Балшенски манастир "Св. Теодор Стратилат" - с Балша

 

В огърлицата от манастири на Софийската Мала света гора има един действащ манастир, който не е особено популярен. А там някога назад във времето клепалото събирало за обща молитва над 500 монаха. Любителите на религиозен туризъм ще бъдат приятно изненадани при  посещението в Балшенския манастир "Св. Теодор Стратилат", ако вече не са били там и не идват отново, за да се потопят в благодатта на това свято място.  На 8 февруари, когато Църквата почита светецът  войн Теодор Стратилат, манастирът има храмов празник, който и тази година ще бъде отбелязан с празнична архиерейска света Литургия. Светията се почита и на 8 юни.

Манастирът  "Св. Теодор Стратилат" се намира в близост до софийското село Балша, в района на  Нови Искър.  До него води нов асфалтов път след отклонение от шосето от  Доброславци  към Балша. Отсечката е около километър и половина. Самият манастир е разположен върху открита височина в южните склонове на  Западна Стара планина. Оттам се разкрива широка панорамна  гледка към Софийското поле, а  природата около манастира е привлекателна и  много красива.
За историята на манастира се съди основно по местни предания и легенди. Не е известно кога точно е възникнал, но има предание, че бил основан  по време на царуването на цар Самуил (997 -1014 г.)  и бил построен от неговия зет Сеслав и дъщерята  му Варвара.  

Има легенда, че селото е съществувало още в праисторическите времена,  когато  Софийската котловина била езеро, чиито води стигали до полите на Стара планина и Витоша. По това време три сестри се омъжили в различни селища, които били кръстени на техните имена   Балша, Яна и Бояна. Но друга легенда разказва, че селото носи  името на местен болярин, който бил основен спомоществовател на църквата в селото "Св. Петка", датирана около ХIV век (сега в руини) и намиращия се над него манастир “Св. Теодор Стратилат”.  Има и едно предание, че манастирът е основан през ХII век.

Самото място е било известно на местните хора като „Манастиро” и там наистина има следи от стари зидове.  Около църквата   личат основите на разрушени сгради  -жилища, магерница, селскостопански и други постройки. Наблизо минавал  римски път, водещ към северните части на империята. Има предположение, че  манастирът е  построен върху мястото на изчезнало средновековно селище, за което говорят намерените останки, но системни археологически проучвания не са направени.  

Св. Николай Японски: Приготви душата си за изкушение

 

На 3/16 февруари Църквата почита св. Николай Японски. Равноапостолният  Николай (Касаткин) е  създател и първоиерарх на японската православна Църква.   Той е изключителен руски мисионер на 20-ти век. Починал е през 1912 г. Руската Църква го е канонизирала на 31 март 1970 г.  Самоотверженият мисионер отдава целия си  живот и всичките си сили  за проповядване на светото Евангелие и посяване на Божието слово в Странат на изгряващото слънце. Неговите равноапостолни трудове дават богати плодове. За поколенията той оставя катедрала, 8 съборни храма, 175 църкви, 276 енории и възпитава един епископ, 34 иереи, 8 дякони и 115 проповедника. По негово време вярващите православни в Япония достигат до 34 110 човека.  

Светителят оставя богато книжовно наследство - научни трудове, писма,  слова и проповеди. Дневниците му са издадени в пет тома.  Тук  се предлага една от най-популярните му проповеди

Приготви душата си за изкушение

Слово на свети Николай Японски, произнесено на японски език пред Събора на Японската Православна Църква (юли 1887 г.).


В Свещеното Писание се казва: „Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение; управи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение от Бога; прилепи се към Него и не отстъпвай, та най-накрая да се възвеличиш“ (Сир. 2:1–3). Всич­ки ние, които се намираме тук, разбира се, сме прис­тъпили да служим Богу и затова добре знаем, че да служиш на Бога означава да се принуждаваш към труд. Ала ние знаем също, че в това служение се съ­държа и велика радост. Защото Всевиждащият Бог не само вижда онези, които Му служат, но също така им помага и понеже е Милостив, ги обича. Пъ­тят на служението Богу обаче е изпълнен с опаснос­ти и спънки, с немощи и падения, и тъкмо затова Свещеното Писание ни учи, че който иска да служи на Господа Бога, трябва да приготви душата си за изкушения.

