180 години от възстановяването на Кладнишкия манастир

Зограф рисува Света Троица с три човешки лица. До светата обител правят колония за децата на пернишките миньори

Кръгла годишнина от възстановяването си отбелязва тази  година
Кладнишкият манастир „Св. Николай“. Навършват се 180 години от
началото на съграждането на храм над село Кладница, посветен на един
от най-тачените християнски  светци Мирликийският архиепископ Николай
Чудотворец. На храмовия празник  и тази година ще има празнична света
Литургия, а след нея ще бъде раздадено благословено ястие. Вечерта ще
бъде отслужена архиерейска вечерня. Така ще бъде почетено боголюбивото
дело на платилия с живота си  за възстановяването на манастира през
1848 г. Спас Бурнов от село Мърчаево.  Манастирът е забележителен с
единственият познат у нас образ на Светата  Троица с три човешки лица
на една глава.

Кладнишкият манастир „Св. Николай“ се намира в западните склонове на
планината Витоша, малко над село Кладница. Дворът е обърнат на запад и
оттам се разкрива прекрасна панорама към цялото Пернишко поле.
В миналото Кладнишкият манастир е бил част от т. нар.  Софийско
светогорие, наричано от местните Мал(к)ата Света гора.  Смята се, че е
основан още  по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Не
далече от сегашния манастир е имало  крепост-градище, за която се
предполага, че била една от управляваните  от воеводата Кракра
Пернишки. Твърдината е пазела земите на  днешните села Владая,
Мърчаево, Кладница, Сръбски Самоков (Попово или Витошко) и Крапец –
последните две останали на дъното на язовир „Студена“.

Според изследователи във вътрешността на крепостта е имало две църкви
– в долната част се е намирала църквата “Св. Николай”,  за която се
твърди, че  е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната част е
имало храм  “Св. Петка”, чиито развалини са стояли допреди няколко
десетилетия.

Предполага се, че манастирът е престанал да изпълнява своята духовна
мисия във времето, когато София пада под ударите на османския
завоевател (1382 г.), когато още седем от манастирите на Малата Света
гора са обезлюдени и подложени на разрушение.  Предание разказва, че
при  завземането на крепостта  над с. Кладница  са изклани всички
нейни обитатели, а сградите и  църквите са били изгорени. Но местните
хора запазили спомените за светата обител  през времето на османското
владичество продължили да идват в местността и да се молят.

Според преданието  някъде около  1830 г.   в съня на възрастен човек
от село Мърчаево било заръчано свише да обнови този манастир.  Човекът
се казвал Спас Бурнов. По това време местните хора пратили при султана
в Цариград делегация, която да иска отмяна на тежък данък.  С
пратениците бил и Спас,  който успял да получи съгласието на султана и
се върнал  от мисията си с ферман за възстановяването на манастира.
Обновлението на светата обител,  започнало през 1841 г. и завършило
през  1845 г., станало   с дарения от  местни хора, а  самият дядо
Спас продал  и последното, което имал – двата си работни вола, за да
плати на майсторите-зидари от Жабляно Боне и Михаил. Когато всичко
било готово, дядо Спас станал първи игумен и заживял в манастира, за
да даде и живота си за светата обител. През  пролетта на 1848 г. той
е убит от османлии. Смята се, че убийците му били пратени от някой си
местен паша Осман, който бил заграбил манастирски имоти и се опасявал,
че с възраждането на манастира те ще му бъдат отнети. По това време са
убити и магерът на манастира с неговия внук.

Според известните факти от житието на потъналия в пълно забвение
понастоящем свети мъченик Петър Пернишки, неговите свети мощи са били
открити в близост до Кладнишкия манастир, но това е друга тема  - с
продължение.

Краеведи разказват, че в манастира е  намирала   подслон  хайдушката
чета на  Дончо войвода.  Според някои разкази тук е идвал  и Васил
Левски.  Приписки в стари богослужебни книги свидетелстват, че към
манастира е имало килийно училище и в него на четмо, писмо и Закон
божи децата се учели от поп Никола и поп Павел. Известно е, че в това
училище са се изучили и първите учители в Кладница Коста Илков и Васил
Метрев .  Знае се, че  в манастира е творил  един от дейните съратници
на Апостола в революционната му дейност в София и Софийско йеромонах
Генадий Ихтимански, който е бил игумен на Драгалевския манастир “Св.
Богородица”, както и местни дейци от Възраждането.

