И да - датата 3 март е обявена за национален празник на България. Това става през 1991 г. с решение на Народното събрание. Възприето е да се смята, че това е денят Освобождението на България от османско иго (или може би владичество все пак, защото не зная какво точно значи иго в този случай и смисъл.) На този ден в малкото рибарско селище Сан Стефано край Одрин е подписан т. нар. Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Възприето е да се смята, че този акт ознаменува Освобождението на България. По това време Александър II Николаевич е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881 г.)
Много е вероятно още преди около 140 години да е започвнало това - всеки път, когато се отслужва света Литургия в български православен храм, по време на Великия вход българските духовници да отправят възглас към Всеподателя Бога да помене в Своето Царство руския император Александър Николаевич, като се пояснява, че той е "освободител наш". Това продължава до ден днешен, макар че на повечето българи отдавна им е известно, че император Александър II е заслужил своето прозвище "Освободител" в Русия, а не заради освобождението на България. Ако е нужно обяснение, нека отбележим, без да се впускаме в подробности, че Александър II е известен с либералните реформи, които се извършват по негово време в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г. - около 20 милиона руски селяни са избавени от крепостната зависимост. Тъкмо този акт е причина за прозвището Цар Освободител.
Поменаването на Александър II като "освободител наш" е заради на литургията в българските храмове се обяснява с победата на Русия в Руско-турската война от 1877-1878 г., В резултат на тази победа част от българските етнически територии са освободени владичеството на Османската империя и стават автономно княжество под руска опека. Съгласни сме, че не бива да се отрича историческото обстоятелство, че след тази победа Третото Българско царство е факт, но в същото време трябва да сме наясно, че войната не е за освобождаване на угнетеното християнско население в пределите на Османската империя, а за да може Русия да си осигури геополитически плацдарм за превземането на Цариград и контрол над Проливите. Руският император е воден преди всичко от руските имперски интереси.
Протоколът от Сан Стефано си представя окупираната „руско-дунавска област“ като „Задунайска губерния“ на Руската империя. Документът на практика узаконява практически неограничена окупация на България от руската армия. И това българите са започнали да го осъзнават веднага след т. нар. „освобождение“, защото усещали на гърба си за какво работят руските генерали и администратори в новосъздадените български държавни институции. Но машината на пропагандата успява трайно да внедри в съзнанието на българина мита за благодеянията на Цар Освободител.
Наскоро ми разказаха за едно 9-годишно българче, което в час пред съучениците и учителката споменало, че след 1944 г. България е била под руско робство. Детето знаело какво говори, защото темата била обсъждана с баща му, който осъзнато възпитавал сина си в този дух. Учителката не направила проблем от репликата, но дете от класа с майка рускиня попитало вкъщи какво е искал да каже неговият съученик. Все пак се възраила известна буря, защото майката рускиня, а и други родители реагирали. Момченцето се отървало без порицание, но в него се загнездил червай на съмнението каква е причината за тази реакция, защото то все пак от татко си знаело това. Хлапакът прочел, проучил и един ден на нивото на своята компетентност убедено заявил " И все пак сме били под руско робство." (Нали си спомняте това "И все пак тя се върти!"). Е, слава на Бога, надежда има, че митът за руските благодеяния ще бъде изкоренен.
Не намерих сред познатите ми свещеници някой, който да ми каже кога са започнали да споменават императора Александър Николаевич на литургия, но познавам неколцина духовници, които пропускат името му, затова пък на Великия вход казват възгласа: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона" Да, има такова решение на Светия Синод на БПЦ. Намирам за уместно да го припомня:
РЕШЕНИЕ на СВ. СИНОД от 29.04.2015 г. за богослужебно споменаване на НВ Симеон ІІ, цар на българите
29 април 2015 20:06, Българска Патриаршия
На днешното си заседание Св. Синод разгледа предложение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и след проведеното гласуване единодушно
Поменаването на Александър II като "освободител наш" е заради на литургията в българските храмове се обяснява с победата на Русия в Руско-турската война от 1877-1878 г., В резултат на тази победа част от българските етнически територии са освободени владичеството на Османската империя и стават автономно княжество под руска опека. Съгласни сме, че не бива да се отрича историческото обстоятелство, че след тази победа Третото Българско царство е факт, но в същото време трябва да сме наясно, че войната не е за освобождаване на угнетеното християнско население в пределите на Османската империя, а за да може Русия да си осигури геополитически плацдарм за превземането на Цариград и контрол над Проливите. Руският император е воден преди всичко от руските имперски интереси.
Протоколът от Сан Стефано си представя окупираната „руско-дунавска област“ като „Задунайска губерния“ на Руската империя. Документът на практика узаконява практически неограничена окупация на България от руската армия. И това българите са започнали да го осъзнават веднага след т. нар. „освобождение“, защото усещали на гърба си за какво работят руските генерали и администратори в новосъздадените български държавни институции. Но машината на пропагандата успява трайно да внедри в съзнанието на българина мита за благодеянията на Цар Освободител.
Наскоро ми разказаха за едно 9-годишно българче, което в час пред съучениците и учителката споменало, че след 1944 г. България е била под руско робство. Детето знаело какво говори, защото темата била обсъждана с баща му, който осъзнато възпитавал сина си в този дух. Учителката не направила проблем от репликата, но дете от класа с майка рускиня попитало вкъщи какво е искал да каже неговият съученик. Все пак се възраила известна буря, защото майката рускиня, а и други родители реагирали. Момченцето се отървало без порицание, но в него се загнездил червай на съмнението каква е причината за тази реакция, защото то все пак от татко си знаело това. Хлапакът прочел, проучил и един ден на нивото на своята компетентност убедено заявил " И все пак сме били под руско робство." (Нали си спомняте това "И все пак тя се върти!"). Е, слава на Бога, надежда има, че митът за руските благодеяния ще бъде изкоренен.
Не намерих сред познатите ми свещеници някой, който да ми каже кога са започнали да споменават императора Александър Николаевич на литургия, но познавам неколцина духовници, които пропускат името му, затова пък на Великия вход казват възгласа: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона" Да, има такова решение на Светия Синод на БПЦ. Намирам за уместно да го припомня:
РЕШЕНИЕ на СВ. СИНОД от 29.04.2015 г. за богослужебно споменаване на НВ Симеон ІІ, цар на българите
29 април 2015 20:06, Българска Патриаршия
На днешното си заседание Св. Синод разгледа предложение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и след проведеното гласуване единодушно
Р Е Ш И:
При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите, както следва:
По време на Светата Литургия:
- на Великата ектения: „О благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;
- на Сугубата ектения: „Еще молимся о благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;
- на Великия вход: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона”;
след което следва поменаването на народа и т.н., както и да се включи в последованието на Многолетието след „О Святейшем отце нашем”, преди поменаването на народа.
При извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ, цар на българите, както следва:
По време на Светата Литургия:
- на Великата ектения: „О благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;
- на Сугубата ектения: „Еще молимся о благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне”;
- на Великия вход: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона”;
след което следва поменаването на народа и т.н., както и да се включи в последованието на Многолетието след „О Святейшем отце нашем”, преди поменаването на народа.
Решението може да се види ТУК.
Въпросът е до кога на всяка литургия ще се споменава руски император, който не е "освободител" наш, а няма да се споменава все още живият български цар, каквото решение на Синода има и не е отменяно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар