От първото изписване през ХІ век оцелял само ликът на света Анна
На 21 ноември Църквата почита Въведението на Пресвета Богородица в храма. Това станало когато Дева Мария била едва тригодишна. Християните знаят как в храма я завели Нейните родители светите Йоаким и Анна според дадения от тях обет още преди Нейното раждане. И това било не еднократно въвеждане, а въведение завинаги, въведение за вечно всеотдайно и благоговейно служение. Родителите оставили малката Мариам и се прибрали в дома си весели и доволни от изпълнения обет и дълг.
Денят , в който Пресветата Богородица била въведена в храма - Въведение Богородично се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. А Майката на Богородица св Анна почитаме и като покровителка на християнското семейство. На 9 декември църквата е отредила да се празнува Зачатие на св. Анна, когато тя зачена Пресвета Богородица.
На 25 юли е денят на нейното успение (смъртта й). А на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица, възпоменаваме и Нейните родители светите Иоаким и Анна.
Едно от най-старите известни ни изображения на св. Анна е в църквата на Земенския манастир. Този храм е сред най-старите християнски светини, запазени почти в автентичния им вид, което го е превърнало повече в туристически обект, отколкото в място за поклонение. Наскоро Църквата направи постъпки пред държавата да придобие права над манастира, който от години е само музей, за да възвърне молитвения дух в него, но засега тази идея е в застой.
Това е тъкмо запазената част от изображението на св. Анна. Сигурни сведения дали през XI век е имало манастирски конаци няма. Не се известни надеждни исторически извори от онова време, които да свидетелстват, че Земенският манастир е съществувал през първата половина на XI в.
Земенският манастир не се споменава и в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г., дадена на близкия и манастир при с. Пещера. Поставя се въпрос защо българският цар, който направил такова голямо дарение на намиращия се на по-малко от 10 км от Земен Пещерски манастир, а не на Земенския манастир, който дори не е споменат.
Има голяма вероятност тукашната обител в по-късен етап да е станала приемник на средновековния манастир в местността „Манастиро“ от Земенския пролом, по чиито останки се съди, че е бил с доста внушителни размери.
Забележителното е, че манастирът е разрушаван и възстановяван неведнъж, но църквата със стенописите е оцеляла 9 века.
Специалистите са категорични, че основната част от стенописите са от ХІV в. Автор на това дело е самобитен местен майстор и евентуален негов помощник. От гледна точка на стила земенските стенописи не се включват към официалните течения в средновековната стенопис. Особен интерес представляват образите на ктиторите на храма деспот Деян и съпругата му Доя, една от най-старите икони на св. Йоан Рилски, евангелски композиции в два реда, сред които единствената позната сцена на изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос.
Заради ценните стенописи от 14-ти век на 5 март 1966 г. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир — за национален музей. Като „народна старина“ е прогласен още през 1927 г. По време на посещение на манастира от участници в Международния конгрес на византолози, проведен в София през 1935 г., белгийският византолог Грегоан и френският учен Мийе определят Земенската църква като уникален паметник на средновековната живопис със световно значение.
През 2004 г. музеят "Земенски манастир" става филиал на Националния исторически музей.
Сведенията за историята на Земенския манастир са оскъдни. Част от тях са от османските данъчни документи, а други се базират на археологически находки.
Местни краеведски проучвания сочат, че „през пролетта на 1867 г. бил завършен ремонт на Беловската църква“ (по това време днешният град Земен е бил село Белово). Според писмени свидетелства през 1867 г. майсторът Миленко от близкото село Блатешница построил в огромния църковен двор манастирска сграда. На храмовия празник тя била осветена от кюстендилския митрополит Игнатий, дошъл специално по този повод. За празника бил даден благословен обяд на всички присъстващи. Тогава било взето решение при манастира да бъде направено училище. Още на празника 8 и 9 годишните деца били записани за ученици. Първите учители били монаси.
В началото на XX в. местният свещеник Янаки Митов построява нова манастирска сграда на два етажа, във вида, в който е тя и сега в двора около храма.
Предполага се, че последният монах в манастира е бил Алекси (Кръстев Кутлев). Към 1954 г. той бил на 72 години, имал завършено четвърто отделение. Според държавни регистри тогава манастирът имал 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1.5 дка ниви. Впоследствие, в годините на народната власт до началото на 60-те години на 20-ти век в манастира населници били монаси, които изглеждали странно на местните хора, затова те разказват, че обителта била място за духовници с душевни разстройства.
