Икона предвождала сурвакарите в Трънско

Заради празнуването на Рождество Христово на коледарите им викали раждавичари

Икона предвождала групите от сурвакари в Трънско. Взимали я от църквата и после благоговейно я връщали на свещеника. На коледарчетата, които обикаляли по къщите на Божич (Рождество Христово)  и пеели старинна коледарска песен им казвали раждавичари.  Това са спомени,  запазини в старите книги и вестниците, издавани в Трън в миналото. Много от тези спомени са заличени, а други се знаят и днес.  

Едно време в Трънския край Новата година се посрещала в нощта преди празника на св. Василий Велики. Според следвания сега от Църквата календар Василовден е на 14 януари, но традицията тогава да се среща Новата година и досега е жива в цяло в Пернишко, а сурвакарския празник преди Василица вече е известен не само у нас, но и по света. В Трънско сурвакари през последните години няма и основна причина за това е силното обезлюдяване. Но  според писмени свидетелства на този ден момчетата взимали икона от селската църква  и с дрянови пръчки ходели от къща на къща да сурвакат като пеели подходящи за случая песни: "С Нова година - нов живот ..."  В специални торбички събирали свински сушеници, сланина, овошки, орехи,  пари.

Тогава се намирал някой смелчага, който нагазвал посред ледените води на реката и с достойнство поднасял на свещенослужителя образът на светията, за да го целуне. Този смел мъж със силна вяра после бил на почит и уважение през цялата година. "Тука всички си вземат от осветената вода, която не се разваля от стоене, както обикновената. С тази вода се мият през годината   против различни болести. От черква всички се прибират у дома на топла ракия и на приготвените пихтии (пача) от свински крака и уши." свидетелства разказвачът.  

През същия ден или на другия, когато според свидетелството се чествал св. Йоан Кръстител, из Трънско имало обичай да се събират на тайфи "конярье", които яхвали на конете си и се надпрепусквали от къща до къща. като събирали жито и месо. Събраното било продавано на  търг и с получената сума купували вино и ракия.. Част от напитките пиели заедно на обща маса в селската кръчма  с приповдигнато настроение, а другата част била отнасяна на гробището, където чакали жените. Там се давало пиене за помен на умрелите от селото. На тоя ден ставало и откупуване да се къпе някой с вино.  

Как точно се е случвало това сега не знаем, но пък от старите писмени източници научаваме, че в трънския край на коледарите им викали раждавичари. Заради празника на Рождеството Христово. 

В западните части на България в народния календар този голям господски  празник се нарича Божич, а предния ден е Бъдни вечер. На други места празникът е бил Коледа, но сега благодарение на редица фактори всички празнуваме Коледа, забравяйки същността на празника, който всъщност от ранните християнски векове е приет като рожден ден на Иисус Христос, Спасителят на човеците от техните грехове. 

В Трънско приготовлението за вечерта на Бъдни вечер било трескаво. През деня прасето е заклано, дървата са насечени, всички вкъщи без изключение  са си измили главата и краката и са облекли нови дрехи, за да седнат чисти на постланата в най-голямата стая нова слама, покрита с чиста черга. Постелята със сламата наподобява постелята на Божията Майка, на която е родила Млада Бога. Щом е приготвено всичко, всички сядат на постелята, наредени по старшинство. 

На другия ден е Рождество  Христово - Божич старите отиват в черквата. Едни от младите се залавят да пекат прасето, а други правят колелца от слама и правят обреди, с които плашат  плодните дръвчета да раждат.  

Това е и денят на "раждавичарите" , както някога са викали в Трънско на  групите младежи, за които днес употребяваме названието  коледари. Тези момчета обхождали къщите и пеели все една и съща коледарска песен, но тя не е за "Ой Коледо, мой Коледо", а е нещо като балада за Рождеството  Христово. В нея се  пее като припев: 

"Пет хилядо и петстотин,

Предопределена годин,

Че Христос във Витлеем се родил

Като Младенец се появил ..." 

Тази песен в Трънско дошла чрез даскал Димитър Попниколов от село Банско, Разложка околия някъде в началото на 18-ти век, а може и по-рано да е било. 

"Раждавичарите като изпеят тази песен, поздравяват домашните и дават светата икона да я целуват всички благочинно, даряват коледарите и ги изпращат." разказва Димитър Тончев през 40-те години на 20-ти век. 

После старите преглеждали съдбата на бъдника, жаравата  в огнището и гадаели за времето през годината. За закуска слагали постно, но на обяд се облажвали всички. На децата най-напред давали от печеното врабче, за да е лека годината и да летят като птичета. Или пък със сланина, за да върви работата гладко напред. От тоя ден се открива варенето на кисело зеле със свинско месо, споделя разказвачът, а това е едно от задължителните блюда  и за Нова година 

Трън - Центърът - декември 2021 г. 

 

 

На Нова година срещу празника на св. Василий Велики момите и момците сеели "Васульица". Обредът се извършвал преди лягане. На вечерята те запазвали първия си залък и го прибирали в пазвата си. Точно преди да си легнат, вземали сито с житото на брачното щастие и отивали на двора край дръвника. Там сеели  и казвали: "Кое момче е мое да дойде начъска (нощес) и заедно да жньемо (жънем)". После развързвали запасаната тканица  (престилка) и безмълвно отивали да си легнат. Под възглавницата си поставяли запазения залък и огледало и казвали: "Кое момче е мое да дойде начъска да вечерамо заедно и да се оглеждуемо." Същото нещо правели и момчетата и казвали същите думи, но за момичета.