Наскоро ме попитаха как човек може да узнае каква е Божията воля за него самия. Моята близка се намираше пред важен за земния си живот избор и потърси съвет как да постъпи. Казах, че е добре да изчака с отговора колкото е възможно и сама ще разбере. Обясних, че Бог винаги намира начин да ни открие Своя промисъл кое според Него е най-доброто за всеки от нас. Но ни е нужно търпение и смирение, за да дочакаме и открием този знак. Първото условие за това е да пренебрегнем личната си воля и да не се поддаваме на изкушението, да смятаме, че нещо зависи от нас.
Не съм сигурна, че бях разбрана, но съвсем неволно докато разсъждавах за това и дирейки друг текст попаднах на отговора на този въпрос на стареца Йосиф Ватопедски. Ето как той отговаря на въпроса "Как човек узнава волята Божия?"
С упоритото ѝ търсене и с отричане от собствената воля, защото и Господ се е отрекъл от Себе Си и е оказал абсолютно послушание на Отца.
Бог не е подвластен нито на страсти, нито на грешки, нито пък Го движи някакъв скрит умисъл, защото Той е всемогъщ. Знаейки всичко, преди то да стане, Той безпогрешно открива волята Си - частично, или в пълнота - изхождайки от възникващата необходимост и имайки предвид поддържането на битието и безопасността на творението.
Под влияние на несъвършенството на преходното, подложено на изменение, естество, творенията влизат в противоречие с Божествената воля поради това, че тя често не се съгласува с техните интереси и цели.
Като производно на Първопричината, тварите сами по себе си, извън Твореца, не могат да достигнат по-добро, по-съвършено състояние.
Този въплътен на дело Промисъл е съвършен по природата си, понеже изхожда от всесъвършения Бог и с други думи се нарича Божия воля.
Поради тлението и изменението, на които сме се подложили, Божията воля, намираща се в сферата на домостроителството, е станала подвижна, и може да се променя, но да се отменя е невъзможно, а само да се преобразува - което се и случва - заради нашата немощ, докато не дойдем в състояние на равновесие.
По отношение на разумната ни природа, на Божията воля е угодно да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим. 2:4).
Обаче равнодушието или слабостта, или слабоумието на човека заставя Божията воля да променя намеренията си по отношение на нас, което привежда неопитните и незнаещите в неудоволствие и униние.
Знаейки, че Божията воля е безгрешна, ние не бива да изпитваме неудоволствие или да роптаем и да отстъпваме, но да признаваме прегрешенията си и с вяра да се подчиняваме на Промисъла.
Ако ни една йота, или една чертица от закона няма да премине (Мат. 5:18) и ако нам и космите на главата са всички преброени (Мат. 10:30), какво право имаме да се жалваме от смущенията, които ни се случват в това жалко състояние?
Както описва това апостол Павел Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? (Гал. 3:3).
Ние виждаме само дотолкова, доколкото зрението ни позволява, планираме и взимаме всички решения на основата на собствените си съждения и заключения. Не както Бог. Той, Промишляващият за всички твари, не отменя Своите решения, но изменя начина на действие на отделните съставни части и даже на отделните хора, за да устрои всичко с най-голяма полза за нас.
Познаването на Божията воля зависи в значителна степен от нашите лични усилия при търсенето ѝ, от това, доколко сме се отрекли от своята несъвършена и страстна воля, и доколко следваме Църковния съвет попитай баща си - и той ще ти обади, старците си - и те ще ти кажат (Втор. 32:7).
Чистата съвест и решимостта да се спази с най-голяма точност това, което сме обещали на Бога, тъй като нищо не се изплъзва от Изпитващият сърца и утроби (вж. Пс. 7:10), ни дават възможност често да узнаваме Божията воля, тъй като и в двата случая ние се приближаваме до милостта Божия.
Ако в човека наистина има страх Божий, състрадание, милосърдие, с една дума - всичко, което е приятно на Бога, тогава Той не скрива волята Си от тези, които живеят с любов, защото и Той Сам е Любов.
Добре би било, ако човек избягва да моли Бога да му открие волята Си по груб и чувствен начин, както за съжаление постъпват някои, защото поради гордостта си можем лесно да се съблазним и да повярваме на информацията, която ни дава сатаната.
Из "Атонски беседи"
Няма коментари:
Публикуване на коментар