Бог е съкровище

Бог е единственото съкровище за  човека. 

В Цариград живял твърде богат и човеколюбив гражданин. Не се стараел да остави на единствения си син голямо наследство, а щедро раздавал от имането си на бедните. Но това изглеждало недостатъчно на боголюбивия човек. Той искал да има и утешението, като се яви пред страшния престол на небесния Съдия, да може да каже: “Ето ме със сина, който Си ми дал”. Искал и сина си да направи какъвто бил той самият - милостив към страдащите хора. 

Един ден, като го повикал при себе си и му показал всичките си богатства, го попитал: “Драги сине, какво предпочиташ да получиш като наследство от мене - тези съкровища или Христа Спасителя?”. 

Младежът, възпитан в страх Божий, решително отговорил: “Христа и нищо повече”. Възхитен от отговора на сина си, бащата още по-щедро започнал да раздава имота си на бедните, така че след смъртта си оставил на своя син средства само за насъщния хляб. 

Благонравният, с добър характер младеж, от богаташ станал почти беден, но не съжалявал за това, защото се надявал на Христа - това велико съкровище, което му останало. 

В същия град живеел прославен с богатството и благочестието си велможа. Той имал съпруга и единствена дъщеря, възпитана в страх Божий. Когато настанало време да мислят за задомяването ѝ, грижовните родители си казали: “Какъв жених да изберем за дъщеря си - богат, а това най-често означава и злонравен, който най-вероятно ще я оскърбява и принуждава да навлезе в светската суета, ще я приучи на тщеславие... Не, по-добре е да изберем човек от средното съсловие, но да има страх Божий и да приеме нашата дъщеря като особен дар на небето. Ще отидем в Божията църква и ще се молим за щастието на нашето дете и който първи влезе в храма, нека той да бъде нейният съпруг”. 

Намерение дръзко и безразсъдно - биха казали днешните хора. Но, християни, не слушайте тези надменни мъдреци, защото те не знаят на какво се основава молитвата на родителите. Това е съвършеното упование на Бога, на чедолюбивия Отец на всички, които живеят в света. Нека те говорят каквото си искат, а ние да довършим нашия разказ. 

Като се помолили пламенно на Бога, бащата и майката седнали и зачакали чрез кого небесният Промисъл ще реши съдбата на любимата им дъщеря... Изведнъж влиза споменатият по-горе богобоязлив младеж. Като го повикали при себе си, те го разпитали кой е и откъде е, и като чули, че е син на известния починал в Бога щедролюбец, благодарили на Бога, а на него казали: “Спасителят Христос те направи наш син, приеми от нас ръката на нашата дъщеря, а с нея и нашето богатство. Всичко това ти го дава Сам Бог”. 

Благочестивият юноша е пример за това, че Бог никога не оставя в нищета този, който единствено от любов към Него раздава своите богатства.

Из "Училище за благочестие"  том 1