понеделник, 5 април 2021 г.

Помирение


Благочестив пустинник пристигнал в един от скитовете за кратко време, но като не намерил подходяща килия, не знаел къде да остане. Друг старец, който имал празна стая, му я предложил. 

Първите дни двамата монаси се отнасяли помежду си като братя в Христа, но скоро любовта им се нарушила. Като разбрали колко поучителни са беседите на новодошлия, мнозина започнали да го посещават, като му носели кой каквото има. 

Старецът, който му дал убежище, завидял на славата на монаха и си казал: “Аз живея тук отдавна, моля се и постя и никой не ме е навестил, а този пришелец е тук от няколко дни и всички идват при него за благословение”. След това започнал да роптае и да злослови монаха. Накрая се стигнало до това, че, късайки се от яд, изпратил своя ученик да каже на госта да се маха от килията. Добродетелният ученик дошъл при госта, но вместо да му съобщи волята на своя наставник, поклонил се и му казал: “Моят отец ми заповяда да те попитам здрав ли си?”. “Кажи на твоя отец - отговорил гостът - да се помоли за мене на Господа Бога, аз съм малко болен”. Юношата се върнал при своя наставник, но му съобщил друго - в смисъл, че старецът си намерил друга килия и скоро ще излезе. 

Минали няколко дни и старецът отново изпратил своя ученик да каже на пришелеца, че ако не излезе от килията, той сам ще отиде и с тояга ще го изгони оттам... Как постъпил отново ученикът? “Моят отец, като разбра, че си болен, ме изпрати да те посетя” - казал той на пришелеца. “Кажи на твоя отец, отговорил гостът, че заради неговите молитви аз съм вече здрав”. Послушникът се върнал при своя наставник и му казал, че гостът моли разрешение да остане още само една седмица. 

Преминала и тази седмица... Старецът излязъл от търпение и като взел патерицата, тръгнал да изгони пришелеца. Но юношата, като го изпреварил, прибягал до монаха и му казал, че учителят му идва да го покани на вечеря... Като чул това пришелецът, излязъл да посрещне стареца и като му се поклонил, казал: “Аз идвам при тебе, любезни брате в Христа, не си прави труда да идваш при мен!”. Изумен от неговата кротост, старецът хвърлил на земята патерицата си и се забързал да го разцелува, след което го въвел в своята килия и го нагостил с каквото дал Бог. 

Като изпратил госта, старецът попитал юношата дали е казвал на пришелеца това, което му е било заповядано. “Не” - отговорил послушникът. Старецът се зарадвал душевно, като разбрал, че неговата завист била посята от дявола. Той паднал в краката на своя ученик и му казал: “Отсега ти си мой отец, а аз ще ти бъда ученик, защото само чрез твоята постъпка бяха спасени душите на двама ни”. 

Ето поучителен пример за тези, които обичат да разнасят новини от къща в къща. Християни, ако видите двама, които се карат помежду си, използвайте всички начини да ги помирите! Така ще избавите от гибел заблудените, а за себе си ще придобиете още една от най-важните добродетели.

 Из училище за благочестие - том 1

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Къде гледаш, когато лъжеш?

След края на богослужението в храма един свещеник обявил пред своите енориаши: - Идната неделя ще беседваме   с вас за лъжата. За да ви бъде...