На 18 март 1956 г., преди 65 години, пред Господа се е представил светител Николай (Велимирович). Молитвите му да имаме!
(Снимката е от неговата икона в притвора на храма "Св. Николай" в родното му село Лелич, където почиват неговите мощи).
"Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след св. Сава Сръбски! Амин!", казва за него св. Юстин Попович.
На 18 март 1956 г., преди 65 години, пред Господа се е представил светител Николай (Велимирович). Молитвите му да имаме!
(Снимката е от неговата икона в притвора на храма "Св. Николай" в родното му село Лелич, където почиват неговите мощи).
"Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след Св. Сава Сръбски! Амин!"
Светител Николай е оставил богато богословско наследство, автор е на много богословски съчинения и трудове. Сред тях са "Беседи в подножието на планината", "Над греха и смъртта", "Молитви край езерото", "Охридски пролог" (сборник със житията на светците), а в последните години на живота си и "Жътва Господня" "Недостижимата страна", "Единственият Човеколюбец". От 1932 г. владика Николай започва публикуването на свои писма до негови духовни чада - писма, близки до съвременната действителност, проникнати с жизненост и християнска просветеност. В простото по форма, но изречено с апостолска власт и любов слово на светителя се разкрива богатият му (и придобит с много труд) опит в духовния живот, в него сияе един истински християнски мироглед, така необходим на търсещите души днес. това е причината той да е на особена почит сред православните не само в родината му.
(Снимката е от неговата икона в притвора на храма "Св. Николай" в родното му село Лелич, където почиват неговите мощи).
"Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след Св. Сава Сръбски! Амин!"
Светител Николай е оставил богато богословско наследство, автор е на много богословски съчинения и трудове. Сред тях са "Беседи в подножието на планината", "Над греха и смъртта", "Молитви край езерото", "Охридски пролог" (сборник със житията на светците), а в последните години на живота си и "Жътва Господня" "Недостижимата страна", "Единственият Човеколюбец". От 1932 г. владика Николай започва публикуването на свои писма до негови духовни чада - писма, близки до съвременната действителност, проникнати с жизненост и християнска просветеност. В простото по форма, но изречено с апостолска власт и любов слово на светителя се разкрива богатият му (и придобит с много труд) опит в духовния живот, в него сияе един истински християнски мироглед, така необходим на търсещите души днес. това е причината той да е на особена почит сред православните не само в родината му.
Тук предлагаме много поучително писмо до потърсила съвет от светиля майка:
Оплаквате се от своите деца – от своите родни деца!
Наред с редовните часове в училище сте плащали на частни учители за уроци по пиано и френски. И сега те не Ви дават мира със своето непрестанно дрънкане на пианото; а когато, смеейки се, говорят помежду си на френски, Вие усещате, че Ви се подиграват.
Наскоро сте искали да отслужите панихида на гроба на най-големия си син, който е загинал във войната. Съобщили сте това на децата си, но те не искали и да знаят за Вашата панихида. Още със ставането си от постелята те седнали зад пианото и започнали да свирят.
-Деца-казали сте им Вие,-днес не трябва да се свири. Днес правим панихида за покойния Мирко.
-Ами ето, ние му свирим траурен марш – отговорили те и се залели от смях.
И Вие сте отишли сама, както казвате, „сякаш от гробище на гробище”, като през целия път сте плакали и ридали.
Ех, ако навреме бяхте взели на своите деца добър възпитател, който да ги учи на Божия закон! Щяхте да имате деца, а не маймуни и папагали. Защото и маймуните могат да бъдат дресирани да свирят, и папагалите – да говорят, но на Божия закон могат да се научат само човешките синове и дъщери.
Разказват, че една руска аристократка отишла при св. Серафим Саровски и се оплакала, че не е доволна от учителите по френски, които била наела за децата си. Попитала го какво да прави.
Старецът й отговорил:
- Ти, майчице, по-добре научи децата си как да се молят на Бога, а френски след това лесно ще научат.
И така, децата трябва да се учат първо на най-важното, защото онова, което се научи от малък, не се забравя лесно. Второстепенните неща могат да се изучат и по-късно, а и да бъдат забравени, не е голяма беда. Но ако най-важните неща неща бъдат пропуснати, слабо научени или забравени, то тогава звукът на пианото заглушава молитвата, а френският се използва за осмиване на родителите!
Благият Бог нека Ви е на помощ!
Трудно е сега да бъде даден съвет. Когато сърцето се размъти, трудно е да го избистриш – по-трудно, отколкото да избистриш и най-мътния поток. Търпете и се молете за децата си. Може би с търпението си малко по малко ще ги накарате да се засрамят, а с молитвата си ще измолите помощ от Всемогъщия Бог. Но преди всичко – покайте се пред Него, че не сте научили децата си първо на Неговия Закон.
Чуйте, небеса, и слушай, земьо, защото Господ говори: Аз възпитах и въздигнах синове, а те се побуниха против Мене (Ис. 1:2).
Превод: Диляна Иванова
Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая”, ИК “Омофор”
Няма коментари:
Публикуване на коментар