Митарствата на фрески в Пенкьовския манастир

Притворът на манастирската църква "Св. Петка" в трънското село Лева река отвън е изписан със сцени от митарствата.  Има и по-голяма фреска със Страшния съд.  

Накоро за пореден път ходих до там с мои близки да се поклоним в този старинен храм с чудновата история. Местно предание разказва, че през годините на османско владичество черквата била потрупана от могила с пръст, за да бъде запазена от посегателствата на нашественика. Храмът стоял под земята толкова дълго, че хората забравили за него. В един чуден ден пастир видял коза от стадото му да ближе парче метал, стърчащо между дъхавите билки и тревички. Това бил кръста от купола на храма. Хората го изровили и възстановили. Църквата била на голяма почит в околността, край нея ставали големи празници няколко пъти през годината, но че на това място е било манастир, малцина си спомняли. 

Помни се, че сградата до черквата дълго е била училище. Даже прогимназия. Тука се учил като дете популярният в този край възрожденец архимандрит Зинови Попстоянов. Сега сградата е обновена и преустроена в манастирски конак с монашески килии, игуменарна, кухня и трапезария. Населникът на манастира монахът Софроний (приел името на пребивавалият в това село като свещеник св. Софроний Софийски) реши да направи за себе си самостоятелно обиталище встрани от конака и храма. 

Миналите времена вероятно най-добре ги знаят само  няколко импозантни дъбови дървета около черквата.  Специалисти казват, че дъбиците са на 800 години и отгоре. Намират се хора, които идват да ги прегръщат, за да се зареждат с енерия.  Но повечето посетители идват да се поклонят в храма, да запалят свещ като жертва за Спасителя Христос. 

Според предания  църквата е изписана  през 1867 г. от зографа Зиновия, който бил някъде от Македония. 

Особено интересни са 

Митарства - нещо от рода на застави или митници, които срещат по пътя си душите на починалите, възнасяйки се към престола на небесния Съдия. При тях стоят духовете на злобата и взимат от всяка душа, виновна в някакъв грях, своего рода данък или откуп, състоящ се в поставянето пред тях на противоположното на този грях добро дело.

Названията митарства и митари са взети от еврейската история. Митари у евреите се наричали лицата, назначени от римляните за събиране на данъците. Те обикновено взимали данъците чрез откуп и използвали всякакви средства, като не пренебрегвали даже изтезанията, за да извлекат най-голяма изгода за себе си. Митарите стояли при особени митници или застави, събирайки от превозваните товари мито. Тези застави се наричали митници, митарства. Християнските писатели пренесли това название и върху местата на въздушните изтезания, при които възлизащите към престола на небесния Съдия души се задържали от злите духове, стараещи се да ги уличат във всевъзможни грехове и чрез това да ги отведат в ада.

празнословие
лъжа
осъждането и клеветата
чревоугодие
ленност
кражба
сребролюбие и скъперничество
лихварство
неправда
завист
гордост
гняв и ярост
злоба против ближния и се отплащат със зло за злото.
убийство
чародейство, магьосничество, баене, заклинания и призоваване на демони
блудство
прелюбодеяние
содомия
ерес
немилосърдие и коравосърдечие.