Шумският манастир "Св. Архангел Михаил"

Снимаха "Фермата"-7 в Шумския манастир. Водата  от манастирското аязмо спасявала от чума

 

Благодарение на поредното издание на телевизионния формат ""Фермата" неговите почитатели научиха за съществуването на един красив и значим манастир, намиращ се край годечкото село Шума. Години наред Шумският манастир "Св.Архангел Михаил"  пазеше православната традиция в усамотение и спокойствие. В началото на 2021 г.  държавата чрез Министерски съвет отпусна средства за обновяване на светата обител  и така манастирските конаци, дворът   и манастирската църква бяха потегнати и облагородени.  Мястото се харесало на продуцентите на "Фермата" и те разгърнали снимачния си екип край манастирчето.

Шумският манастир се намира  в северното подножие на планината Чепън. Близо е и до село Лопушня, затова може да бъде срещнат и  с името Лопушненски манастир. Според местно предание на това място манастир е имало още през ХI век. Легенда разказва, че пастирче от селото получило видение за святото място и така в средата на XIX век манастирът бил възстановен.

По местата, където днес се намира манастирът  в миналото хората от махалата  Рекето изкарвали на паша добитъка.  Веднъж като било по тези места  със стадото си момче от селото се почувствало необичайно и започнало да вика: “ Хора, елате! Елате! Тука  има свято място, елате да открием манастира.” Не се намерило кой да му повярва, но момчето ставало все по-неспокойно и видението му го преследвало. Разтревожени от състоянието му, родителите му го завели  при някой си знатен османлия. Той ги изслушал и казал, че ще  изпрати хора да почистят мястото.  Уверил, че ако намерят останки от стар храм, той ще даде пари за възстановяването на манастира, ако ли няма нищо, момчето ще му слугува 20  години без пари. Така били открити останките на стара църква, върху чиито основи наистина бил построен храм, но с по-скромни размери. Строежът на черквата продължил от 1861 до 1863 г., а освещаването му е станало  през 1864 г. По-късно към църквата са изградени  и други сгради –жилищна и стопански, с което се обособява манастирът, във видът му, какъвто е в днешно време. Не се знае много за историята му и кои са били калугерите там.

Запазена е  само една легенда  за лечебната сила на манастирското аязмо. Местните разказват, че преди три века  и повече време по тези места върлувала чума. Според преданието хората, които идвали да пият вода от манастирския извор се спасили от чумата. Селото се преместило на ново място.  Първоначално било в местността  Болина падина, наречена така заради болестта, а след това  било в местността Старо село.
Самото селище  има интересна  история. Според специалисти в района  най-вероятно е имало поселищен живот  още от дълбока древност, а  със сигурност  - през късната античност (IV-VI в.). Върху намиращото се южно от селото възвишение Градище над Шумския манастир има останки от крепост.  Селището  е било разположено  край  стария римски път, който пресичал Чепън планина и водел към Сердика. Част от трасето му може да се проследи при близкото село Цръклевци.  В местните предания се разказва, че тук е минавал стар път от римско време, който водел към Цариград. По време на Османската империя, когато турците минавали от тук, извършвали грабежи. Това принудило жителите на селото да се изтеглят към планината – в гората, където било по-безопасно, защото било далеч от пътя.  

Името на средновековното селище не е известно, но за произхода на името на днешното село Шума легендата разказва, че когато турците  минавали по тези места,  те питали къде са хората  от селото, а случайни пътници им отговорили, че са “у шумако” , тоест – в гората, в шумата.   Така селото започнало да се нарича „Шума”.  

Някои местни хора казват, че името на селото било “Шумата” или поне, че имало такава местност, която се намирала в рамките на днешното село Шума и обхващала и горните махали, които били по-близо  до манастира.

През септември 1978 г. с решение на  тогавашния Комитет за култура Шумският манастир „Св. Архангел Михаил“ е обявен за паметник на културата с художествено значение. През 2001 г.  комисия от  тогавашния Национален институт по паметници на културата (НИПК) - сега НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство) установила необходимост от ремонтни дейности, но било направено заключение,  че „стенописите в манастирската църква не са от национално значение и нямат особена художествена стойност”.  Тогава  манастирът е определен за паметник на културата с художествено значение от местно ниво.

Възрожденският манастирски храм „Св. архангел Михаил" се намира  почти в средата на дворно пространство, което има  петоъгълна форма. Черквата е малка, еднокорабна, с двускатен покрив.   Градежът  е  с подчертан живописен ефект,  изпълнен от дялани камъни, споени с хоросанов разтвор. Под покрива има  корниз, оформен с бигор.
Входът на църквата от запад е с каменната си арка, украсена с типичната за  българското възрожденско изкуство пластика. Използвани са релефни мотиви - розети, стилизирани цветя, човешка фигура, кръст, от лявата страна на който е издълбан полумесец със стилизиран цвят. Тук е издълбана годината 1863. Над каменната арка на входа се намира канонично разположената патронна ниша с живописно изображение на св. арх. Михаил. В основата на изображението има  полузаличен надпис на годината 1861 и ктиторите - Мителовъ, Илия, Митра.

От двете страни на нишата в стената са вградени правоъгълни плочи с имената на други дарители. Върху дясната плоча четем: Кръстанъ Анастия Стояна Невена Анта Калина Улъдинча Паун Ъстан Манинъ село Шума, а върху лявата - Писа Радославъ Велко Йота Ангелко Ранча Соколъ майстор.
Цялата вътрешност на храма е изписана със стенописи. В  големи медальони са изписани  Иисус Христос и ангели в свода. Над вратата е нарисувано успението на Божията майка, както е според канона, а от двете страни на ктиторския надпис са изобразени великомъчениците св. Георги и св. Димитър. В  ниша на северната стена  е  св. арх. Михаил. Голяма част от стенописите са пострадали от времето и не са запазени.
Основната част от иконите в иконостаса са дело на възрожденски майстори от Югозападна България.

До църквата се извисява  дъб на повече от 400 години. Източно от църквата има чешма с два бронзови чучура под православен кръст, но  дарителският надпис е заличен.
Югозападната половина на манастирския двор представлява некропол, където и сега стоят  надгробни паметници. В двора на манастира има пет оброчни кръста: един е пред западната фасада на храма, а останалите четири - на полянката южно от храма.
В южния ограден зид са запазени основите на камбанария, издигната през 1891 г.
Малко повече от 20 години  манастирът е бил обитаван от свещеник - о. Иван. От средата на 2020 г. негов и. д. игумен е архимандрит Януарий, който е  архиерейски наместник на Годечката духовна околия и игумен на Искрецкия манастир. 

През февруари 2021 г. в решение на Министерски съвет бяха отпуснати близо 400 хиляди лева, с които манастирът беше обновен. След приключване на "Фермата" в края на октомври,  в Шумския манастир ще има празнична св. Литургия за храмовия празник, който е на 8 ноември.