Изкушенията биват два вида. Първи­ят са изпитанията, изпращани свише; а вторият – съблазните, идващи отдолу. За изкушенията свише Свещеното Писание ни казва следното: „Пота е за сребро, горнилото – за злато, а сърцата Господ изпитва“ (Притч. 17:3). Златото може да бъде чисто, с приме­си или фалшиво. Когато се изпитва с огън, чистото злато не търпи никаква вреда, напротив – то става още по-прекрасно; от златото с чужди примеси се отделя чис­тата част; а фалшивото злато в края на краищата се превръща в нещо, което няма никаква цена. Подобно на това и добродетели­те на човека могат да бъдат истински, могат да бъдат примесени със самомнение, гордост или други страсти, а могат да бъдат и съвсем фал­шиви, неистински, както е било при лицемерните фарисеи. По такъв начин изкушението, изпратено свише, определя качест­вото на добродетелите у човека. Бог от самото начало познава човешко­то сърце, ето защо из­кушенията се изпращат не за да узнае Бог какви са добродетелите ни, а заради самия човек – та ако той види в тях ня­каква примес на лъжа или фалш, да се покае и да се обърне към доброто. Да не се лишим и ние от такива изкушения, изпращани свише!

Чиста молитва за майка и новородено и Сретение Господне

 

В Църковния календар денят  2 февруари  е отреден за празника Сретение Господне, един от дванадесетте велики  празници през годината. На този ден се възпоменава историческо събитие, описано в светото Евангелие, когато Богомладенецът Христос е въведен в храма за първи път   Но на този ден всеки вярващ празнува и своята първа среща с Иисус Христос, когото е приел в сърцето и разума си като  Спасител от греховете.

Евангелистът разказва това знаменатално събитие така:

"Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,  както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;  и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,  той Го прегърна, благослови Бога и рече:
сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;  защото очите ми видяха Твоето спасение,  що си приготвил пред лицето на всички народи, -  светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.  
А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.  И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия,  и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.

Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;  тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.  И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него."   (Ев. Лука 2:21-40).
 
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус Христос: Спасителят  дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Пресвета  Богородица.  
Праведният Симеон и  пророчицата  Анна, които по вдъхновение свише дошли в храма  и изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

В православната традиция е утвърден  благочестив обичай  новороденото дете на 40-ия ден от рождението му  да се занесе  в храма за благословение, а на майките се чете определена молитва. Прието е тази молитва да се нарича "чиста" и да се изпълнява  точно на 40-ия ден от раждането на детето. 

За мълчанието

Попитали един светогорски старец  защо е напуснал света и е станал монах. 

Той отговорил така: 

"Докато не  бъде изречена някоя  дума, тя е пленник на този, който е щял  да я каже. 

Когато думата бъде  изречена, този, който я е произнесъл, става неин пленник. 

Често съм съжалявал  за казаното, но нито веднъж не съм съжалявал  за мълчанието си." 

"Къде си, Адам?" филм за светогорския манастир Дохиар

 

Няма по-надежден път към Царството Небесно, от това да приемаш с радост човешкото пренебрежение. С тези думи започва документалния филм "Къде си, Адам?". Те принадлежат на архимандрит Григорий, който дълги години беше игумен на светогорския манастир Дохиар и се представи пред Господа през октомври 2019 г. Много мъдрост трябва да се натрупа, за да се проумее това послание, а то е само една от многото духовни поуки, закодирани в този прекрасен  документален филм на режисьора Александър Запорощенко и продуцента  протодякон Александър Плиска, двамата от  Украйна.  

С благословение от Софийската света митрополия и благодарение на  усилията на младото семейство Евгения и Даниел Нуневи филмът вече е достояние на българската публика. По волята на своите  създатели лентата се разпространява само на широк екран в киносалони, тъй като така се осигурява  специална атмосфера за възприемането й. Практиката показва, че подходът е правилен, защото в родната им Украйна, в Русия, в Литва, Естония, Нидерландия,  Гърция, Сърбия  филмът се радва на завиден интерес от страна на публиката, която пълни салоните.

Премиерата за България беше на  23 декември 2021 г. в столичното кино „Люмиер“. Преди това на 13 ноември 2021 г.  филмът беше показан предпремиерно в кино „Одеон“ в София.
Преводът на български език и субтитрите са дело на Даниел Нунев (Balkanic Information Group).