След обявяването на манастира за паметник на културата, недалече от него в Земен е построена нова черква със същия патрон – св. Йоан Богослов. Това е един от малкото случаи на изграждане на храм от „народната власт”.
След обявяването на Земенския манастир за музей, в него не се извършват богослужения. Има само едно изключение през годините, когато на храмовия празник преди двадесетина години там е имало архиерейска света Литургия, оглавена от днешния Пловдивски митрополит Николай, тогава викарий на Софийския митрополит.
Ежегодно в двора на манастира се прави народен празник, който е в съботния ден преди 21 май, когато е храмовият празник по стар стил.
Едно от най-старите известни ни изображения на св. Анна е в църквата на Земенския манастир. Този храм е сред най-старите християнски светини, запазени почти в автентичния им вид, което го е превърнало повече в туристически обект, отколкото в място за поклонение. Наскоро Църквата направи постъпки пред държавата да придобие права над манастира, който от години е само музей, за да възвърне молитвения дух в него, но засега тази идея е в застой.
Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ е на около 2 км от центъра на град Земен. Смята се, че е основан през XI век. Като доказателство за това се приемат особеностите на архитектурата на манастирския храм – куб с размери 9х9х9 метра и първият слой запазени стенописи в него.
Има голяма вероятност тукашната обител в по-късен етап да е станала приемник на средновековния манастир в местността „Манастиро“ от Земенския пролом, по чиито останки се съди, че е бил с доста внушителни размери.
Забележителното е, че манастирът е разрушаван и възстановяван неведнъж, но църквата със стенописите е оцеляла 9 века.
Специалистите са категорични, че основната част от стенописите са от ХІV в. Автор на това дело е самобитен местен майстор и евентуален негов помощник. От гледна точка на стила земенските стенописи не се включват към официалните течения в средновековната стенопис. Особен интерес представляват образите на ктиторите на храма деспот Деян и съпругата му Доя, една от най-старите икони на св. Йоан Рилски, евангелски композиции в два реда, сред които единствената позната сцена на изковаването на гвоздеите за разпятието на Христос.
Заради ценните стенописи от 14-ти век на 5 март 1966 г. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир — за национален музей. Като „народна старина“ е прогласен още през 1927 г. По време на посещение на манастира от участници в Международния конгрес на византолози, проведен в София през 1935 г., белгийският византолог Грегоан и френският учен Мийе определят Земенската църква като уникален паметник на средновековната живопис със световно значение.
През 2004 г. музеят "Земенски манастир" става филиал на Националния исторически музей.
Сведенията за историята на Земенския манастир са оскъдни. Част от тях са от османските данъчни документи, а други се базират на археологически находки.
Местни краеведски проучвания сочат, че „през пролетта на 1867 г. бил завършен ремонт на Беловската църква“ (по това време днешният град Земен е бил село Белово). Според писмени свидетелства през 1867 г. майсторът Миленко от близкото село Блатешница построил в огромния църковен двор манастирска сграда. На храмовия празник тя била осветена от кюстендилския митрополит Игнатий, дошъл специално по този повод. За празника бил даден благословен обяд на всички присъстващи. Тогава било взето решение при манастира да бъде направено училище. Още на празника 8 и 9 годишните деца били записани за ученици. Първите учители били монаси.
В началото на XX в. местният свещеник Янаки Митов построява нова манастирска сграда на два етажа, във вида, в който е тя и сега в двора около храма.
Предполага се, че последният монах в манастира е бил Алекси (Кръстев Кутлев). Към 1954 г. той бил на 72 години, имал завършено четвърто отделение. Според държавни регистри тогава манастирът имал 15,7 дка градини, 2 дка ливади и 1.5 дка ниви. Впоследствие, в годините на народната власт до началото на 60-те години на 20-ти век в манастира населници били монаси, които изглеждали странно на местните хора, затова те разказват, че обителта била място за духовници с душевни разстройства.
След обявяването на манастира за паметник на културата, недалече от него в Земен е построена нова черква със същия патрон – св. Йоан Богослов. Това е един от малкото случаи на изграждане на храм от „народната власт”.
След обявяването на Земенския манастир за музей, в него не се извършват богослужения. Има само едно изключение през годините, когато на храмовия празник преди двадесетина години там е имало архиерейска света Литургия, оглавена от днешния Пловдивски митрополит Николай, тогава викарий на Софийския митрополит.
Ежегодно в двора на манастира се прави народен празник, който е в съботния ден преди 21 май, когато е храмовият празник по стар стил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар