В края на XIX век станала една такава случка. Девойка от село се връщала след великденската ваканция от дома си в училището, където учела. Със себе си тя носела немного пари, кошничка с домашни сладкиши и няколко боядисани великденски яйца.
По пътя момичето било убито с цел да бъде ограбено. Убиецът бързо бил заловен, но пари в него не намерили, сладкишите били изядени и останали само яйцата.
Следователят, който разследвал убийстовото на девойката, между другото попитал защо убиецът не е изял яйцата, а той без да се замисля отговорил: "И как бих могъл? Та тогава беше постен ден!" 
Това разказче е от книгата "Възпоменания" на религиозния писател и християнски мислител Сергей Иосифович Фудел (1900-1977), преживял дългогодишни гонения и заточение в годините на съветската власт, когато книгите му се предават от ръка на ръка, но само като самиздат.
На български може да се намери книгата "Пред стените на Църквата", която в две съчинения съдържа спомени и размисли от срещи с различни християнски проповедници, за опита на вярата през двадесетте и шестдесетте години на миналия век и спомени, преплетени с размишления за познанието на Бога и Неговото присъствие в живота на хората, за смисъла на страданието, за съкровената същност на Църквата и нейния исторически път, за Евангелието, за опита на светиите от древността и съвременните на автора подвижници и мъченици на вярата.
„Да живееш във вярата – това означава именно да се стремиш да живееш с усещане за вечния живот. Ако я няма тихата светлина на това усещане, то живот във вярата още няма. Винаги и навсякъде трябва да търсим усещането за покаяние и предусещането за любов. Трябва да търсим Христос, а не самите себе си в някаква духовна сладост”., казва Фудел.
Няма коментари:
Публикуване на коментар