ В ИМЕТО НА ИИСУСА,
СИНА БОЖИЙ, след което се успокоявал. По този начин добродетелният старец прекарал спокойно целия
си живот.
Който иска да живее спокойно в обществото, сред хората, трябва с равнодушие да посреща всички
неприятности, които ще му бъдат причинявани. Без тази много необходима добродетел човек ще променя
място след място и целия му живот ще бъде подобен на вихър.
Из "Училище за благочестие", том 1
Няма коментари:
Публикуване на коментар