В годините преди идването на народната власт в  Кладнишкия манастир е
отсядал и блаженопочившия Екзарх Български и Митрополит Софийски
Стефан І. За това свидетелстват запазени в архивите негови писма и
ръкописи, под които наред с дата пише и „Кладница – Монастиря”.
Със съгласието на екзарх Стефан като Софийски митрополит през 1930 г.
в непосредствена близост до манастира, върху манастирски земи е
построена детска колония за децата на миньорите от Перник. Сградата е
масивна, много красива,  на два етажа  със застроена площ от 211 кв.
м.    За построяването й Светият Синод предоставя  и 1 043 555  лв.
Постройката  съществува и до момента, но като част от активите на Мини
Перник е била приватизирана. Правен е опит детската колония да бъде
превърната в хотел, който не е завършен.

Кои са били духовниците, които са се грижили за манастира след дядо
Спас Бурнов се знае малко. По проучени архивни документи и приписки в
богослужебни книги се съди за техните имена и времето, в което са били
населници на манастира. Така например свещениците Павел и Никола,
които били учители  в манастирското училище,  са били там в периода
1869 – 1875 г. Около 1900 г. манастирът бива поет от свещеник Спас
Василев от с. Кралев дол, който обгрижва светата обител около половин
век. Починал е през 1951 г. и гробът му е до манастирския храм.
През 1957 г. в манастира идва легендарната игумения на Кладнишкия
манастир монахиня Павла. През десетилетията на атеизма от времето  на
соца баба Павла беше истински  духовен пристан за всеки, потърсил
общение с Господа. Тя имаше блага дума и добър съвет за всяка тревожна
душа и беше отзивчива към всяка човешка болка. За кратко при нея в
манастира служи нейният брат архимандрит Николай Кацарски.

Баба Павла активно се включва в общоцърковното движение за мир от
онези години като пише писмо до лидера на СССР Никита Хрушчов с поръка
да пази мира на света. В резултат на това писмо тя е поканена и
посещава СССР.

За ефемериите през нейното игуменство се знае малко, а след 1989 г.
за манастира се грижат свещениците Константин и Бойко. През 1994 г. в
манастира се населва архимандрит Евгений, който тогава принадлежи към
т. нар. алтернативен синод и остава в обителта до 1998 г., когато се
премества в Църногорския манастир. След него за Кладнишкия манастир се
грижат свещеник Илия Христов, който сега служи в близкото село Рударци
и йеромонах Рафаил. Понастоящем длъжността на игумен се изпълнява от
свещеник Орлин Алексиев. По Божия промисъл се породи идея молитвеният
дух и монашеството  в манастира да се възстановят, но засега това не е
осъществено,  без да има обяснение от отговорните защо.

През последните години е потегнат манастирският храм, който беше сред
тежко пострадалите при пернишкото земетресение от 2012 г., но
жилищните сгради са в незавидно състояние.  Направени са нови навес и
камбанария, които по стил не се родеят с манастира.


Предполага се, че манастирската църква пресъздава  първоначалните
данни на средновековния манастир. Допуска се, че  Самоковският зограф
Никола Образописов е рисувал  иконите на  иконостаса на Кладнишкия
манастир.  Самата черква е изографисана през 1883 г. Стенописите са
характерни със своя примитивизъм и илюстративност. Върху храмовата
икона  над входа има подпис на Самоковеца Коста Геров Антикаров, който
по това време е даскал в близкото село Попово, но и зограф,  и
църковен певец.

Светата Троица с три лица на една глава ни гледа отгоре.


Манастирският храм е забележителен с образа на Светата Троица,
пресъздадена от самобитния майстор зограф с три различни лица върху
една глава. В зависимост как ще погледнеш към медальона отгоре, ясно
ще бъдат различени лицата на младеж, зрял мъж и старец.  Намират се
многознаещи "специалисти", които оспорват каноничността на този образ.
Други не одобряват наивизма на зографите. Но каква по-добра илюстрация
на казаното в "Символа на вярата" : ""Вярвам в един Бог Отец..., И в
един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... И в Духа
Светаго, Господа."  Тази основна за всеки православен молитва обхваща
учението за Светата Троица, защото от трите първи раздела на Символа
първият е за Бога Отца, вторият е за  Сина, а третият - за Светия Дух.

Съществуват в един Бог три лица, т. е. ние, православните християни,
признаваме за истина, че съществува Бог, височайш и всесъвършен Дух,
Един по съществото си, а троичен в лицата - Отец, Син и Свети Дух. В
този илюстративен дух са всичките оцелели стенописи, които във времето
на недостиг на книги и просвета с илюстрации по стените на храма са
разказвали и Стари, и Новия завет. Тяхната ценност като документ на
времето се подсилва и от  списъците  на дарителите, платили за
зографията .  Те са и пример за всички, които радеят за
възстановяването на светата обител като манастир в днешното време.

 За известната Соломонова премъдрост са платили дузина дарители

Годната за обитаване манастирска п остройка

 Ново направените навес и камбанария скриват част от панорамата към Пернишкото поле.