На Архангеловден се чества Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили.
Румен и Румяна празнуват с ангелите.
Преди да приема като монахиня името на светия апостол Павел, се казвах Румяна. Това име са избрали за мене родителите ми и с него са ме записали в гражданския регистър, а сетне тайно, както ставаше в годините на соца, кръстницата ми е потвърдила това име за мене, когато още като бебе са ме кръщавали.
Изглежда, че за моето поколение това е било много модерно име, защото в основното училище в една паралелка бяхме две Румяни и трима Руменовци. Свързвах произхода на това име с думата румен - зачервен или човек с розови бузи. Бях чувала да се пее такава песен – за румена мома, но така и не разбрах дали момата е била румена или името й е било Румена. Шест десетилетия и кусур си живях, без дори да подозирам, че като повечето хора може да имам имен ден - имен ден, в смисъл да празнувам името си в деня, когато Църквата почита светията, чието име ти е дадено.
Така докато един ден Белоградчишкият епископ Поликарп не ме попита ще си празнувам ли имения ден на Арахангеловден. Аз смотолевих нещо, защото не схванах какво ме пита, но по-късно го помолих да уточни какво е имал пред вид. Тогава обичаният владика ми сподели, че Румяна може да празнува с Ангелските сили на 8 ноември, защото името е обобщаващо на мъдростта, величието и всеобхватността на Ангелската дейност. По думите му, Румѝ е древно название-титла, която се дава на изявилите се във всяко направление, особено притежавано от Ангелските чинове и най-вече от ангелите, които познаваме като имена Рафаил, Салатиил, Уриил и другите. Затова според епископ Поликарп в някои случаи било прието това да е имен ден на Руменовците и Румяните, а на мене и без друго повечето хора ми викаха Руми.
Известно е, че 8 ноември е празник в чест на съборното единство на ангелските чинове и най-вече на св. Архистратиг Михаил, когото считат за предводител на небесните сили. Смята се, че 8 ноември е избран за празник на ангелите, защото това е деветият месец след март, а някога началото на годината е било тъкмо през март. А числото 9 отговаря на броя на ангелските чинове. Първият, най-горният чин, са серафими, херувими и престоли. Вторият чин са господства, сили и власти и третият чин са начала, архангели и ангели. Но и всички висши небесни чинове се наричат с общото име "ангели". Всички те заедно, в "Събор на ангелите" единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух - Светата Троица, на Която и ние, православните въздаваме слава на земята.
Пръв из първоангелите е Архангел Михаил, което значи - "Кой е като Бога". Той е вожд или архистратиг на безплътните сили. Архангел Гавриил ("Сила Божия") е вестител на Божиите спасителни тайни. Един от първите ангели - Деница, се възгордял и с падането си увлякъл множество други безплътни сили и тъй се е появило злото. Злите духове, наричани и демони са станали такива, защото злоупотребили със свободата. Всички ангели, под началството на св. Архистритиг Михаил, които останали верни на Господа, продължават да Му служат и да възпяват славата Му.
На Църквата са известни имената на седем първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа. Всеки от тях има свое особено служение. Св. Архистратиг Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете на тъмнината представя словото Божие. Обикновено него го изобразяват с копие в ръка и с краката си да тъпче дявола. Архангел Гавриил според светото Писание е известител на тайните Божии, Рафаил е церител на недъзите, Уриил – просветител на душите. Салатиил се почита като молител и застъпник пред Бога, Йехудиил е прославител на Господа и Варахиил е подател на Божиите благословения.
Тъй като ангелите нямат материална плът, на иконите са изобразени с няколко задължителни символа, които пресъздават не външния им вид, а идеята за тях като посланици на Бога. Обикновено са нарисувани като прекрасни юноши или деца в бели одежди и това е символ на тяхното съвършенство и чистотата им. Крилете им са символ на бързината и проникновението им. Жезълът подсказва, че са пратеници. Златните "ленти" в косите им са символ на специалното слушане на Бог и подчинение на Неговата воля.
Православната Църква вярва, че всеки човек, в момента, когато приема свето Кръщение получава свой ангел–пазител. Той се моли за него пред Бога, съветва го да върши добри дела, внушава му благочестиви мисли и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди. Това вярване е основано на думите на Самия Христос, Който, посочвайки децата, казал на учениците Си: "Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец небесен!" (Мат. 18:10).
Всеки ден в молитвата ни към ангела–пазител ние казваме: "Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!". Всяка седмица през годината започваме с молитви към безплътните сили и към нашия Ангел-Пазител. При всяка служба на просителната ектения ние молим Бога да ни даде "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела". В тропара на празника Събор на светите ангели се пее:
Архистртизи на небесните войнства,
молим Ви винаги ние, недостойните,
с вашите молитви да ни оградите под крилата на Вашата невеществена слава,
съхраняващи нас прикланящите се и прилежно викащи:
избавете ни от беди като чиноначалници на горните сили.
Ден на ангела пазител
На някои места е прието денят на светото Кръщение да се нарича „Ден на ангела“ и да се празнува като имен ден. Небесните покровители понякога са наричани Ангели на своите земни съименници, но не бива да се бъркат със ангелите-пазители, изпратени да се грижат и закрилят хората, защото имен ден е тъкмо денят за възпоменание на светеца, на когото е кръстен човекът, а денят на ангела е денят на кръщението. Препоръчително е в навечерието на Деня на ангела да се участва във вечерна църковна служба, а сутринта на самия ден да се приеме свето причастие на литургията. Та в този смисъл на празника на всички небесни сили – 8 ноември празнуват името си всички православни християни.
Ангелът на благодарността
Има една поучителна история за двамина ангели, които в днешния съвременен свят обитавали съвместно офис на земята. Единият не се задържал на едно място нито за миг – непрекъснато се движел между земята и Небето защото бил натоварен с отговорност да предава на Бога всички молби и моления от човеците към Него. Другият ангел по цял ден си седял на бюрото и се чудел как да уплътни времето си – решавал кръстословици, пишел судоку и какво ли още не. Веднъж постоянно заетият му колега не издържал и го упрекнал , че не работи нищо.
- И какво да работя? Моята отговорност е да предавам на Бога благодарността на хората към Него, ама това ми се налага много рядко, защото хората знаят да искат, когато са в нужда, но обикновено забравят да благодарят.
Да ми прости Господ моето многословие ще помоля с думите на св. ап. Павел от Второто му послание до коринтяните: „И, за да се не превъзнасям с премногото откровения, даде ми се жило в плътта ангел сатанин, да ме бие по лицето, за да се не превъзнасям.“ (2Кор. 12:7)
Няма коментари:
Публикуване на коментар