Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другият по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума. Вместо това, написал в пясъка:
„ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ПЛЕСНИЦА”.
Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесницата, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади. Когато се свестил, той издълбал върху един камък:
„ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ МИ СПАСИ ЖИВОТА”.
Тогава другият го попитал:
- Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо ?!
А другият отговорил:
- Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат. Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър!
Поука: Научете се да пишете болките си в пясъка, а полученото добро да издълбавате в камъка!
Притчата е от книгата "Скритият дар" на Джериес Авад. Това е сборник от 101 притчи за истински ценното в живота. Част от историите в книгата са във вид на басни, други приличат на класически арабски приказки, а останалите са със съвременен сюжет и герои, като тази:
Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил.
Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие дар – онова, което винаги сме искали, или онова, от което наистина имаме нужда. Само трябва да имаме смелостта да надникнем в кутията.
Или поуката е: „Ако вашият подарък не е опакован така, както сте очаквали, то е защото е бил опакован много по-добре“.
Истинските автори на тези притчи са неизвестни. Някои се коренят в Древна Гърция, Месопотамия, Източна Азия. Общото помежду им е това, че отразяват натрупан в продължение на векове опит. Историите са дълбоко човешки и разказват за обидата, нанесена от приятел, кражбата и прошката, конфликтите между роднини, семейните отношения, успеха и разочарованието от провала. В някои действието се развива в Рая и Ада или във въображаемата страна, където живеят човешките чувства.
Всяка от тези истории ни показва, че и в най-обикновените неща може да има нещо необикновено и че тъжни наглед ситуации може да предизвикат усмивка. Така е защото трябва да сме наясно, че "Не можем да променим света според собствените си възгледи, но можем да променим отношението си към него."
Със събраната световна мъдрост в кратки истории Джериес Авад предупреждава: Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно. Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!
Авторът Джериес Авад е роден през 1956 г. в Назарет, Израел – родното място на Исус Христос, в християнско палестинско семейство. Завършва инженерство в технологичния институт в Хаифа. В продължение на години събира вдъхновяващи истории с поуки от цял свят и омагьосан от мъдростта, извираща от тях, решава да публикува част от тях в книга. Сборникът е издаден първо на арабски, а после и на иврит. Изданието на български е от 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар